Какво означава планът за масово депортиране на Тръмп за имигрантите?
Доналд Тръмп даде обещание като президент да реализира най-мащабната депортация в историята на Съединени американски щати, като в последна сметка ще депортира всички чужденци, които живеят в страната без позволение. Смята се, че броят им е най-малко 11 милиона, което ще направи всеобщото им експулсиране колосално начинание. Вследствие на това доста политически анализатори чакат проектът да не реализира цялостната упоритост на Тръмп, написа Bloomberg.
Тръмп не е безапелационен във връзка с проекта си, като се изключи че ще се насочи първо към имигрантите без документи, които са нарушители, преди да се обърне към другите без законен статут. Том Хоман, който ще управлява напъните като граничен министър в администрацията на Тръмп и преди този момент е бил изпълняващ длъжността шеф на имиграционната и митническата работа на Съединени американски щати (ICE), съобщи, че хората, които съставляват опасност за националната сигурност, също са ранен приоритет.
Как последните администрации са подхождали към депортациите?
През последните две десетилетия имиграционните управляващи при президенти демократи и републиканци наложително са репатрирали приблизително към 300 000 неграждани годишно, употребявайки постоянни процедури за извеждане, като броят им е изключително висок по време на президентството на демократа Барак Обама. Освен това от 2020 година до 2023 година към 3 млн. души бяха експулсирани благодарение на ексклузивен здравен орган, задействан поради рецесията с Ковида-19.
Новото е обещанието на Тръмп да усили мащаба на арестите и депортациите, като задачата е да в профил всеки чужденец, който се намира в страната без позволение. Тръмп предложи също по този начин да се отнеме съществуващата отбрана против депортиране на огромни групи мигранти.
Кой е уязвим към депортиране?
Всеки чужденец, който живее в Съединени американски щати без позволение, е изправен пред риска от арест и възможна депортация. Това включва лица, които са пресекли границата скрито, както и такива, които са влезнали законно, само че са просрочили периода на визата си или са нарушили нейните условия. Дори негражданите, чийто имиграционен статут е годен, могат да бъдат депортирани, в случай че извършат закононарушение или бъдат сметнати за опасност за публичната сигурност.
Тези, които са изложени на непосреден риск от депортиране на фона на обещаната от Тръмп принуда, са чужденци, които към този момент са получили заповед за овакантяване на страната от федерален имиграционен арбитър. По приблизителни оценки 1,4 млн. души имат висящи заповеди за депортиране. Често заповедите не са изпълнени, защото имиграционните чиновници не знаят къде се намират те.
Имигрантите, които са поискали леговище, би трябвало да са в относителна сигурност. Това са огромен брой нелегално минали границата лица, на които през последните години беше позволено да останат в Съединени американски щати най-малко краткотрайно, с цел да създадат дълготрайни опити да получат леговище, налично за хора, които могат да потвърдят, че имат състоятелен боязън от гонене. Те имат позволение да обитават в страната, до момента в който трае разглеждането на имиграционното им дело, стига да не извършат закононарушение и да се явяват на правосъдните съвещания, както е разпоредено.
По-малко ясно е дълготрайното бъдеще на 1 милион души от 17 страни, които живеят в Съединени американски щати по стратегия, наречена " Временен предпазен статут ". Тя има за цел да обезпечи на чужденците, които към този момент се намират в Съединени американски щати, без значение от имиграционния им статут, отбрана от депортиране в изискванията на политически безредици, естествени бедствия или въоръжени спорове в родните им страни.
Друга група, която евентуално ще се тормози, са така наречен дриймъри - имигранти без документи, доведени в Съединени американски щати като деца, които са живели в Америка през по-голямата част от живота си или през по-голямата част от него. Създадената през 2012 година федерална стратегия, наречена " Отложено деяние за идващите в детството " (DACA), пази доста от тях, въпреки и не всички, от депортиране. По време на първия си мандат Тръмп безрезултатно се опита да анулира DACA. Този път той изрази подготвеност да си сътрудничи с демократите за приемане на законодателство, което да подсигурява, че мечтателите могат да останат в Съединени американски щати.
Какви са провокациите пред проекта на Тръмп за депортиране?
Имиграционните управляващи първо ще би трябвало да разпознават живеещите в Съединени американски щати имигранти без документи, които имат интерес да останат под радара. Да се насочат към съответни чужденци, както предложи Хоман, е развой, изискващ доста време.
