Споровете между САЩ и Канада може да се задълбочат
Доналд Тръмп може да употребява нови прецеденти, с цел да окаже напън върху съседа си
Съобщението на американския президент Доналд Тръмп, че Канада би трябвало да бъде превърната в нов щат, както и въвеждането на забранителни цени (както при доста други страни), доведоха до напрежение в връзките сред двете страни. Политическите катаклизми в Съединените щати са имали отражение в Канада и преди.
Причините за това бяха доста разнообразни. Например, доста американски жители емигрираха в Канада, с цел да стачкуват против войните на Джордж У. Буш в Афганистан и Ирак. Някои не бяха удовлетворени от наблюдението на американските разследващи организации и смятаха, че ще им е по-удобно в Канада.
Сегашните ответни ограничения на Канада ще обиден необятна гама от американски артикули, само че ще обиден и вътрешния пазар, изключително селскостопанския бранш. А следствията от тези взаимни ограничения надлежно ще имат свои широкообхватни последствия.
Отбелязва се, че даже хокеят в никакъв случай не е бил обособен от трансграничната стопанска система и че геополитическите връзки сред Канада и Съединените щати постоянно оказват въздействие върху играта. А в хокея американците дължат най-вече на Канада. По този метод те желаят да монетизират, комерсиализират и употребяват този канадски запас, с цел да станат водач сами по себе си. И канадците не харесват това.
И в случай че се обърнем към историческата памет, можем да открием редица други аргументи за взаимни недоволства и искания. Още през 18 век, по време на Войната за самостоятелност, американците към този момент гледат на север, надявайки се да анексират провинция Квебек. А по време на англо-американската война от 1812–1814 година, Съединените щати се пробваха да разширят границите си, само че бяха победени, което докара до завладяването на Вашингтон от британците през 1814 година и изгарянето на Капитолия. Интересното е, че мирният контракт е подписан през декември 1814 година с посредничеството на съветския император Александър I.
За американското съзнание това, несъмнено, е черна дата в историята.
Въпреки това териториалните разногласия сред Канада и Съединените щати към момента не са позволени. А една икономическа война може да изостри тези напрежения, защото зоните, за които имат искания и от двете страни, са директно свързани с стопански ползи.
Има пет морски зони, в които Канада и Съединените щати не са съгласни по отношение на собствеността.
Първата противоречива зона е проливът Хуан де Фука, който разделя остров Ванкувър в Британска Колумбия (Канада) от Олимпийския полуостров в щата Вашингтон (САЩ). Границата сред двете страни минава тъкмо по средата на пролива. И двете страни са съгласни границата тук да е на еднообразно разстояние. Но всяка страна употребява малко по-различни базови точки, което води до леки разлики в граничната линия.
На входа на Dixon Bay обстановката е друга. На север от него е остров Принцът на Уелс, който принадлежи на Съединените щати. Южно от входа на Dixon е канадският архипелаг Haida Gwaii, прочут до 2010 година като Островите на кралица Шарлот.
Водната повърхност сред тях е богата на риба. Там се лови тихоокеанска сьомга за мятане на хайвер. Поради това през 90-те години на предишния век породиха по този начин наречените „ сьомгови войни “, като и двете страни понякога арестуваха непознатите риболовни екипажи.
Според интернационалния арбитраж от 1903 година морската граница е линия от нос Музон, най-южната точка на остров Дал, най-южният остров на Аляска, на изток до континента. Поради това по-голямата част от морската територия принадлежи на Канада.
Но в Съединени американски щати считат, че морската граница минава доста по на юг и пресича входа на Диксън на две: северната води към Съединени американски щати, южната към Канада.
Има оспорвана клиновидна зона в морето Бофорт на север от точката, където границата сред Аляска и територията Юкон се среща с морето. Тази сухопътна граница минава по 141-ия западен меридиан, както е контрактувано в контракта от Петербург от 1825 година сред Русия и Англия.
Канада счита, че тази линия би трябвало да се следва на 200 морски благи (370 км) на север в морето и това е морската граница. Но Съединени американски щати настояват, че морската граница би трябвало да бъде перпендикулярна на бреговата линия, където доближава до морето. Разликата е повърхност от към 8100 квадратни благи (21 000 квадратни километра).
Тъй като клинът може да съдържа до 1,7 милиарда кубически метра газ и 1 милиард кубически метра нефт, съгласно Националния енергиен съвет на Канада, това може да провокира огромен спор сред страните.
Друг противоречив регион е Северозападният проход, който е маршрут през разнообразни канали през северния архипелаг. Тъй като топящият се лед го прави по-удобен за мореплаване, Канада може да даде този директен маршрут против възнаграждение. Но Съединени американски щати не са съгласни с това.
