Появи се нов шанс за тунела от Русия до Америка
Доналд Тръмп изрази интерес към концепцията за създаване на тунел сред Русия и Съединените щати под Беринговия пролив. Кирил Дмитриев, началник на Руския фонд за директни вложения и асистент на съветския президент, приказва за опцията за осъществяване на сходен план.
Какво е транспортното и икономическото значение на този тунел, кой е заинтригуван от неговото създаване и ще бъде ли в последна сметка издигнат този по едно и също време под земята и подводен маршрут от Русия до Съединените щати?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп назова концепцията за създаване на тунел сред Русия и Съединени американски щати доста забавна. Той отговори на предлагането на Кирил Дмитриев, началник на Руския фонд за директни вложения (РФПИ), за опцията за създаване на транспортен маршрут под Беринговия пролив. „ Чувал съм за това, забавно е. Трябва да помислим за това “, сподели Тръмп.
Президентът на Съединени американски щати загатна неотдавна издигнатия „ превъзходен път “ в Аляска, който води до доста минерални запаси.
По мнението на Дмитриев, построяването на тунела може да отнеме по-малко от осем години и ще бъде образец за използването на модерни технологии. „ Представете си да свържете Съединени американски щати и Русия, Америка и Афро-Евразия с тунела Путин-Тръмп – 70-километров мост, символизиращ единството “, написа Дмитриев в обществените мрежи.
Той напомни проектите за създаване на моста Кенеди-Хрушчов сред Русия и Аляска. Заяви, че актуалните технологии вършат допустимо свързването на Евразия и Америка с тунел Путин-Тръмп единствено за осем милиарда $, „ най-вече посредством задгранични вложения “.
Беринговият пролив е необятен 82 километра в най-тясната си точка. Малките Диомидови острови, единият от които принадлежи на Русия, а другият на Съединените щати, са ситуирани в средата на пролива, единствено на четири километра един от различен.
По мнението на Дмитриев, компанията Boring Company, благосъстоятелност на американския бизнесмен Илон Мъск, би могла да се заеме със строителството на тунела. Финансистът е написал на Мъск в обществената мрежа X (бивш Twitter, блокиран в Русия), че РФПИ към този момент е построил първия в света руско-китайски железопътен мост, само че в този момент „ е пристигнало времето да се направи още повече и да се свържат континентите за първи път “.
Проекти за сухопътна връзка през Беринговия пролив се появяват за първи път в края на 19 век. Губернаторът на Колорадо Уилям Гилпин е първият, който замисля концепцията за „ Космополитната железница “. Френско-американски консорциум също предлага план на съветския император Николай II, само че той по този начин и не се материализира. През 20 век се появяват разнообразни инженерни планове, само че и те в никакъв случай не са осъществени.
В модерна Русия полемиките по тази тематика се възобновиха през 2007 година по време на разискванията на плана ICL (World Link) - междуконтинентален транспортен кулоар сред Евразия и Америка, предопределен за превозване на нефт, природен газ и пасажери сред Русия и Съединените щати. Проектът е умислен като 6000-километрова железопътна линия, свързваща Сибир и Аляска.
Както вестник „ Взгляд “ заяви по това време, през септември 2007 година съветското държавно управление утвърди тактика за развиване на железопътния превоз на страната до 2030 година Част от проекта включваше построяването на автомагистрали, които щяха да бъдат основни детайли от транспортната система ICL-World Link: Беркакит-Томмот-Якутск, Нижни Бетях (Якутия)-Мома-Магадан и континентална Русия-остров Сахалин с тунел под Татарския пролив. За да се достави автомагистралата с сила, беше планувано да се изградят редица топлоелектрически и приливно-отливни електроцентрали.
През 2013 година Китай предложи лична версия на трансконтиненталната железопътна линия „ Евразия-Америка “ с включване на подводен преход през Беринговия пролив.
- припомня уеб страницата на Руската академия на науките.
