&format=webp)
Безкрайна игра на нерви: Защо Китай изглежда като победител в търговската война на Тръмп
Доналд Тръмп и Си Дзинпин би трябвало да се срещнат в Южна Корея през идната седмица. Спокойно може да се каже, че положението на най-важните двустранни връзки в света е извънредно несигурно.
От няколко седмици Съединени американски щати и Китай си разменят ответни търговски удари – Вашингтон ускорява рестриктивните мерки върху износа на технологии и заплашва с по-високи мита, до момента в който Пекин отвръща със наказания и надзор върху редкоземните метали, от които зависи световното произвеждане. Комуникацията сред двете страни е минимална.
В същото време, в Белия дом царува убеденост, че Съединени американски щати държат самодейността в този „ тест за устойчивост “. Министърът на финансите Скот Бесънт даже назовава Китай „ слаб “. Реалността обаче наподобява по-сложна.
Към момента Китай съумява да се приспособява по-успешно към комерсиалното напрежение. Страната демонстрира, че може да отвръща на натиска също толкоз дейно, колкото и Съединени американски щати. Освен това опитва със лични правила за интернационална търговия – нещо, което може да промени посоката на международната стопанска система.
Когато Тръмп се върна в Белия дом през януари, военната част от политиката му към Китай остана неразбираема – дали е подготвен фактически да пази Тайван и съюзническите страни от възможна китайска опасност? Месеци по-късно, отговорът към момента е нееднозначен.
По отношение на търговията обаче позицията му е безапелационна – ще ускори натиска, стартират още по време на първия му мандат. Това значи повече мита, повече ограничавания върху технологиите и още по-агресивно потребление на наказания. Целта е да се забави икономическият напредък на Китай, да се извоюват търговски отстъпки и да се ограничи софтуерният му прогрес. Някои от съветниците на Тръмп даже мечтаят за „ огромна договорка “, при която Китай ще се ангажира с промени в държавния си капитализъм, в случай че Съединени американски щати смекчат натиска си.
Шест месеца по-късно обаче Китай наподобява по-спокоен от Съединени американски щати, а аргументите за това са три.
Китай отвръща на ударите по-умело
Страната потвърждава, че може освен да издържи на американския напън, само че и да отвърне с по-голяма успеваемост – така наречен „ ескалационно предимство “. Някои критици на Тръмп иронично го назовават TACO – Trump Always Chickens Out („ Тръмп постоянно отстъпва “). Но триумфът на Китай се дължи и на стратегическата му дисциплинираност, подготовка и икономическа тежест.
Митата, наложени от Тръмп върху китайския импорт през април, бяха анулирани след внезапен спад на Уолстрийт. А когато Китай вкара ограничавания върху износа на редкоземни детайли, употребявани във високотехнологичното произвеждане, Тръмп заплаши с 100-процентови мита - след което отстъпи още веднъж.
Заканите му да „ задуши Китай “ посредством цялостна комерсиална обсада звучат все по-малко безапелационно, защото сходен ход би блъснал и самата американска стопанска система, отбелязва The Economist.
И до момента в който американски политици настояват, че Китай е в рецесия, обстоятелствата демонстрират друга картина: през 2025 година главният китайски борсов показател е повишен с 34% – два пъти повече от растежа на S&P 500.
Пекин постанова свои правила в търговията
След като Съединени американски щати вкараха такси за китайските кораби, Пекин отвърна със лични. Китайските управляващи заплашиха с антимонополни следствия против американски компании като DuPont, Гугъл, Nvidia и Qualcomm.
Отказът на Китай да купува американска соя – пазар на стойност 12 милиарда $ годишно – се отрази тежко на фермерите от Средния Запад в Съединени американски щати, които са значим електорален бастион на Тръмп.
Макар че Съединени американски щати към момента разполагат със стратегически преимущества – да вземем за пример в доставките на самолетни мотори – президентът Си Дзинпин форсира замяната на непознати съставни елементи в китайските вериги на доставки и прави страната все по-незаменима за световните вериги на други страни.
