Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс ще отслабят връзките с

Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс ще отслабят връзките с Европа, пишат в Asia Times Щефан Волф и Дейвид Хейстингс Дън. Новата президентска двойк е фокусирана върху борбата с Китай. Тяхната дълготрайна стратегическа цел е да привлекат Русия на страната на Съединени американски щати. Но отслабването на трансатлантическите връзки може да укрепи руско-китайския съюз, считат създателите на публикацията.

Доналд Тръмп избра сенатора от Охайо Джей Ди Ванс за собствен претендент за вицепремиера, разпалвайки още веднъж страховете в Европа, че Америка се е отказала от нея. Ванс стана прочут с това, че се опълчва на по-нататъшната помощ за Украйна и се концентрира съвсем извънредно върху Китай, разглеждайки го като определящото предизвикателство за сигурността на Съединени американски щати.

Ако завоюва през ноември, вицепрезидентството на Ванс ще помогне за преориентирането на външната политика и политиката на сигурност на Съединени американски щати от евроатлантическия район към Индо-Тихоокеанския. И като се имат поради евентуалните президентски упоритости на Ванс в ерата след Тръмп, това носи съществени последствия след още един мандат на Тръмп.

Избирайки Ванс, Тръмп се надява да ускори присъщия си американски популизъм. Този избор приказва за цялостния надзор на някогашния президент върху Републиканската партия и нейния курс. Но още по-силно, изборът на Ванс за претендент за вицепрезидент алармира края на интернационалисткия консенсус, който господства американската политика от 1945 година насам.

Така подозренията на европейските водачи по отношение на непоклатимия ангажимент на Съединени американски щати към европейската сигурност са изцяло основателни. Съобщава се, че на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2024 година Ванс е признал пред европейски събеседници, че сега е доста по-загрижен за „ някои от проблемите в Източна Азия, в сравнение с в Европа “.

Ванс счита, че в случай че на едно място има загуба, на друго има опция за облага. В резултат на това той заключава: по-добре е да изпратим оръжията за Украйна в Тайван. През април 2024 година той написа остра публикация в New York Times, в която се аргументира, че вместо по-широка военна помощ за Украйна, Вашингтон би трябвало да убеди Киев да се откаже от желанието си да възвърне цялостния суверенитет в своите интернационално приети граници от 1991 година и вместо това да стартира договаряния с Русия.

Тази позиция се споделя от Тръмп и беше оценена от съветския президент Владимир Путин. Не е изненадващо, че неговият външен министър Сергей Лавров неотложно приветства избора на Ванс за вицепрезидент.

Ако Америка отдръпна поддръжката си за Украйна, малко евентуално е европейските съдружници да запълнят празнината. Без американските военни технологии, както и без разузнаването и връзките, които единствено Съединените щати могат да обезпечат, Украйна няма да устои на безмилостната офанзива на Русия.

Противно на опасенията на Европа, че Съединените щати ще отдръпват поддръжката си от Украйна, в случай че Тръмп завоюва през ноември, Германия възнамерява да понижи на половина военната помощ за Киев през идната година от 8 милиарда евро (8,7 милиарда долара), отпуснати през 2024 година

Чисто финансово това се компенсира от съглашението, реализирано от Г-7 на срещата на върха в Италия през юни 2024 година: годишно насъбраните лихви върху замразените съветски активи от три милиарда $ ще станат лост за поддръжка на заем за Украйна от 50 милиарда $.

В по-символичен смисъл обаче проектите на Германия да понижи помощта за Украйна са доста по-вредни политически. Това е сигнал, че основните европейски съдружници на Киев надали ще запълнят празнината, оставена от Съединените щати.

Не е изненадващо, че даже украинският президент Владимир Зеленски разчете посланието - той неотдавна загатна, че времето за договаряния с Русия може би наближава.

Уязвимата Европа

Руската специфична интервенция против Украйна явно съставлява най-значимата и непосредствена опасност за европейската сигурност. Но даже в случай че самият спор приключи с споразумяване посредством договаряния, това няма да направи доста за подсилване на европейската сигурност в дълготраен проект.

Русия на Путин и преди е била обезсърчителен сътрудник в договарянията - както се вижда от пропадането на споразуменията за преустановяване на огъня от Минск от 2014 и 2015 година Това беше пътят към мир и непоклатимост, само че Русия избра да работи друго. Няма признаци, че новото съглашение с Путин ще има друга орис.

Освен това всяко съглашение с Русия за преустановяване на военните дейности в Украйна евентуално единствено ще форсира ужасната вероятност за непрекъснато евакуиране на Съединени американски щати от Европа. След като спорът в Украйна завърши (очевидно единствено временно), администрацията на Тръмп във Вашингтон ще бъде задоволително насърчена, с цел да приключи завоя си за сигурност към Индо-тихоокеанския район и да се концентрира извънредно върху Китай.

Нарастващите поддръжници на Тръмп в Европа, както от крайната десница, по този начин и от крайната левица, евентуално ще усетят опция да се застъпят за усмиряване на Русия и съкращения на бюджетите за защита. Дългосрочната стратегическа цел на Белия дом, фокусирана върху борбата с Китай, е да притегли Русия на американска страна.

Това обаче би било сериозен пропуск и опасност за европейската сигурност в дълготраен проект. Това освен ще ускори доверието в ненадеждното съветско управление, само че и ще си затвори очите за смисъла на Китай за европейската сигурност.

Пълното превръщане на Съединени американски щати към Индо-тихоокеанския район не е в полза на Китай. Затова би било разумно той да употребява Русия като инструмент за разпалване на вълнения на евроатлантическия спектакъл. И най-после, на първо място друго, това би подкопало вероятностите за каквато и да е европейска помощ за Съединените щати в Индо-тихоокеанския район.

Освен това този метод подценява близостта на Русия и Китай и вследствие на това общите проблеми със сигурността, пред които са изправени Съединени американски щати и Европа. Усилията на Москва и Пекин да основат боен, политически и стопански контраст на Съединените щати и Европа може би към момента са в зародиш, само че стават все по-координирани.

Това ясно се видя при започване на юли на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие, чиито водещи членове са Русия и Китай.

Така че казусът за европейската сигурност не е, че Тръмп и Ванс желаят да отклонят погледа си от Русия и да се съсредоточат върху Китай. Но това ще се отрази на бъдещето на трансатлантическата общественост, която датира от Атлантическата харта от 1941 година и се трансформира в един от основните стълбове на интернационалната сигурност и първообраз за основаването на НАТО през 1949 година

Отслабването на тези трансатлантически връзки неизбежно ще укрепи зреещия китайско-руски евразийски съюз. По този метод отводът на Съединени американски щати от нормалната си роля на поръчител за европейската сигурност ще сътвори доста проблеми за Европа.

Това се отнася както за сумата, която тя е подготвена да похарчи за личната си отбрана, по този начин и за това по какъв начин тъкмо Европа ще провежда стратегическия си отговор на новите действителности.

За създателите:

Щефан Волф е професор по интернационална сигурност в университета в Бирмингам

Дейвид Хейстингс Дън е професор по интернационална политика в катедрата по политически науки и интернационалните проучвания в университета в Бирмингам

Превод и редакция: ни