Предвид софтуерния прогрес от последните десетилетия, специалистите считат, че планът е механически изпълним. Изграждането на тунела обаче ще изисква развиване на сериозна обществена, енергийна и транспортна инфраструктура и в двете страни.
По мнението на Иля Грязнов, шеф на консултантската компания S+Consulting, без такава инфраструктура тунелът просто няма да може да действа. В Русия да вземем за пример ще би трябвало да се построят почти четири хиляди километра железопътна линия от Якутск.
Икономистът напомни за по-рано препоръчани механически решения за прекосяването под Беринговия пролив, в това число три паралелни тунела с дължина 100 километра за железопътни, пътни и комунални връзки. Очакваното време за довеждане докрай на сходни планове е от дванадесет до петнадесет години, а цената е 35 милиарда $.
Експертите отдават удълженото време за строителство на сложните геоложки условия, по-специално безконечната заледеност, което прави строителството извънредно мъчно. Освен това, мощните студове ще забавят в допълнение строителството – зимният сезон в тези елементи продължава седем месеца, като снегове валят приблизително 120-140 дни в годината, а скоростта напразно по време на мощни студове може да доближи 40-50 метра в секунда.
„ Дълбочината на Беринговия пролив е сравнима с тази на Ламанша. Съвременните инженерни технологии вършат плана изпълним “, съобщи Грязнов. Той счита, че планът няма да се конкурира със Северния морски път (СМП), а в противен случай, може да се трансформира в мотор на териториалното развиване и да укрепи връзките на Русия с Америка.
„ Свързването на двата бряга е хубаво нещо. Но тези две точки би трябвало да имат разширения от двете страни. Що се отнася до осъществимостта на този план, най-големият въпрос е по какъв начин да се стигне до този тунел. От нашата страна теренът е сложен и на процедура няма инфраструктура “, отбелязва полярният откривател Виктор Боярски, шеф на Арктическия и антарктически музей и докторант по физика и математика.
Той също по този начин отбелязва, че тунелът е тъкмо това, което е належащо, с цел да се свържат континентите. „ Изграждането на мост е на практика невероятно заради климата, огромната дълбочина, теченията и ледените купчини “, изяснява той.
По думите на източника, даже приблизителна оценка на разноските за плана е невероятно да се дефинира сега. „ Трябва да изчислим какво ще донесе той, дали комерсиалният оборот ще се усили. Може би ще е задоволително да продължим да използваме морски превоз, без да строим подобен тунел.
Двурелсовият железопътен тунел под Ламанша (Евротунелът), свързващ континентална Европа с Англия, на практика е достътчно издирван и в двете направления и действа съвършено “, добави Боярски.
Полярният откривател счита, че Русия и Съединените щати може да са най-вече заинтригувани от реализирането на плана, поради потвърдените ресурси от мед и злато на Чукотка. „ За Китай построяването на подобен тунел не би трансформирало нищо фундаментално.
Пекин би могъл да се заинтересува от този план, в случай че имаше пряк достъп до тази точка, заобикаляйки съветската територия. В момента Китай е зает с оптималното потребление на СМП, което към този момент е почнал да прави. Това е по-перспективен и реален вид за Китай “, счита Боярски.
Станислав Митрахович, водещ специалист във Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕС) и теоретичен помощник във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация, счита, че предлагането на ръководителя на РФПИ Дмитриев е значително политически.
„
Местното население е малко, тъй че е малко евентуално да действа като туристическа атракция. Товарният превоз е по-рентабилен по море и няма толкоз доста промишлености в непосредствена непосредственост една до друга, които да изискват просторен железопътен трафик, колкото сред Франция и Обединеното кралство под Ламанша “, счита той.
„ Дмитриев е виновен за поддържането на позитивни връзки с американците. Не обсъждаме единствено историята с доставката на „ Томахоук “. Той преди този момент приказва за възможното присъединяване на американците в съветски арктически планове, говореше се и за ледоразбивачи, които Русия би могла да употребява взаимно със Съединени американски щати, както и за Северния морски път “, спомня си Митрахович.
