САЩ си отмъстиха на Турция заради С-400 и Сирия
Доналд Тръмп даде обещание, че Турция ще заплати скъпо за закупуването на С-400 от Русия и саморазправата в Сирия – и ето, че Вашингтон пристъпи към наказване на непокорните.
Конгресът утвърди въвеждането на наказания, засягащи освен министъра на защитата на Турция Хулуси Акар, само че и президента Реджеп Ердоган. В същия ден бе взето решение, на което Съединени американски щати не се решаваха дълги години – за признание на „ арменския геноцид “. Какво значи всичко това?
От всички трансатлантически народи единствено евреите могат да се състезават с арменците във връзка с лобирането. Това никога не е рекламация, а нещо като удивление - те го умеят!
Прост образец е Нагорни Карабах. Той не е публично приет от никого, само че в действителност съдействието с Арцах в разнообразни форми по никакъв метод не се преследва нито от Запада, нито от Русия, написа "Поглед инфо ".
Освен това, дружно с Франция и Съединени американски щати, Русия е съпредседател на Минската група на ОССЕ, чиито задания включват разрешаване на спора и точно в тези страни арменската диаспора е изключително авторитетна.
Нито Абхазия, нито Южна Осетия, нито ДНР, нито ЛНР, нито ПМР в никакъв случай няма да разчитат на нещо сходно, макар че хората там също страдат.
Санкции, протест, черни описи, изземване на сметки, сериозен напън върху настойника - всичко това не важи за Карабах и Армения, която е прозорецът му към външния свят. В случая на Русия и взетите под нейна настойчивост „ непризнати “, те желаят прозорецът освен да бъде затворен, само че и закован с дъски.
Същото е и с арменския геноцид, чието самопризнание е изключително мъчителен и кардинален въпрос с общонационално значение. Ислямските страни с доста дребни изключения остават глухи по този въпрос.
Предвид натиска на Азербайджан повече или по-малко се въздържат и някогашните руски републики. Но в западния свят арменският геноцид е приет съвсем навсякъде от Канада до Австралия.
Турската дипломация се съпротивлява на това с всички налични средства.
Същността на формалната позиция на Анкара е, че арменският геноцид не е била умишлената политика на турските управляващи, той някак се е случил самичък по себе си - в границите на многочислени „ произшествия “, от които умират не милион души, а най-много триста хиляди.
Но Армения, която за разлика от Турция няма нито сериозна стопанска система, нито мощна войска, нито естествени благосъстояния, нито даже изход до море, съумя да притегли даже Германия на своя страна.
„ Дори “, тъй като в Германия има авторитетна турска диаспора, с която никой не желае да се кара и тъй като Берлин е много резистентен, когато е притиснат с толкоз деликатни проблеми. Например, „ голодоморът “ не е приет за геноцид на украинския народ, макар всички старания на „ съюзниците” на Киев.
В Съединените щати обаче, с голям брой авторитетни проарменски деятели на федерално равнище, процесът на признание на геноцида настойчиво застоя. 49 щати от 50 поотделно от дълго време са създали това, което Конгресът не можеше да направи. Стигна се до нелепа обстановка: когато напускаше поста си, президентът Барак Обама изрази страдание, че признаването на геноцида не е било формализирано под него, макар че всички като че ли са за, само че неприятен шанс – още веднъж нещо попречи.
Това „ нещо “ е полезността, която Съединени американски щати придават на съдействието с Турция, втората по величина войска в НАТО и плацдарм на Северноатлантическия алианс в Близкия изток.
И Обама, съчувствайки на арменците, и Тръмп, апатичен към възприятията на турците, не използваха думата „ геноцид “ в своите изявления по тематиката, говорейки единствено за нещастието на арменския народ.
А във вторник 223 конгресмени въпреки всичко поддържаха съответната резолюция.
Това не изисква утвърждение от Сената и от президента, само че същото към този момент е импортирано в Сената и нищо не приказва в интерес на това, че Тръмп ще изиска да се намесва в процеса на признание на геноцида под каквато и да е форма и на всяко равнище.
Това, несъмнено, е дипломатическа победа на Армения и арменците.
