&format=webp)
Джоузеф Стиглиц: Америка се превръща в най-големия данъчен рай в света
Доналд Тръмп бързо трансформира Съединените щати в най-голямото данъчно леговище в историята. Достатъчно е да се спомене, че Министерството на финансите приключи присъединяване си в интернационалната самодейност за бистрота, която цели разкриването на действителните притежатели на компании. Администрацията му се отдръпна и от договарянията за основаване на Рамкова спогодба на Организация на обединените нации за интернационално данъчно съдействие. Отказа да ползва Закона за задгранични корупционни практики и предприе всеобща дерегулация на криптоактивите.
Това написа в коментар за Project Syndicate нобеловият лауреат по стопанска система и професор в Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц.
По думите му всичко това наподобява част от по-широка тактика за подкопаване на над 250 години институционални гаранции. „ Администрацията на Тръмп нарушава интернационалните контракти, подценява спорове на ползи, демонтира системата от инспекции и салда и задържа средства, утвърдени от Конгреса. Това не е спор по политики – това е тъпчене на върховенството на закона “, счита Стиглиц. Той е някогашен основен икономист на Световната банка (1997-2000 г.), някогашен ръководител на Съвета на икономическите съветници на президента на Съединени американски щати, някогашен съпредседател на Комисията на високо равнище за цените на въглеродните излъчвания и водещ създател на оценката на климата на IPCC от 1995 година Стиглиц е съпредседател на Независимата комисия за промяна на интернационалното корпоративно данъчно облагане. Последната му книга е
Стиглиц показва един налог, който Тръмп обича: митата. За тях президентът на Съединени американски щати счита, че се заплащат от чужденците и обезпечават средства за понижаване на налозите за милиардерите. Вярва, че митата ще отстраняват комерсиалните дефицити и ще върнат производството назад в Съединени американски щати. Проблемът е, че митата се заплащат от вносителите, което усилва вътрешните цени, и то в най-неподходящия миг – таман когато страната се възвръща от инфлационна рецесия, обобщава Стиглиц.
Той акцентира, че базовите правила на макроикономиката демонстрират, че многостранните търговски дефицити отразяват разликата сред вътрешните спестявания и вътрешните вложения. Данъчните облекчения за милиардерите, наложени от Тръмп, ще задълбочат този недостиг, защото бюджетните дефицити понижават националните спестявания, написа Стиглиц и прибавя:
Иронично, само че факт: намаляването на налозите за богатите и корпорациите усилва комерсиалния недостиг.
Още от времето на Роналд Рейгън, консерваторите настояват, че данъчните облекчения сами по себе си подтикват икономическия напредък. Но това не се случи нито при Рейгън, нито при първия мандат на Тръмп, отбелязва нобеловия лауреат по стопанска система. Емпиричните проучвания удостоверяват, че данъчните облекчения за богатите нямат измерим резултат върху растежа или безработицата, само че водят до неотложно и трайно увеличение на неравенството. Предложеното удължение на Закона за данъчни облекчения и работни места от 2017 година – най-мащабното корпоративно данъчно понижение в историята на Съединени американски щати – би добавило към 37 трилиона $ към националния дълг за идващите 30 години, без да донесе обещания стопански напредък, акцентира Стиглиц.
Тръмп задълбочава комерсиалния недостиг и на микрониво
Съединени американски щати към този момент са стопанска система, насочена към услуги. Сред най-големите ѝ „ експортни артикули “ са туризмът, образованието и опазването на здравето. Но Тръмп систематично подкопава всеки от тези браншове, написа Стиглиц. Подкопаването на водещите просветителни институции, анулирането на студентски визи и орязването на научното финансиране хвърлиха сериозна сянка върху тези основни браншове, прибавя той.
Според специалиста тактиката на Тръмп към този момент се обръща против него. Китай, един от най-големите търговски сътрудници на Съединени американски щати, към този момент предприе ответни дейности. Страхът от стагфлация – композиция от висока инфлация и слаб напредък – се отразява както на борсата, по този начин и на пазарите на облигации. И това е единствено началото, предизвестява Стиглиц.
