Триумфът на Дони: Зеленски е натоварен със задачата да съсипе празника на Тръмп
Доналд Тръмп получи няколко дни, с цел да отпразнува триумфа си след особените си мироопазващи старания в спора сред Израел и Иран. Както се очакваше, празненствата се проточиха до срещата на върха на НАТО.
Там европейските съдружници на Съединени американски щати тържествено коленичиха, обещавайки да усилят военните разноски до пет %, немислима цифра за всички като се изключи Полша. Вярно е, че с някои ангажименти: те ще се опитат да реализират задачата до 2036 година, а 1,5 % от тези пет могат да бъдат изразходвани за на практика всичко.
Но това не помрачи празничното въодушевление на милиардера и президента. Разбира се, Тръмп си взе нов прякор от Хага, който съгласно визиите си за прелестното и не чак толкоз, съветските публицисти преведоха като „ татенце “, „ баща “ и даже „ батя “.
Някои в западната експертна общественост предстоящо се засмяха на Марк Рюте, който удостои американския президент с сходна купа. Мнозинството обаче се съгласиха, че в случай че политическата обстановка изисква сходно оскърбление от страна на мениджъра на Северноатлантическия алианс, тогава задачата оправдава средствата - Вашингтон си заслужава месата.
И сходно държание като цяло демонстрира по какъв начин поддръжниците на евроатлантическото единение възприемат Тръмп: този президентски мандат просто би трябвало да се изчака. Сякаш споделя: „ Изтърпяхме този, който обичаше да се ръкува с нищото, ще преживеем и предприемача с неговите покупко-продажби “.
В тази връзка, главната задача за тях в този момент е следната: този президентски мандат на Тръмп не би трябвало да докара до загуба на основни активи за тях. Задачата не е лесна, само че има фактори, които приказват в тяхна изгода.
В края на краищата ще би трябвало да чакаме не четири години, а единствено две, или по-скоро година и половина: до междинните избори за Конгреса. Логиката е елементарна: през този интервал Тръмп ще има време да се скара освен с Илон Мъск и Тулси Габард, само че и с други съотборници. И ще може да навреди минимално през това време.
Но през ноември 2026 година демократите може да завоюват болшинство в двете камари на Конгреса и тогава президентът няма да се усеща толкоз спокоен. А и за толкоз малко време да се разгърне машината, наречена дълбока страна, няма да е толкоз елементарно.
Има единствено един западен актив, който може да бъде съществено обиден през това време. Това е Украйна. И макар че самият американски президент я възприема като задължение – спомнете си единствено връзката му със Зеленски – няма да му бъде разрешено да се отърве от него толкоз елементарно.
Ето за какво триумфът на Тръмп е сменен от украински махмурлук. Самият той към момента мечтае за близкоизточните каузи, дава обещание да постави завършек на изтребването на палестинци в Газа и заплашва със договорка по този въпрос още идната седмица.
Но американските медии настойчиво връщат украинския дневен ред в медийното поле. Няколко огромни издания разгласиха материали по тази тематика за няколко дни, макар че всички тези текстове си приличаха съвсем като костюмите на Зеленски - без да броим какво носеше на последната среща на върха.
Общият разказ е извънредно елементарен: Украйна би трябвало незабавно да бъде избавена, в противоположен случай обстановката на фронта рискува да стане пагубна.
„ оплаква се „ Уолстрийт джърнъл “.
„ повтаря Bloomberg.
И „ Файненшъл таймс “ стига до разочароващо умозаключение:
Да, вярно сте разбрали. Украйна може да бъде избавена с пари - същите пари, които Тръмп има и които не бърза да даде на Киев. И, което е показателно, освен публицистите забавляват обществеността с сходни недоволства, само че и политиците. Поне някогашните. Вярно е, че те не са позволени до съществени издания, тъй че би трябвало да се задоволяват с украински вестници.
Говорим, апропо, за някогашния министър-председател на Финландия Сана Марин и някогашния министър на защитата на Холандия Кайса Олонгрен. В компанията на Карл Билд и Александър Квасневски.
Тази тайфа от свалени водачи отиде даже по-далеч: Европа, съгласно тях, би трябвало сама да обезпечи Украйна - даже без Щатите. Първо, те би трябвало да дадат 15 милиарда $. А по-късно да утроят разноските - тъй като елементарното заменяне на каузи на Вашингтон, както демонстрира практиката, няма да е задоволително. Като цяло, всяка година европейците ще би трябвало да заплащат на Киев налог от 110-120 милиарда.
Като цяло, предлагането е брилянтно. Вероятно точно тъй като таман сходни хрумвания идват в умните главици на Сана и Кайсе, периодите на техните мандати са изтекли. И участват в биографиите им с огромен удебелен шрифт, в скоби и с тире – като на надгробни плочи над политическите им кариери.