Въпреки че гласуването от конгресмените от двете партии (някои републиканци гласоподаваха "за ", само че не бяха толкоз, колкото някои искат) беше съпроводено със сълзи, не е допустимо да се избяга от чувството, че случилото се е възмездие на Анкара за войната против сирийските кюрди и за закупуването на С- 400.
По време на диалозите за геноцида конгресмените, несъмнено, пропуснаха това, тъй като това би било неучтиво за арменците и тяхната покруса.
Но незабавно по-късно, без да напущат местата си, конгресмените утвърдиха наказания против Турция - към този момент публично поради интервенцията в Сирия и С-400.
Сега активите на „ лицата, участващи в доставката на оръжие “ за тази интервенция ще бъдат замразени, а сходна дефиниция разрешава да се нанасят удари както върху министъра на защитата на Турция, по този начин и върху държавната банка.
Успоредно с това конгресмените разпоредиха на американските управляващи да изяснят информация за активите и приходите на президента Ердоган и неговото семейство.
Струва си да се признае: времето за дефинитивно решение на въпроса за арменския геноцид на общоамериканско равнище беше извънредно добре определено. От кого е определено - арменските лобисти или Белия дом, не е толкоз значимо.
Важно е Тръмп най-сетне да позволи остарелия дипломатически и етичен проблем, освен това по този начин, че това решение да донесе минимум вреди (за което всички президенти се грижеха преди, само че не се решаваха на главната стъпка).
В момента признаването на арменския геноцид не може да скапе връзките на Съединени американски щати с Турция, тъй като просто няма накъде повече да се скапват - би трябвало или да избухне война, или да се върви тихомълком към такава.
Ако въпросът за геноцида още веднъж се отсрочи за бъдещето, рано или късно неговото разискване ще усложни изхода от рецесията в американско-турските връзки - и още веднъж всичко ще върви в обаян кръг.
Сега американците единствено леко вгорчиха така и така горчивото хапче: глобите – те са доста по-актуален проблем за турския хайлайф от събитията отпреди 100 години.
И Тръмп просто нямаше по какъв начин да не наложи тези наказания, защото той към този момент беше заречен на турците ужасно наказване и не желае да наподобява като слабак и празнословец в светлината на приближаващите избори.
Но за Армения и арменците такава „ пакетна “ скица, в противен случай, крие избрани вреди.
Факт е, че на равнището на турското общество казусът с арменския геноцид се отхвърля доста по-недипломатично и по-упорито, в сравнение с турските управляващи, които все пак показват думи на тъга по този мотив и се пробват да не сипват сол върху арменските рани.
Случаят е почти като с Катинското кръвопролитие в Русия: на публично равнище той към този момент е осъждан и признаван повече от един път, само че забележителна част от руските патриоти от „ дълбокия народ” настойчиво считат всичко това за провокация на Гьобелс и план на международното задкулисие.
През последните години обаче обстановката стартира да се уравновесява, най-вече поради напъните на турската демократична интелигенция.
Малко насилствено, само че все пак турците стартират да осъзнават своята отговорност за случилото се - най-малко в този момент не упрекват арменците толкоз мощно в „ провокация “ и „ кръвна клюка “.
Сега този тъничък, внимателен, съвсем постепенен развой ще бъде извърнат за известно време.
Във връзка със Сирия и С-400 признаването на геноцида наподобява тъкмо като наказване на Турция за самостоятелната външна политика, отбраната на личните граници, отбраната на националната сигурност и прочие А патриотизмът по никакъв метод не е непознат на турската демократична интелигенция. нито на арменците.
Това, което се случи във вторник, ще бъде възприето от турските елити доста по-болезнено от признаването на геноцида самичък по себе си - в изолираност от другите въпроси.
Това не е толкоз съществено предизвикателство, колкото наподобява. Русия, с която Турция в този момент споделя зоните на отговорност в Сирия и от която купи С-400 на инат на Съединени американски щати, също признава арменския геноцид - и това не възпира турците.
Получава се по този начин, че цената на решаването на от дълго време презрелия въпрос от Съединени американски щати ще бъде това, че турците ще го одобряват като следващата измама и шикалкавене на арменците.