Служителите, назначени в оперативната група за битка с бегълците на ICE, постоянно правят наблюдаване на редица съответни хора, с цел да потвърдят местонахождението им, преди екипите да се разпилян из целия район, с цел да извършат арести.
Тръмп ще се нуждае и от личен състав отвън редиците на към 6000-те чиновници на ICE, които работят в звеното за правоприлагане и извеждане. В предишното той е предложил да се употребяват военни елементи на дейна работа и да се заместват локални служители на реда и шерифи, които да правят арести и извеждане. Планът на Тръмп обаче се сблъсква с съпротива от страна на така наречен юрисдикции-убежища, които отхвърлят да сътрудничат на федералните имиграционни органи.
След като бъдат разпознати евентуалните случаи на депортиране, те ще би трябвало да бъдат прегледани. Това по принцип не е належащо за мигрантите, задържани при нелегално прекосяване на границата. Съгласно имиграционния закон от 1996 година, с някои изключения, те могат да бъдат депортирани по неотложност, без да се срещат със арбитър. На тези, които търсят леговище или оповестяват на имиграционните управляващи, че се опасяват да не бъдат върнати вкъщи, в предишното е било разрешавано да останат в страната най-малко краткотрайно.
Но според смяна в политиката, въведена през юни от президента Джо Байдън, множеството мигранти, които пресичат границата нелегално, към този момент нямат право на леговище и затова подлежат на така наречен ускорено извеждане.
Депортирането не е толкоз елементарно за тези, които са в центъра на проекта на Тръмп - неоторизираните чужденци, живеещи в Съединени американски щати. Лицата, които са набелязани за депортиране, имат право на чуване в системата на имиграционните съдилища, която се управлява от Министерството на правораздаването. По принцип имигрантите имат право на юрист за своя сметка и могат да апелират негативните решения пред Апелативния съвет по имиграция към министерството. Този развой постоянно може да отнеме години. Федералните имиграционни съдилища са натрупали повече от 3,6 милиона висящи каузи.
Като общо предписание, лицата, които в последна сметка са експулсирани от държавното управление на Съединени американски щати, се изпращат в родните им страни. Понякога обаче държавното управление на съответната страна не желае да спомага, като даде нужните документи за пътешестване. Венецуела по предписание не сътрудничи на напъните на Съединени американски щати за депортиране.
Източник: Dnes.bg
Тръмп не е безапелационен във връзка с проекта си, като се изключи че ще се насочи първо към имигрантите без документи, които са нарушители, преди да се обърне към другите без законен статут. Том Хоман, който ще управлява напъните като граничен министър в администрацията на Тръмп и преди този момент е бил изпълняващ длъжността шеф на имиграционната и митническата работа на Съединени американски щати (ICE), съобщи, че хората, които съставляват опасност за националната сигурност, също са ранен приоритет.
Как последните администрации са подхождали към депортациите?
През последните две десетилетия имиграционните управляващи при президенти демократи и републиканци наложително са репатрирали приблизително към 300 000 неграждани годишно, употребявайки постоянни процедури за извеждане, като броят им е изключително висок по време на президентството на демократа Барак Обама. Освен това от 2020 година до 2023 година към 3 млн. души бяха експулсирани благодарение на ексклузивен здравен орган, задействан поради рецесията с Ковида-19.
Новото е обещанието на Тръмп да усили мащаба на арестите и депортациите, като задачата е да в профил всеки чужденец, който се намира в страната без позволение. Тръмп предложи също по този начин да се отнеме съществуващата отбрана против депортиране на огромни групи мигранти.
Кой е уязвим към депортиране?
Всеки чужденец, който живее в Съединени американски щати без позволение, е изправен пред риска от арест и възможна депортация. Това включва лица, които са пресекли границата скрито, както и такива, които са влезнали законно, само че са просрочили периода на визата си или са нарушили нейните условия. Дори негражданите, чийто имиграционен статут е годен, могат да бъдат депортирани, в случай че извършат закононарушение или бъдат сметнати за опасност за публичната сигурност.
Тези, които са изложени на непосреден риск от депортиране на фона на обещаната от Тръмп принуда, са чужденци, които към този момент са получили заповед за овакантяване на страната от федерален имиграционен арбитър. По приблизителни оценки 1,4 млн. души имат висящи заповеди за депортиране. Често заповедите не са изпълнени, защото имиграционните чиновници не знаят къде се намират те.