Според него това предложение е нов сигнал за Съединени американски щати да „ се ан
Какво е транспортното и икономическото значение на този тунел, кой е заинтригуван от неговото създаване и ще бъде ли в последна сметка издигнат този по едно и също време под земята и подводен маршрут от Русия до Съединените щати?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп назова концепцията за създаване на тунел сред Русия и Съединени американски щати доста забавна. Той отговори на предлагането на Кирил Дмитриев, началник на Руския фонд за директни вложения (РФПИ), за опцията за създаване на транспортен маршрут под Беринговия пролив. „ Чувал съм за това, забавно е. Трябва да помислим за това “, сподели Тръмп.
Президентът на Съединени американски щати загатна неотдавна издигнатия „ превъзходен път “ в Аляска, който води до доста минерални запаси.
По мнението на Дмитриев, построяването на тунела може да отнеме по-малко от осем години и ще бъде образец за използването на модерни технологии. „ Представете си да свържете Съединени американски щати и Русия, Америка и Афро-Евразия с тунела Путин-Тръмп – 70-километров мост, символизиращ единството “, написа Дмитриев в обществените мрежи.
Той напомни проектите за създаване на моста Кенеди-Хрушчов сред Русия и Аляска. Заяви, че актуалните технологии вършат допустимо свързването на Евразия и Америка с тунел Путин-Тръмп единствено за осем милиарда $, „ най-вече посредством задгранични вложения “.
Беринговият пролив е необятен 82 километра в най-тясната си точка. Малките Диомидови острови, единият от които принадлежи на Русия, а другият на Съединените щати, са ситуирани в средата на пролива, единствено на четири километра един от различен.
По мнението на Дмитриев, компанията Boring Company, благосъстоятелност на американския бизнесмен Илон Мъск, би могла да се заеме със строителството на тунела. Финансистът е написал на Мъск в обществената мрежа X (бивш Twitter, блокиран в Русия), че РФПИ към този момент е построил първия в света руско-китайски железопътен мост, само че в този момент „ е пристигнало времето да се направи още повече и да се свържат континентите за първи път “.
Проекти за сухопътна връзка през Беринговия пролив се появяват за първи път в края на 19 век. Губернаторът на Колорадо Уилям Гилпин е първият, който замисля концепцията за „ Космополитната железница “. Френско-американски консорциум също предлага план на съветския император Николай II, само че той по този начин и не се материализира. През 20 век се появяват разнообразни инженерни планове, само че и те в никакъв случай не са осъществени.
В модерна Русия полемиките по тази тематика се възобновиха през 2007 година по време на разискванията на плана ICL (World Link) - междуконтинентален транспортен кулоар сред Евразия и Америка, предопределен за превозване на нефт, природен газ и пасажери сред Русия и Съединените щати. Проектът е умислен като 6000-километрова железопътна линия, свързваща Сибир и Аляска.
Както вестник „ Взгляд “ заяви по това време, през септември 2007 година съветското държавно управление утвърди тактика за развиване на железопътния превоз на страната до 2030 година Част от проекта включваше построяването на автомагистрали, които щяха да бъдат основни детайли от транспортната система ICL-World Link: Беркакит-Томмот-Якутск, Нижни Бетях (Якутия)-Мома-Магадан и континентална Русия-остров Сахалин с тунел под Татарския пролив. За да се достави автомагистралата с сила, беше планувано да се изградят редица топлоелектрически и приливно-отливни електроцентрали.
През 2013 година Китай предложи лична версия на трансконтиненталната железопътна линия „ Евразия-Америка “ с включване на подводен преход през Беринговия пролив.
- припомня уеб страницата на Руската академия на науките.
Предвид софтуерния прогрес от последните десетилетия, специалистите считат, че планът е механически изпълним. Изграждането на тунела обаче ще изисква развиване на сериозна обществена, енергийна и транспортна инфраструктура и в двете страни.
