Доналд Тръмп, който ще бъде в понеделник домакин на Бойко

Доналд Тръмп, който ще бъде в понеделник хазаин на Бойко Борисов, постоянно се нахвърля гневно върху американските медии. По този метод той следва модела, употребен от няколко сегашни и някогашни водачи в чужбина - в това число от Борисов - да задушава истината и отговорността на ръководството пред народа.
Това споделя някогашният американски дипломат в София Джемс Пардю в коментар в изданието The Hill под заглавие "Тръмп и България: Атаките против свободните медии нанасят вреди на демокрацията ". То е учредено преди 25 години във Вашингтон от симпатизанти на демократите като седмичник. Днес в него се разгласяват и публикации на републиканци и се популяризира в политическите среди и по офисите на конгресмените, в това число като ежедневен електронен бюлетин.
Коментарът на Пардю стартира с остра рецензия: "Бойко Борисов, министър-председателят на България - една страна, затънала в всеобщо ширеща се корупция, ще посети президента Доналд Тръмп в Белия дом в понеделник. Липсата на независимост на медиите в България надали ще бъде измежду тематиките в диалога им.
Българската политическа система е доминирана от Борисов и неговата партия. Борисов е на власт съвсем непрестанно през последните 10 години и няма сериозна политическа съпротива. (...) Отсъствието на свободни и самостоятелни медии в България през днешния ден е още едно събитие, което отслабва демокрацията в тази страна, член на НАТО и Европейския съюз. "

Мерки от инструментариума на Путин

Авторът напомня, че най-агресивният метод към медиите - в това число хипотетични убийства, тормоз и правосъдно гонене на политическата съпротива и пресата за да бъдат задушени - е този на Владимир Путин в Русия. "Но някои европейски водачи - сещам се за България и Унгария - употребяват или разрешават по-смекчена композиция от ограничения за манипулиране и изнудване на медиите. Най-добре съм осведомен със обстановката в България, където бях дипломат. Днес България съставлява образец за това по какъв начин държавното управление и специфичните ползи на избран кръг хора употребяват набор от дейности, с цел да подчинят медиите. "
След това той разказва по какъв начин един от тези способи е консолидирането на собствеността върху медиите "в ръцете на на практика монопол, следен от тясна група български олигарси ". През 2002 година, - когато стартира мандатът на Пардю в София - националните печатни издания бяха притежавани от интернационалните медийни компании и бяха релативно самостоятелни и в известна степен нападателни в отразяването противозаконните дейности и грешките на ръководещите, споделя в този момент посланикът. "Днес, самостоятелните медийни групи ги няма и са заместени в съвсем всички сегменти на новините от локални олигарси и "бизнесмени ", употребяващи медиите за въздействие върху държавното управление и правораздавателната система. "

Пеевски и Ко. управляват на практика всички значими медии

Пардю дава и съответен образец кои са тези хора. "Един човек - Делян Пеевски, народен представител в българския парламент - е централната фигура, контролираща през днешния ден частните медии в България. За него се оповестява, че има до 80% от пазара, в това число огромен дял в разпространяването на печатни издания в страната. Финансирането на този локален надзор на медиите в България е в най-хубавия случай мъгляво, само че Пеевски и няколко други олигарси може би имат или управляват на практика всеки от огромните "частни " всекидневници и малките екрани в България.
Пеевски и съратниците му употребяват своите издания, с цел да поддържат същестствуващата конструкция на политическата власт, която ги пази. Техните медии дискредитират самостоятелни публицисти, политически съперници, бизнес съперници и нападат неправителствени организации и деятели, настояващи за господство на закона, независимост на медиите и отбрана на човешките права. "
Пардю показва и ролята на държавното управление във всичко това. "Тъй като новинарските медии в България постоянно изпитват съществени финансови компликации, българските държавни управления, в това число това на премиера Бойко Борисов, употребяват фондове от Европейски Съюз и други източници като средство да създадат подвластни публичните медии от това, което им отпуска властта. "
Не става дума единствено за пари, продължава Пардю. "Тормозът против български публицисти е всеобщо събитие. Често има случаи измежду тях да си постановат автоцензура, тъй като знаят, че проверяващата публицистика, разкриваща закононарушения и корупция, може да провокира уволняването им от работа, отправяне на обвинявания в един привързан съд или физическо принуждение. Някои удивително смели български публицисти са поемали риска да описват истината за държавната корупция и едрата престъпност, само че няколко от тези почтени кореспонденти в национални и локални медии са били заплашвани и нападани. "
Бившият дипломат изяснява на читателите си, че резултатът от това угнетяване на самостоятелната преса в страната е довело до основаването на един "деформиран медиен бранш, ерозирало доверие на обществото към медиите и политическа среда с минимално търсене на отговорност от държавното управление или нарушителите при неявяване на сериозна съпротива против сегашните ръководещи ".
Той показва и отсъствието на резултат от междунаронароден или вътрешен политически напън върху държавното управление да усъвършенства свободата на медиите в България, като цитира документираният от организации като "Репортери без граници " или Европейския център за медийна независимост крах на свободата на медиите в страната.