На доктрина Тръмп може да удари по-силно, като ограничи достъпа на Китай до доларовата банкова система. Но, съгласно The Economist, сходна стъпка е малко евентуална, защото би провокирала безпорядък на финансовите пазари и би навредила съществено и на американската стопанска система.
Търговската война укрепва властта на Си Дзинпин
Докато светът разисква проблемите на китайската стопанска система – слабото ползване, рецесията в имотния бранш и спадналото доверие на бизнеса – вътре в страната натискът от Вашингтон постоянно се възприема като удостоверение на политиката на Си Дзинпин.
За мнозина китайски жители комерсиалната война демонстрира, че водачът им е бил прав – Китай би трябвало да се приготви за неприятелски свят, като се трансформира в технологично-индустриален водач.
На последното съвещание на китайското управление беше разискван нов петгодишен проект, който ускорява точно тази технонационалистическа посока.
Китай основава нова комерсиална карта на света
Китай не просто оцелява, а пренарежда международната търговия. За последната година износът му нараства с над 8%, макар че продажбите към Съединени американски щати се свиват с 27%.
Заплахите за ограничение на износа на редки метали тревожат Запада освен тъй като Китай господства на този пазар, само че и тъй като страната постанова нова система за световно лицензиране – по-строга версия на американската тактика за надзор върху софтуерните чипове.
По този метод Китай построява нова комерсиална архитектура, в която се стреми да задава разпоредбите, а не просто да следва непознатите.
Ако срещата сред Тръмп и Си в Южна Корея въпреки всичко се състои, евентуално и двамата ще се опитат да показват видимо успокоение. Възможно е краткотрайно прекъсване на митата против отсрочване на рестриктивните мерки върху редките метали, възможни покупки на американска соя и „ благословия “ за продажбата на TikTok на американски вложители.
Но това надали ще бъде същинско помиряване, а по-скоро театър на икономическа мощ, в който и двете страни употребяват стопанската система като инструмент за напън.
И въпреки че сега Китай наподобява печели комерсиалната война на Тръмп, отстъплението от свободната търговия прави и двете страни губещи. Светът може и да се разделя на стопански блокове, само че цената са по-бавни нововъведения, по-високи индустриални разноски и по-слаб световен напредък.
От няколко седмици Съединени американски щати и Китай си разменят ответни търговски удари – Вашингтон ускорява рестриктивните мерки върху износа на технологии и заплашва с по-високи мита, до момента в който Пекин отвръща със наказания и надзор върху редкоземните метали, от които зависи световното произвеждане. Комуникацията сред двете страни е минимална.
В същото време, в Белия дом царува убеденост, че Съединени американски щати държат самодейността в този „ тест за устойчивост “. Министърът на финансите Скот Бесънт даже назовава Китай „ слаб “. Реалността обаче наподобява по-сложна.
Към момента Китай съумява да се приспособява по-успешно към комерсиалното напрежение. Страната демонстрира, че може да отвръща на натиска също толкоз дейно, колкото и Съединени американски щати. Освен това опитва със лични правила за интернационална търговия – нещо, което може да промени посоката на международната стопанска система.
Когато Тръмп се върна в Белия дом през януари, военната част от политиката му към Китай остана неразбираема – дали е подготвен фактически да пази Тайван и съюзническите страни от възможна китайска опасност? Месеци по-късно, отговорът към момента е нееднозначен.
По отношение на търговията обаче позицията му е безапелационна – ще ускори натиска, стартират още по време на първия му мандат. Това значи повече мита, повече ограничавания върху технологиите и още по-агресивно потребление на наказания. Целта е да се забави икономическият напредък на Китай, да се извоюват търговски отстъпки и да се ограничи софтуерният му прогрес. Някои от съветниците на Тръмп даже мечтаят за „ огромна договорка “, при която Китай ще се ангажира с промени в държавния си капитализъм, в случай че Съединени американски щати смекчат натиска си.
Шест месеца по-късно обаче Китай наподобява по-спокоен от Съединени американски щати, а аргументите за това са три.