Преди повече от век тъкмо такива диалози съпътстват този геноцид. И остава единствено да се радваме, че времената в този момент са разнообразни и всичко рано или късно ще се сведе до хули в интернет.
Превод: В.Сергеев
Конгресът утвърди въвеждането на наказания, засягащи освен министъра на защитата на Турция Хулуси Акар, само че и президента Реджеп Ердоган. В същия ден бе взето решение, на което Съединени американски щати не се решаваха дълги години – за признание на „ арменския геноцид “. Какво значи всичко това?
От всички трансатлантически народи единствено евреите могат да се състезават с арменците във връзка с лобирането. Това никога не е рекламация, а нещо като удивление - те го умеят!
Прост образец е Нагорни Карабах. Той не е публично приет от никого, само че в действителност съдействието с Арцах в разнообразни форми по никакъв метод не се преследва нито от Запада, нито от Русия, написа "Поглед инфо ".
Освен това, дружно с Франция и Съединени американски щати, Русия е съпредседател на Минската група на ОССЕ, чиито задания включват разрешаване на спора и точно в тези страни арменската диаспора е изключително авторитетна.
Нито Абхазия, нито Южна Осетия, нито ДНР, нито ЛНР, нито ПМР в никакъв случай няма да разчитат на нещо сходно, макар че хората там също страдат.
Санкции, протест, черни описи, изземване на сметки, сериозен напън върху настойника - всичко това не важи за Карабах и Армения, която е прозорецът му към външния свят. В случая на Русия и взетите под нейна настойчивост „ непризнати “, те желаят прозорецът освен да бъде затворен, само че и закован с дъски.
Същото е и с арменския геноцид, чието самопризнание е изключително мъчителен и кардинален въпрос с общонационално значение. Ислямските страни с доста дребни изключения остават глухи по този въпрос.
Предвид натиска на Азербайджан повече или по-малко се въздържат и някогашните руски републики. Но в западния свят арменският геноцид е приет съвсем навсякъде от Канада до Австралия.
Турската дипломация се съпротивлява на това с всички налични средства.
Същността на формалната позиция на Анкара е, че арменският геноцид не е била умишлената политика на турските управляващи, той някак се е случил самичък по себе си - в границите на многочислени „ произшествия “, от които умират не милион души, а най-много триста хиляди.
Но Армения, която за разлика от Турция няма нито сериозна стопанска система, нито мощна войска, нито естествени благосъстояния, нито даже изход до море, съумя да притегли даже Германия на своя страна.
„ Дори “, тъй като в Германия има авторитетна турска диаспора, с която никой не желае да се кара и тъй като Берлин е много резистентен, когато е притиснат с толкоз деликатни проблеми. Например, „ голодоморът “ не е приет за геноцид на украинския народ, макар всички старания на „ съюзниците” на Киев.
В Съединените щати обаче, с голям брой авторитетни проарменски деятели на федерално равнище, процесът на признание на геноцида настойчиво застоя. 49 щати от 50 поотделно от дълго време са създали това, което Конгресът не можеше да направи. Стигна се до нелепа обстановка: когато напускаше поста си, президентът Барак Обама изрази страдание, че признаването на геноцида не е било формализирано под него, макар че всички като че ли са за, само че неприятен шанс – още веднъж нещо попречи.
Това „ нещо “ е полезността, която Съединени американски щати придават на съдействието с Турция, втората по величина войска в НАТО и плацдарм на Северноатлантическия алианс в Близкия изток.
И Обама, съчувствайки на арменците, и Тръмп, апатичен към възприятията на турците, не използваха думата „ геноцид “ в своите изявления по тематиката, говорейки единствено за нещастието на арменския народ.
А във вторник 223 конгресмени въпреки всичко поддържаха съответната резолюция.
Това не изисква утвърждение от Сената и от президента, само че същото към този момент е импортирано в Сената и нищо не приказва в интерес на това, че Тръмп ще изиска да се намесва в процеса на признание на геноцида под каквато и да е форма и на всяко равнище.
Това, несъмнено, е дипломатическа победа на Армения и арменците.
Въпреки че гласуването от конгресмените от двете партии (някои републиканци гласоподаваха "за ", само че не бяха толкоз, колкото някои искат) беше съпроводено със сълзи, не е допустимо да се избяга от чувството, че случилото се е възмездие на Анкара за войната против сирийските кюрди и за закупуването на С- 400.