Паралелите с Тръмп

След което Пардю минава и към паралели със протичащото се в Съединени американски щати. "Коато Доналд Тръмп употребява властта на президентската си позиция да нападна и унижава професионални и самостоятелни медии за това, че задават въпроси за решенията на ръководещите и разкриват истината за корупцията и неуспехите на неговото безредно ръководство, той на процедура употребява тактики за тормоз над медиите, сходни с прилаганите в България и Русия.
По същия метод, когато основният прокурор на Съединени американски щати общо взето се трансформира в политическо лице за отбрана на президента от проблемите му със закона, стартира съществено да страда и върховенството на закона в Съединени американски щати. Когато конгресмени и национални малките екрани се трансформират в слепи бранители на президента и популяризират неговите тайни теории вместо да търсят обстоятелства, това не служи на публичния интерес към истината. "
В умозаключение някогашният дипломат споделя: "България и няколко други страни, стремящи се към развита и открита народна власт, са образец за това какво може да се случи, когато съумяват стратегии за компрометиране на самостоятелни и дразнещи властта медии. Свободата на медиите в Съединени американски щати са надалеч от равнището на този крах, само че не с помощта на Доналд Тръмп, който наподобява би предпочел един модел, по-близък до българския. "
Джеймс Пардю бе дипломат в София в интервала 2002-2005 година - тъкмо когато Бойюко Борисов бе основен секретар на Министерство на вътрешните работи и имаше продължителна серия от поръчкови убийства, най-вече на босове от незаконния свят. Той е също по този начин някогашен чиновник на военното разузнаване на Съединени американски щати и е бил в управлението на НАТО.

Прочутият документ на Пардю за проведената престъпност

През март 2011 година групата "Уикилийкс " разгласява десетки хиляди документи на американската дипломация и един от тях - на Пардю за проведената престъпност и връзките ѝ с политическата власт - провокира голям брой мнения. В известието му до Държавния департамент от 7 юли 2005г. апропо се споделя следното:
"Силата и безнаказаността на проведените престъпни групи е евентуално най-сериозният проблем в България през днешния ден. Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя попречва икономическото развиване на страната. (...)
Организираната престъпност има корумпиращо въздействие върху всички български институции, в това число държавното управление, Народното събрание и правосъдната власт. В опит да резервира въздействието си, без значение от това кой е на власт, представители на проведената престъпност вършат дарения на всички съществени политически партии. Тъй като тези персони са разширили активността си в законния бизнес, те се пробват - с прочут триумф - да си купят място в коридорите на властта. По време на парламентарните избори през 2001 година, редица авторитетни "бизнесмени ", като Васил Божков и Емил Кюлев, финансираха и по всевъзможен метод поддържаха акцията на Национална движение „Симеон Втори". (...)
(Бел.ред. - Борисов бе определен в края на юни 2005 година за депутат от Национална движение „Симеон Втори", само че се отхвърли и остана в Министерство на вътрешните работи, напусна министерството през септември, кандидатира се за кмет на София през октомври и завоюва изборите през ноември. Това се счита за началото на политическата му кариера, зад която през март 2006 година е застана организацията Граждани за европейско развиване на България (ГЕРБ), трансформирала се партия през декември същата година.)
Ахмед Доган, водач на младшия съдружен сътрудник в държавното управление, участва на погребението на Илия Павлов през 2003 година, без даже да прави опит да прикрие околните си връзки с убития ръководител на Мултигруп. (...)
Организираната престъпност "притежава " доста общини и обособени членове на Народното събрание. Това директно присъединяване в политиката - за разлика от подкупа - е относително ново развиване на българската проведена престъпност. (...)
Въпреки непрекъснатия напън от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз, предходните държавни управления на България не направиха съвсем нищо за съкращаване на проведената престъпност в страната. В резултат на това проведената престъпност усилва въздействието си и в действителност е безнаказана. Българската общност осъзнава корумпиращото влияние на проведената престъпност и хората несъмнено са фрустрирани от неспособността или нежеланието на държавното управление да се оправи с този проблем. Ние продължаваме да предоставяме техническа помощ на настроените за промени детайли в българското държавно управление и правораздаването, с цел да се осъзнае ясно нуждата от битката с проведената престъпност. Но действителна опция за оказване на политическо въздействие по този проблем има Европейски Съюз. Забавянето на работата в тази сфера може да се трансформира в политическа злополука за идващите държавни управления. "/Дневник