Китай отвръща на ударите по-умело
Страната потвърждава, че може освен да издържи на американския напън, само че и да отвърне с по-голяма успеваемост – така наречен „ ескалационно предимство “. Някои критици на Тръмп иронично го назовават TACO – Trump Always Chickens Out („ Тръмп постоянно отстъпва “). Но триумфът на Китай се дължи и на стратегическата му дисциплинираност, подготовка и икономическа тежест.
Митата, наложени от Тръмп върху китайския импорт през април, бяха анулирани след внезапен спад на Уолстрийт. А когато Китай вкара ограничавания върху износа на редкоземни детайли, употребявани във високотехнологичното произвеждане, Тръмп заплаши с 100-процентови мита - след което отстъпи още веднъж.
Заканите му да „ задуши Китай “ посредством цялостна комерсиална обсада звучат все по-малко безапелационно, защото сходен ход би блъснал и самата американска стопанска система, отбелязва The Economist.
И до момента в който американски политици настояват, че Китай е в рецесия, обстоятелствата демонстрират друга картина: през 2025 година главният китайски борсов показател е повишен с 34% – два пъти повече от растежа на S&P 500.
Пекин постанова свои правила в търговията
След като Съединени американски щати вкараха такси за китайските кораби, Пекин отвърна със лични. Китайските управляващи заплашиха с антимонополни следствия против американски компании като DuPont, Гугъл, Nvidia и Qualcomm.
Отказът на Китай да купува американска соя – пазар на стойност 12 милиарда $ годишно – се отрази тежко на фермерите от Средния Запад в Съединени американски щати, които са значим електорален бастион на Тръмп.
Макар че Съединени американски щати към момента разполагат със стратегически преимущества – да вземем за пример в доставките на самолетни мотори – президентът Си Дзинпин форсира замяната на непознати съставни елементи в китайските вериги на доставки и прави страната все по-незаменима за световните вериги на други страни.
На доктрина Тръмп може да удари по-силно, като ограничи достъпа на Китай до доларовата банкова система. Но, съгласно The Economist, сходна стъпка е малко евентуална, защото би провокирала безпорядък на финансовите пазари и би навредила съществено и на американската стопанска система.
Търговската война укрепва властта на Си Дзинпин
Докато светът разисква проблемите на китайската стопанска система – слабото ползване, рецесията в имотния бранш и спадналото доверие на бизнеса – вътре в страната натискът от Вашингтон постоянно се възприема като удостоверение на политиката на Си Дзинпин.
За мнозина китайски жители комерсиалната война демонстрира, че водачът им е бил прав – Китай би трябвало да се приготви за неприятелски свят, като се трансформира в технологично-индустриален водач.
На последното съвещание на китайското управление беше разискван нов петгодишен проект, който ускорява точно тази технонационалистическа посока.
Китай основава нова комерсиална карта на света
Китай не просто оцелява, а пренарежда международната търговия. За последната година износът му нараства с над 8%, макар че продажбите към Съединени американски щати се свиват с 27%.
Заплахите за ограничение на износа на редки метали тревожат Запада освен тъй като Китай господства на този пазар, само че и тъй като страната постанова нова система за световно лицензиране – по-строга версия на американската тактика за надзор върху софтуерните чипове.
По този метод Китай построява нова комерсиална архитектура, в която се стреми да задава разпоредбите, а не просто да следва непознатите.
Ако срещата сред Тръмп и Си в Южна Корея въпреки всичко се състои, евентуално и двамата ще се опитат да показват видимо успокоение. Възможно е краткотрайно прекъсване на митата против отсрочване на рестриктивните мерки върху редките метали, възможни покупки на американска соя и „ благословия “ за продажбата на TikTok на американски вложители.
Но това надали ще бъде същинско помиряване, а по-скоро театър на икономическа мощ, в който и двете страни употребяват стопанската система като инструмент за напън.
И въпреки че сега Китай наподобява печели комерсиалната война на Тръмп, отстъплението от свободната търговия прави и двете страни губещи. Светът може и да се разделя на стопански блокове, само че цената са по-бавни нововъведения, по-високи индустриални разноски и по-слаб световен напредък.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