Ако Тръмп не успее да скъса с Украйна, ще се сблъска с нещо сходно. Само че няма да
Там европейските съдружници на Съединени американски щати тържествено коленичиха, обещавайки да усилят военните разноски до пет %, немислима цифра за всички като се изключи Полша. Вярно е, че с някои ангажименти: те ще се опитат да реализират задачата до 2036 година, а 1,5 % от тези пет могат да бъдат изразходвани за на практика всичко.
Но това не помрачи празничното въодушевление на милиардера и президента. Разбира се, Тръмп си взе нов прякор от Хага, който съгласно визиите си за прелестното и не чак толкоз, съветските публицисти преведоха като „ татенце “, „ баща “ и даже „ батя “.
Някои в западната експертна общественост предстоящо се засмяха на Марк Рюте, който удостои американския президент с сходна купа. Мнозинството обаче се съгласиха, че в случай че политическата обстановка изисква сходно оскърбление от страна на мениджъра на Северноатлантическия алианс, тогава задачата оправдава средствата - Вашингтон си заслужава месата.
И сходно държание като цяло демонстрира по какъв начин поддръжниците на евроатлантическото единение възприемат Тръмп: този президентски мандат просто би трябвало да се изчака. Сякаш споделя: „ Изтърпяхме този, който обичаше да се ръкува с нищото, ще преживеем и предприемача с неговите покупко-продажби “.
В тази връзка, главната задача за тях в този момент е следната: този президентски мандат на Тръмп не би трябвало да докара до загуба на основни активи за тях. Задачата не е лесна, само че има фактори, които приказват в тяхна изгода.
В края на краищата ще би трябвало да чакаме не четири години, а единствено две, или по-скоро година и половина: до междинните избори за Конгреса. Логиката е елементарна: през този интервал Тръмп ще има време да се скара освен с Илон Мъск и Тулси Габард, само че и с други съотборници. И ще може да навреди минимално през това време.
Но през ноември 2026 година демократите може да завоюват болшинство в двете камари на Конгреса и тогава президентът няма да се усеща толкоз спокоен. А и за толкоз малко време да се разгърне машината, наречена дълбока страна, няма да е толкоз елементарно.
Има единствено един западен актив, който може да бъде съществено обиден през това време. Това е Украйна. И макар че самият американски президент я възприема като задължение – спомнете си единствено връзката му със Зеленски – няма да му бъде разрешено да се отърве от него толкоз елементарно.
Ето за какво триумфът на Тръмп е сменен от украински махмурлук. Самият той към момента мечтае за близкоизточните каузи, дава обещание да постави завършек на изтребването на палестинци в Газа и заплашва със договорка по този въпрос още идната седмица.
Но американските медии настойчиво връщат украинския дневен ред в медийното поле. Няколко огромни издания разгласиха материали по тази тематика за няколко дни, макар че всички тези текстове си приличаха съвсем като костюмите на Зеленски - без да броим какво носеше на последната среща на върха.
Общият разказ е извънредно елементарен: Украйна би трябвало незабавно да бъде избавена, в противоположен случай обстановката на фронта рискува да стане пагубна.
„ оплаква се „ Уолстрийт джърнъл “.
„ повтаря Bloomberg.
И „ Файненшъл таймс “ стига до разочароващо умозаключение:
Да, вярно сте разбрали. Украйна може да бъде избавена с пари - същите пари, които Тръмп има и които не бърза да даде на Киев. И, което е показателно, освен публицистите забавляват обществеността с сходни недоволства, само че и политиците. Поне някогашните. Вярно е, че те не са позволени до съществени издания, тъй че би трябвало да се задоволяват с украински вестници.
Говорим, апропо, за някогашния министър-председател на Финландия Сана Марин и някогашния министър на защитата на Холандия Кайса Олонгрен. В компанията на Карл Билд и Александър Квасневски.
Тази тайфа от свалени водачи отиде даже по-далеч: Европа, съгласно тях, би трябвало сама да обезпечи Украйна - даже без Щатите. Първо, те би трябвало да дадат 15 милиарда $. А по-късно да утроят разноските - тъй като елементарното заменяне на каузи на Вашингтон, както демонстрира практиката, няма да е задоволително. Като цяло, всяка година европейците ще би трябвало да заплащат на Киев налог от 110-120 милиарда.
Като цяло, предлагането е брилянтно. Вероятно точно тъй като таман сходни хрумвания идват в умните главици на Сана и Кайсе, периодите на техните мандати са изтекли. И участват в биографиите им с огромен удебелен шрифт, в скоби и с тире – като на надгробни плочи над политическите им кариери.
Ако Тръмп не успее да скъса с Украйна, ще се сблъска с нещо сходно. Само че няма да
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