Когато Канада разгласи своя суверенитет над Северозападния проход през 1986 година, претенциите не бяха приети във Вашингтон. През 1988 година страните подписаха съглашение за арктическо съдействие, което гласеше, че корабите при директно прекосяване не би трябвало да желаят позволение от Канада, само че не могат да вземат участие в проучвания.
През 2005 година обаче американски транспортен съд беше в прохода за явни проучвателен цели и Канада след това реши да спре да употребява термина „ Северозападен проход “ и дефинира региона като „ вътрешни води на Канада “.
Съединените щати обаче се придържат към своето пояснение на интернационалното право и си резервират правото вместо това да третират вътрешните води на Канада като интернационалните води, наричайки това „ право на свободно мореплаване “.
Друга конфликтна точка е остров Мачиас Сийл край крайбрежията на Мейн. Намира се на по-малко от 10 благи от брега на Мейн. Канадците участват физически там като пазачи на фарове. Но Съединените щати считат този остров за собствен. В този регион и преди са възниквали спорове сред риболовци от двете страни.
Освен това има проблеми и на сухопътната граница, свързани с прекосяването на Граничен контролно-пропусквателен пункт. Тъй като Съединени американски щати стягат граничния си надзор в битката против незаконната имиграция, това явно ще докара до утежняване на връзките сред организациите и всевъзможни правозащитни организации ще обвинят държавното управление на Съединени американски щати в дискриминация.
Както виждаме, в допълнение към към този момент изразените от Доналд Тръмп обвинявания, има много нюанси, които могат да изведат ескалацията в връзките сред страните на ново равнище. И всеки нов казус може да се трансформира в катализатор за подобен развой.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5473Д-р Саймън Ципис: Парадът на 9 май в Москва може да стане знак на единството на БРИКСАлтернативен Поглед5878Д-р Саймън Ципис: Тръмп не може да притисне Лондон, това е по силите единствено на БРИКС, в случай че е единенАлтернативен Поглед12595Александър Песке: Съединени американски щати и Русия не могат да се схванат, вътрешната политика ще е приоритет за ТръмпАлтернативен Поглед11137Александър Песке: Франциск I бе комплицирана персона, провокациите пред Ватикана оставатАлтернативен Поглед15102Проф. Нако Стефанов: Китай укрепва партньорството си с Виетнам, Камбоджа и МалайзияАлтернативен Поглед104506Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед86779Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед86095Мартин Карбовски: Ние сме пред ново турско иго! Европа е във фашистката чакалня!Алтернативен Поглед75910Доц. Валентин Вацев: Европа върви към война с Русия, бъдещето на България е в ръцете на случая
Съобщението на американския президент Доналд Тръмп, че Канада би трябвало да бъде превърната в нов щат, както и въвеждането на забранителни цени (както при доста други страни), доведоха до напрежение в връзките сред двете страни. Политическите катаклизми в Съединените щати са имали отражение в Канада и преди.
Причините за това бяха доста разнообразни. Например, доста американски жители емигрираха в Канада, с цел да стачкуват против войните на Джордж У. Буш в Афганистан и Ирак. Някои не бяха удовлетворени от наблюдението на американските разследващи организации и смятаха, че ще им е по-удобно в Канада.
Сегашните ответни ограничения на Канада ще обиден необятна гама от американски артикули, само че ще обиден и вътрешния пазар, изключително селскостопанския бранш. А следствията от тези взаимни ограничения надлежно ще имат свои широкообхватни последствия.
Отбелязва се, че даже хокеят в никакъв случай не е бил обособен от трансграничната стопанска система и че геополитическите връзки сред Канада и Съединените щати постоянно оказват въздействие върху играта. А в хокея американците дължат най-вече на Канада. По този метод те желаят да монетизират, комерсиализират и употребяват този канадски запас, с цел да станат водач сами по себе си. И канадците не харесват това.
И в случай че се обърнем към историческата памет, можем да открием редица други аргументи за взаимни недоволства и искания. Още през 18 век, по време на Войната за самостоятелност, американците към този момент гледат на север, надявайки се да анексират провинция Квебек. А по време на англо-американската война от 1812–1814 година, Съединените щати се пробваха да разширят границите си, само че бяха победени, което докара до завладяването на Вашингтон от британците през 1814 година и изгарянето на Капитолия. Интересното е, че мирният контракт е подписан през декември 1814 година с посредничеството на съветския император Александър I.
За американското съзнание това, несъмнено, е черна дата в историята.
Въпреки това териториалните разногласия сред Канада и Съединените щати към момента не са позволени. А една икономическа война може да изостри тези напрежения, защото зоните, за които имат искания и от двете страни, са директно свързани с стопански ползи.
Има пет морски зони, в които Канада и Съединените щати не са съгласни по отношение на собствеността.