Имигрантите, които са поискали леговище, би трябвало да са в относителна сигурност. Това са огромен брой нелегално минали границата лица, на които през последните години беше позволено да останат в Съединени американски щати най-малко краткотрайно, с цел да създадат дълготрайни опити да получат леговище, налично за хора, които могат да потвърдят, че имат състоятелен боязън от гонене. Те имат позволение да обитават в страната, до момента в който трае разглеждането на имиграционното им дело, стига да не извършат закононарушение и да се явяват на правосъдните съвещания, както е разпоредено.
По-малко ясно е дълготрайното бъдеще на 1 милион души от 17 страни, които живеят в Съединени американски щати по стратегия, наречена " Временен предпазен статут ". Тя има за цел да обезпечи на чужденците, които към този момент се намират в Съединени американски щати, без значение от имиграционния им статут, отбрана от депортиране в изискванията на политически безредици, естествени бедствия или въоръжени спорове в родните им страни.
Друга група, която евентуално ще се тормози, са така наречен дриймъри - имигранти без документи, доведени в Съединени американски щати като деца, които са живели в Америка през по-голямата част от живота си или през по-голямата част от него. Създадената през 2012 година федерална стратегия, наречена " Отложено деяние за идващите в детството " (DACA), пази доста от тях, въпреки и не всички, от депортиране. По време на първия си мандат Тръмп безрезултатно се опита да анулира DACA. Този път той изрази подготвеност да си сътрудничи с демократите за приемане на законодателство, което да подсигурява, че мечтателите могат да останат в Съединени американски щати.
Какви са провокациите пред проекта на Тръмп за депортиране?
Имиграционните управляващи първо ще би трябвало да разпознават живеещите в Съединени американски щати имигранти без документи, които имат интерес да останат под радара. Да се насочат към съответни чужденци, както предложи Хоман, е развой, изискващ доста време.
Служителите, назначени в оперативната група за битка с бегълците на ICE, постоянно правят наблюдаване на редица съответни хора, с цел да потвърдят местонахождението им, преди екипите да се разпилян из целия район, с цел да извършат арести.
Тръмп ще се нуждае и от личен състав отвън редиците на към 6000-те чиновници на ICE, които работят в звеното за правоприлагане и извеждане. В предишното той е предложил да се употребяват военни елементи на дейна работа и да се заместват локални служители на реда и шерифи, които да правят арести и извеждане. Планът на Тръмп обаче се сблъсква с съпротива от страна на така наречен юрисдикции-убежища, които отхвърлят да сътрудничат на федералните имиграционни органи.
След като бъдат разпознати евентуалните случаи на депортиране, те ще би трябвало да бъдат прегледани. Това по принцип не е належащо за мигрантите, задържани при нелегално прекосяване на границата. Съгласно имиграционния закон от 1996 година, с някои изключения, те могат да бъдат депортирани по неотложност, без да се срещат със арбитър. На тези, които търсят леговище или оповестяват на имиграционните управляващи, че се опасяват да не бъдат върнати вкъщи, в предишното е било разрешавано да останат в страната най-малко краткотрайно.
Но според смяна в политиката, въведена през юни от президента Джо Байдън, множеството мигранти, които пресичат границата нелегално, към този момент нямат право на леговище и затова подлежат на така наречен ускорено извеждане.
Депортирането не е толкоз елементарно за тези, които са в центъра на проекта на Тръмп - неоторизираните чужденци, живеещи в Съединени американски щати. Лицата, които са набелязани за депортиране, имат право на чуване в системата на имиграционните съдилища, която се управлява от Министерството на правораздаването. По принцип имигрантите имат право на юрист за своя сметка и могат да апелират негативните решения пред Апелативния съвет по имиграция към министерството. Този развой постоянно може да отнеме години. Федералните имиграционни съдилища са натрупали повече от 3,6 милиона висящи каузи.
Като общо предписание, лицата, които в последна сметка са експулсирани от държавното управление на Съединени американски щати, се изпращат в родните им страни. Понякога обаче държавното управление на съответната страна не желае да спомага, като даде нужните документи за пътешестване. Венецуела по предписание не сътрудничи на напъните на Съединени американски щати за депортиране.
Източник: Dnes.bg
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