По време на диалозите за геноцида конгресмените, несъмнено, пропуснаха това, тъй като това би било неучтиво за арменците и тяхната покруса.
Но незабавно по-късно, без да напущат местата си, конгресмените утвърдиха наказания против Турция - към този момент публично поради интервенцията в Сирия и С-400.
Сега активите на „ лицата, участващи в доставката на оръжие “ за тази интервенция ще бъдат замразени, а сходна дефиниция разрешава да се нанасят удари както върху министъра на защитата на Турция, по този начин и върху държавната банка.
Успоредно с това конгресмените разпоредиха на американските управляващи да изяснят информация за активите и приходите на президента Ердоган и неговото семейство.
Струва си да се признае: времето за дефинитивно решение на въпроса за арменския геноцид на общоамериканско равнище беше извънредно добре определено. От кого е определено - арменските лобисти или Белия дом, не е толкоз значимо.
Важно е Тръмп най-сетне да позволи остарелия дипломатически и етичен проблем, освен това по този начин, че това решение да донесе минимум вреди (за което всички президенти се грижеха преди, само че не се решаваха на главната стъпка).
В момента признаването на арменския геноцид не може да скапе връзките на Съединени американски щати с Турция, тъй като просто няма накъде повече да се скапват - би трябвало или да избухне война, или да се върви тихомълком към такава.
Ако въпросът за геноцида още веднъж се отсрочи за бъдещето, рано или късно неговото разискване ще усложни изхода от рецесията в американско-турските връзки - и още веднъж всичко ще върви в обаян кръг.
Сега американците единствено леко вгорчиха така и така горчивото хапче: глобите – те са доста по-актуален проблем за турския хайлайф от събитията отпреди 100 години.
И Тръмп просто нямаше по какъв начин да не наложи тези наказания, защото той към този момент беше заречен на турците ужасно наказване и не желае да наподобява като слабак и празнословец в светлината на приближаващите избори.
Но за Армения и арменците такава „ пакетна “ скица, в противен случай, крие избрани вреди.
Факт е, че на равнището на турското общество казусът с арменския геноцид се отхвърля доста по-недипломатично и по-упорито, в сравнение с турските управляващи, които все пак показват думи на тъга по този мотив и се пробват да не сипват сол върху арменските рани.
Случаят е почти като с Катинското кръвопролитие в Русия: на публично равнище той към този момент е осъждан и признаван повече от един път, само че забележителна част от руските патриоти от „ дълбокия народ” настойчиво считат всичко това за провокация на Гьобелс и план на международното задкулисие.
През последните години обаче обстановката стартира да се уравновесява, най-вече поради напъните на турската демократична интелигенция.
Малко насилствено, само че все пак турците стартират да осъзнават своята отговорност за случилото се - най-малко в този момент не упрекват арменците толкоз мощно в „ провокация “ и „ кръвна клюка “.
Сега този тъничък, внимателен, съвсем постепенен развой ще бъде извърнат за известно време.
Във връзка със Сирия и С-400 признаването на геноцида наподобява тъкмо като наказване на Турция за самостоятелната външна политика, отбраната на личните граници, отбраната на националната сигурност и прочие А патриотизмът по никакъв метод не е непознат на турската демократична интелигенция. нито на арменците.
Това, което се случи във вторник, ще бъде възприето от турските елити доста по-болезнено от признаването на геноцида самичък по себе си - в изолираност от другите въпроси.
Това не е толкоз съществено предизвикателство, колкото наподобява. Русия, с която Турция в този момент споделя зоните на отговорност в Сирия и от която купи С-400 на инат на Съединени американски щати, също признава арменския геноцид - и това не възпира турците.
Получава се по този начин, че цената на решаването на от дълго време презрелия въпрос от Съединени американски щати ще бъде това, че турците ще го одобряват като следващата измама и шикалкавене на арменците.
Преди повече от век тъкмо такива диалози съпътстват този геноцид. И остава единствено да се радваме, че времената в този момент са разнообразни и всичко рано или късно ще се сведе до хули в интернет.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