Благодарение на " Министерството на държавната успеваемост " на Илон Мъск, приходите от налози може да спаднат с над 10% тази година заради отслабен надзор и ниска събираемост. Намаляване на чиновниците в данъчната работа с към 50 000 души би довело до изгубени доходи в размер на 2.4 трилиона $ за идващото десетилетие, по отношение на предстоящите 637 милиарда $ спомагателни доходи, планувани в Закона за понижаване на инфлацията. По този мотив Стиглиц показва:
Посланието е ясно: не просто по-ниски налози за богатите, а и по-слабо използване на закона.
В свят, в който капиталът и супербогатите свободно минават граници, интернационалното съдействие е единственият метод държавните управления да подсигуряват, че мултинационалните корпорации и най-богатите заплащат обективен налог, написа още икономистът. В този подтекст, отводът от събиране на данни за действителни притежатели, толерирането на криптопазари, засилващи анонимността, и отводът от световната данъчна спогодба на Организация на обединените нации, демонстрират нещо обезпокоително. „ Това, на което сме очевидци, е опит на Тръмп, Мъск и техните милиардерски съдружници да изградят нов тип капитализъм – по пример на беззаконните офшорни зони “, написа Стиглиц. Той прибавя, че това е не просто протест против налозите, а пълномащабна офанзива против всяко законодателство.
Най-ясно това проличава в отношението им към криптовалутите, написа Стиглиц, критикувайки нерегулираните криптоборси, основаването на „ стратегически крипторезерв “ и анулираното условие криптоплатформите да разпознават и рапортуват потребителите си. Към рецензиите Стиглиц прибавя и назначението на Пол Аткинс отпред на Комисията по скъпи бумаги и тържища, акцентирайки, че „ той е член на група, защитаваща нерегулирани криптоактиви и сенчести финансови институции “.
Според Стиглиц криптовалутите са ориентирани към едно нещо: анонимност. „ Имаме изцяло функционални валути – $, йена, евро и други. Имаме ефикасни платформи за търговия и разплащания. Търсенето на криптовалути идва от желанието за укриване на пари “, показва икономистът.
Останалата част от света не може просто да следи. Видяхме, че световното съдействие работи – образец за това е световният най-малък корпоративен налог от 15%, който към този момент се вкарва в над 50 страни, написа в умозаключение Стиглиц и приканва свръхбогатите да стартират да заплащат справедливия си дял.
Това написа в коментар за Project Syndicate нобеловият лауреат по стопанска система и професор в Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц.
По думите му всичко това наподобява част от по-широка тактика за подкопаване на над 250 години институционални гаранции. „ Администрацията на Тръмп нарушава интернационалните контракти, подценява спорове на ползи, демонтира системата от инспекции и салда и задържа средства, утвърдени от Конгреса. Това не е спор по политики – това е тъпчене на върховенството на закона “, счита Стиглиц. Той е някогашен основен икономист на Световната банка (1997-2000 г.), някогашен ръководител на Съвета на икономическите съветници на президента на Съединени американски щати, някогашен съпредседател на Комисията на високо равнище за цените на въглеродните излъчвания и водещ създател на оценката на климата на IPCC от 1995 година Стиглиц е съпредседател на Независимата комисия за промяна на интернационалното корпоративно данъчно облагане. Последната му книга е
Стиглиц показва един налог, който Тръмп обича: митата. За тях президентът на Съединени американски щати счита, че се заплащат от чужденците и обезпечават средства за понижаване на налозите за милиардерите. Вярва, че митата ще отстраняват комерсиалните дефицити и ще върнат производството назад в Съединени американски щати. Проблемът е, че митата се заплащат от вносителите, което усилва вътрешните цени, и то в най-неподходящия миг – таман когато страната се възвръща от инфлационна рецесия, обобщава Стиглиц.
Той акцентира, че базовите правила на макроикономиката демонстрират, че многостранните търговски дефицити отразяват разликата сред вътрешните спестявания и вътрешните вложения. Данъчните облекчения за милиардерите, наложени от Тръмп, ще задълбочат този недостиг, защото бюджетните дефицити понижават националните спестявания, написа Стиглиц и прибавя:
Иронично, само че факт: намаляването на налозите за богатите и корпорациите усилва комерсиалния недостиг.
