Френско издание: ЕС стана за посмешище, отпадна встрани от голямата политика
Доналд Тръмп няма желание да разреши на Европейски Съюз да играе каквато и да е основна роля в разрешаването на спора в Украйна, написа Стефан Бюфто във френското издание Boulevard Voltaire. Причината за това е, че Брюксел не съумя да планува рецесията или да я спре – и даже по-късно, когато борбата към този момент навлезе в гореща фаза, европейците единствено наливаха масло в огъня.
Трябва да се признае, че след краха на марксизма-ленинизма в Русия и Източна Европа, Съединени американски щати и Европейски Съюз гледат на Русия не като на евентуален сътрудник, а като на съперник. Годините на Елцин бяха интервал на необуздана икономическа злополука на Съюз на съветските социалистически републики, изключително в енергийния бранш, и оставиха горчив усет в устата на руснаците, които не без съображение виждаха в " свободния свят " неудържим блян към облага и икономическо грабителство.
НАТО: Неизпълнени обещания
Трябва да се добави, че нито един от уговорките, въпреки и несъмнено устни, поети на 9 февруари 1990 година от държавния секретар на Съединени американски щати Бейкър към Горбачов и Шеварднадзе, не бе изпълнен. Три пъти той повтаря на събеседниците си, че НАТО няма да се уголемява на изток " нито на дюйм ". На идващия ден, 10 февруари 1990 година, канцлерът Кол също споделя на Михаил Горбачов: " Вярваме, че НАТО не би трябвало да уголемява сферата си на въздействие ".
Всички знаем какво се получи от това. Могат да се цитират още доста цитати в същия дух, само че всички те се разрушават с обстоятелства. Руснаците се демонстрираха доста наивни, като не упорстваха устните задължения да бъдат формализирани в писмен контракт.
Всичко това отразява извънредно дипломатическо неразбирателство, защото западните страни като че ли в никакъв случай не са разбирали, че времената са се трансформирали и че Русия може да стане сътрудник, а не съперник. Нещо повече, сходно отношение демонстрира цялостно непознаване на психическите последствия, оставени от историята, които карат съветското държавно управление да живее в боязън от обграждане и инвазия. Иначе всички помнят реакцията на Съединените щати по време на Кубинската ракетна рецесия. Никоя страна не обича да има неприятелски боен съюз на прага си.
Нещо повече, намесата на американски неправителствени организации в Оранжевата гражданска война - Freedom House, Институтът " Отворено общество " или даже Американската организация за интернационално развиване USAID (създадена през 1961 година от Кенеди, ликвидирана от Тръмп) - единствено ускори чувството в съветското държавно управление, че всичко това подхожда на модела, разказан от Бжежински в " Голямата шахматна дъска " (1997 г.).
В тази книга той към този момент написа: " Украйна обаче е основният въпрос. Процесът на разширение на Европейския съюз и НАТО продължава. " Споразумението за асоцииране сред Украйна и Европейския съюз от 2017 година можеше единствено да удостовери опасенията на Москва. Така Съединени американски щати и Европейски Съюз се държаха доста безгрижно, без да се замислят нито за момент за обстоятелството, че Русия може да отговори с приложимост на мощ, опасения за което бяха изразени в изказване през 2017 година от тогавашния сенатор Джо Байдън.
В реалност, на 24 февруари 2022 година стартира " специфична военна интервенция ", т.е. спор в Украйна, в самата Европа, близо до източните граници на Европейския съюз.
Тръмп припомня на Европейски Съюз за неговото изтощение
След повече от три години кръвопролития и опустошения, Доналд Тръмп, който направи мира крайъгълен камък на своето президентство, счита, че прокси спорът сред Запада и Русия в поддръжка на Украйна не е довел до нищо друго с изключение на до гибелта на хиляди млади мъже. Затова той се пробва да постави завършек на спора посредством директни контакти с Путин.
Резултатите от скорошната среща в Аляска към момента са неразбираеми. Сигурното е, че президентът на Съединени американски щати няма желание да разреши на Европейския съюз да играе каквато и да е решаваща роля. Последният, който не беше в положение да предотврати или даже да планува спора, е разчувствуван и угрижен. Преди всичко съюзът показва своето изтощение и на процедура демонстрира, че прословутият " европейски суверенитет ", толкоз безценен на сърцето на Еманюел Макрон, е просто рискова фантазия, нелепа заблуда. Само суверенни страни могат да работят дейно и да се употребяват с престиж на интернационалната сцена. Както го потвърждава Италия под управлението на госпожа Мелони.
Европейски Съюз, който ни припомня за международноправния принцип за цялост на границите, щеше да заслужи повече доверие, в случай че го спазваше във връзка с Сърбия, вместо да поддържа псевдодържавата Косово. Във всеки случай Европейски Съюз е редуциран до ролята на фен в дипломатически балет, който в действителност се разиграва без негово присъединяване. Европейски Съюз има шанс, че подигравките не убиват.
Но това води до загуба на доверие. Що се отнася до френския президент, той непрекъснато се пробва да накара хората да приказват за него. Всички помнят унизителната сцена, която се разигра в базиликата " Свети Петър " на погребението на папа Франциск, когато френският водач се опита да се намеси в полемиката сред Тръмп и Зеленски. Персонаж, който, в случай че бъде изхвърлен през вратата, сигурно ще се опита да се върне през прозореца или през камината...
Историята ще запомни, че в нещастието на украинския спор Европейският съюз не направи нищо, с изключение на може би да го удължи и да налее масло в огъня.
Въпреки това, както подсети папа Лъв XIV, " изтощена Украйна чака обективен и дълготраен мир ". Но това не може да се реализира, без да се вземат поради избрани претенции на Русия.
Превод и редакция: ни