Първата противоречива зона е проливът Хуан де Фука, който разделя остров Ванкувър в Британска Колумбия (Канада) от Олимпийския полуостров в щата Вашингтон (САЩ). Границата сред двете страни минава тъкмо по средата на пролива. И двете страни са съгласни границата тук да е на еднообразно разстояние. Но всяка страна употребява малко по-различни базови точки, което води до леки разлики в граничната линия.
На входа на Dixon Bay обстановката е друга. На север от него е остров Принцът на Уелс, който принадлежи на Съединените щати. Южно от входа на Dixon е канадският архипелаг Haida Gwaii, прочут до 2010 година като Островите на кралица Шарлот.
Водната повърхност сред тях е богата на риба. Там се лови тихоокеанска сьомга за мятане на хайвер. Поради това през 90-те години на предишния век породиха по този начин наречените „ сьомгови войни “, като и двете страни понякога арестуваха непознатите риболовни екипажи.
Според интернационалния арбитраж от 1903 година морската граница е линия от нос Музон, най-южната точка на остров Дал, най-южният остров на Аляска, на изток до континента. Поради това по-голямата част от морската територия принадлежи на Канада.
Но в Съединени американски щати считат, че морската граница минава доста по на юг и пресича входа на Диксън на две: северната води към Съединени американски щати, южната към Канада.
Има оспорвана клиновидна зона в морето Бофорт на север от точката, където границата сред Аляска и територията Юкон се среща с морето. Тази сухопътна граница минава по 141-ия западен меридиан, както е контрактувано в контракта от Петербург от 1825 година сред Русия и Англия.
Канада счита, че тази линия би трябвало да се следва на 200 морски благи (370 км) на север в морето и това е морската граница. Но Съединени американски щати настояват, че морската граница би трябвало да бъде перпендикулярна на бреговата линия, където доближава до морето. Разликата е повърхност от към 8100 квадратни благи (21 000 квадратни километра).
Тъй като клинът може да съдържа до 1,7 милиарда кубически метра газ и 1 милиард кубически метра нефт, съгласно Националния енергиен съвет на Канада, това може да провокира огромен спор сред страните.
Друг противоречив регион е Северозападният проход, който е маршрут през разнообразни канали през северния архипелаг. Тъй като топящият се лед го прави по-удобен за мореплаване, Канада може да даде този директен маршрут против възнаграждение. Но Съединени американски щати не са съгласни с това.
Когато Канада разгласи своя суверенитет над Северозападния проход през 1986 година, претенциите не бяха приети във Вашингтон. През 1988 година страните подписаха съглашение за арктическо съдействие, което гласеше, че корабите при директно прекосяване не би трябвало да желаят позволение от Канада, само че не могат да вземат участие в проучвания.
През 2005 година обаче американски транспортен съд беше в прохода за явни проучвателен цели и Канада след това реши да спре да употребява термина „ Северозападен проход “ и дефинира региона като „ вътрешни води на Канада “.
Съединените щати обаче се придържат към своето пояснение на интернационалното право и си резервират правото вместо това да третират вътрешните води на Канада като интернационалните води, наричайки това „ право на свободно мореплаване “.
Друга конфликтна точка е остров Мачиас Сийл край крайбрежията на Мейн. Намира се на по-малко от 10 благи от брега на Мейн. Канадците участват физически там като пазачи на фарове. Но Съединените щати считат този остров за собствен. В този регион и преди са възниквали спорове сред риболовци от двете страни.
Освен това има проблеми и на сухопътната граница, свързани с прекосяването на Граничен контролно-пропусквателен пункт. Тъй като Съединени американски щати стягат граничния си надзор в битката против незаконната имиграция, това явно ще докара до утежняване на връзките сред организациите и всевъзможни правозащитни организации ще обвинят държавното управление на Съединени американски щати в дискриминация.
Както виждаме, в допълнение към към този момент изразените от Доналд Тръмп обвинявания, има много нюанси, които могат да изведат ескалацията в връзките сред страните на ново равнище. И всеки нов казус може да се трансформира в катализатор за подобен развой.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5473Д-р Саймън Ципис: Парадът на 9 май в Москва може да стане знак на единството на БРИКСАлтернативен Поглед5878Д-р Саймън Ципис: Тръмп не може да притисне Лондон, това е по силите единствено на БРИКС, в случай че е единенАлтернативен Поглед12595Александър Песке: Съединени американски щати и Русия не могат да се схванат, вътрешната политика ще е приоритет за ТръмпАлтернативен Поглед11137Александър Песке: Франциск I бе комплицирана персона, провокациите пред Ватикана оставатАлтернативен Поглед15102Проф. Нако Стефанов: Китай укрепва партньорството си с Виетнам, Камбоджа и МалайзияАлтернативен Поглед104506Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед86779Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед86095Мартин Карбовски: Ние сме пред ново турско иго! Европа е във фашистката чакалня!Алтернативен Поглед75910Доц. Валентин Вацев: Европа върви към война с Русия, бъдещето на България е в ръцете на случая
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