Още от времето на Роналд Рейгън, консерваторите настояват, че данъчните облекчения сами по себе си подтикват икономическия напредък. Но това не се случи нито при Рейгън, нито при първия мандат на Тръмп, отбелязва нобеловия лауреат по стопанска система. Емпиричните проучвания удостоверяват, че данъчните облекчения за богатите нямат измерим резултат върху растежа или безработицата, само че водят до неотложно и трайно увеличение на неравенството. Предложеното удължение на Закона за данъчни облекчения и работни места от 2017 година – най-мащабното корпоративно данъчно понижение в историята на Съединени американски щати – би добавило към 37 трилиона $ към националния дълг за идващите 30 години, без да донесе обещания стопански напредък, акцентира Стиглиц.
Тръмп задълбочава комерсиалния недостиг и на микрониво
Съединени американски щати към този момент са стопанска система, насочена към услуги. Сред най-големите ѝ „ експортни артикули “ са туризмът, образованието и опазването на здравето. Но Тръмп систематично подкопава всеки от тези браншове, написа Стиглиц. Подкопаването на водещите просветителни институции, анулирането на студентски визи и орязването на научното финансиране хвърлиха сериозна сянка върху тези основни браншове, прибавя той.
Според специалиста тактиката на Тръмп към този момент се обръща против него. Китай, един от най-големите търговски сътрудници на Съединени американски щати, към този момент предприе ответни дейности. Страхът от стагфлация – композиция от висока инфлация и слаб напредък – се отразява както на борсата, по този начин и на пазарите на облигации. И това е единствено началото, предизвестява Стиглиц.
Благодарение на " Министерството на държавната успеваемост " на Илон Мъск, приходите от налози може да спаднат с над 10% тази година заради отслабен надзор и ниска събираемост. Намаляване на чиновниците в данъчната работа с към 50 000 души би довело до изгубени доходи в размер на 2.4 трилиона $ за идващото десетилетие, по отношение на предстоящите 637 милиарда $ спомагателни доходи, планувани в Закона за понижаване на инфлацията. По този мотив Стиглиц показва:
Посланието е ясно: не просто по-ниски налози за богатите, а и по-слабо използване на закона.
В свят, в който капиталът и супербогатите свободно минават граници, интернационалното съдействие е единственият метод държавните управления да подсигуряват, че мултинационалните корпорации и най-богатите заплащат обективен налог, написа още икономистът. В този подтекст, отводът от събиране на данни за действителни притежатели, толерирането на криптопазари, засилващи анонимността, и отводът от световната данъчна спогодба на Организация на обединените нации, демонстрират нещо обезпокоително. „ Това, на което сме очевидци, е опит на Тръмп, Мъск и техните милиардерски съдружници да изградят нов тип капитализъм – по пример на беззаконните офшорни зони “, написа Стиглиц. Той прибавя, че това е не просто протест против налозите, а пълномащабна офанзива против всяко законодателство.
Най-ясно това проличава в отношението им към криптовалутите, написа Стиглиц, критикувайки нерегулираните криптоборси, основаването на „ стратегически крипторезерв “ и анулираното условие криптоплатформите да разпознават и рапортуват потребителите си. Към рецензиите Стиглиц прибавя и назначението на Пол Аткинс отпред на Комисията по скъпи бумаги и тържища, акцентирайки, че „ той е член на група, защитаваща нерегулирани криптоактиви и сенчести финансови институции “.
Според Стиглиц криптовалутите са ориентирани към едно нещо: анонимност. „ Имаме изцяло функционални валути – $, йена, евро и други. Имаме ефикасни платформи за търговия и разплащания. Търсенето на криптовалути идва от желанието за укриване на пари “, показва икономистът.
Останалата част от света не може просто да следи. Видяхме, че световното съдействие работи – образец за това е световният най-малък корпоративен налог от 15%, който към този момент се вкарва в над 50 страни, написа в умозаключение Стиглиц и приканва свръхбогатите да стартират да заплащат справедливия си дял.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