По мнението на Иля Грязнов, шеф на консултантската компания S+Consulting, без такава инфраструктура тунелът просто няма да може да действа. В Русия да вземем за пример ще би трябвало да се построят почти четири хиляди километра железопътна линия от Якутск.
Икономистът напомни за по-рано препоръчани механически решения за прекосяването под Беринговия пролив, в това число три паралелни тунела с дължина 100 километра за железопътни, пътни и комунални връзки. Очакваното време за довеждане докрай на сходни планове е от дванадесет до петнадесет години, а цената е 35 милиарда $.
Експертите отдават удълженото време за строителство на сложните геоложки условия, по-специално безконечната заледеност, което прави строителството извънредно мъчно. Освен това, мощните студове ще забавят в допълнение строителството – зимният сезон в тези елементи продължава седем месеца, като снегове валят приблизително 120-140 дни в годината, а скоростта напразно по време на мощни студове може да доближи 40-50 метра в секунда.
„ Дълбочината на Беринговия пролив е сравнима с тази на Ламанша. Съвременните инженерни технологии вършат плана изпълним “, съобщи Грязнов. Той счита, че планът няма да се конкурира със Северния морски път (СМП), а в противен случай, може да се трансформира в мотор на териториалното развиване и да укрепи връзките на Русия с Америка.
„ Свързването на двата бряга е хубаво нещо. Но тези две точки би трябвало да имат разширения от двете страни. Що се отнася до осъществимостта на този план, най-големият въпрос е по какъв начин да се стигне до този тунел. От нашата страна теренът е сложен и на процедура няма инфраструктура “, отбелязва полярният откривател Виктор Боярски, шеф на Арктическия и антарктически музей и докторант по физика и математика.
Той също по този начин отбелязва, че тунелът е тъкмо това, което е належащо, с цел да се свържат континентите. „ Изграждането на мост е на практика невероятно заради климата, огромната дълбочина, теченията и ледените купчини “, изяснява той.
По думите на източника, даже приблизителна оценка на разноските за плана е невероятно да се дефинира сега. „ Трябва да изчислим какво ще донесе той, дали комерсиалният оборот ще се усили. Може би ще е задоволително да продължим да използваме морски превоз, без да строим подобен тунел.
Двурелсовият железопътен тунел под Ламанша (Евротунелът), свързващ континентална Европа с Англия, на практика е достътчно издирван и в двете направления и действа съвършено “, добави Боярски.
Полярният откривател счита, че Русия и Съединените щати може да са най-вече заинтригувани от реализирането на плана, поради потвърдените ресурси от мед и злато на Чукотка. „ За Китай построяването на подобен тунел не би трансформирало нищо фундаментално.
Пекин би могъл да се заинтересува от този план, в случай че имаше пряк достъп до тази точка, заобикаляйки съветската територия. В момента Китай е зает с оптималното потребление на СМП, което към този момент е почнал да прави. Това е по-перспективен и реален вид за Китай “, счита Боярски.
Станислав Митрахович, водещ специалист във Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕС) и теоретичен помощник във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация, счита, че предлагането на ръководителя на РФПИ Дмитриев е значително политически.
„
Местното население е малко, тъй че е малко евентуално да действа като туристическа атракция. Товарният превоз е по-рентабилен по море и няма толкоз доста промишлености в непосредствена непосредственост една до друга, които да изискват просторен железопътен трафик, колкото сред Франция и Обединеното кралство под Ламанша “, счита той.
„ Дмитриев е виновен за поддържането на позитивни връзки с американците. Не обсъждаме единствено историята с доставката на „ Томахоук “. Той преди този момент приказва за възможното присъединяване на американците в съветски арктически планове, говореше се и за ледоразбивачи, които Русия би могла да употребява взаимно със Съединени американски щати, както и за Северния морски път “, спомня си Митрахович.
Според него това предложение е нов сигнал за Съединени американски щати да „ се ан
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