Доматите и на пазара са масово от внос, а все

Доматите и на пазара са всеобщо от импорт, а от ден на ден от българските зеленчуци отиват за непознатите пазари. Това демонстрира разбор на Министерството на земеделието, храните и горите, представен от.
Само за първите два месеца на 2021 година у нас са импортирани над 53 хиляди тона пресни зеленчуци, което е с 12,4% повече по отношение на същия интервал на предходната година. При плодовете нарастването на импорта е 6,8%, до 65,1 хиляди тона. Най-значителни са доставките на домати - с 2,7 хиляди тона повече за година или с 22,3% и краставици - с 2,4 хиляди тона или 39%. Съществено покачване има и при вноса на пиперки, тикви, марули и зеле - от 14,9% до 34%. От друга страна, импортираните количества гъби, моркови, лукови зеленчуци и картофи са с сред 2,3% и 9,9% по-малко.
Eдва 37% от свинското на трапезата ни е създадено у нас
Българските фермери съумяват да произведат едвам 37 % от свинското месо, което популацията използва, а в това време цените на свинскот...
Традиционно към 77% от целия импорт на пресни плодове са цитруси и банани - общо 50,1 хиляди тона, с 10,2% повече на годишна база. Съществен дял - 11%, заемат и доставките на ябълки, при които въпреки всичко се регистрира спад от 21,5% по отношение на година по-рано. Импортът на киви, ягоди, грозде и круши нараства с сред 2,6% и 51%.
В същото време родното произвеждане отива зад граница. Общо за първите два месеца на 2021 година от страната са изнесени 13 хиляди тона пресни зеленчуци и 11,5 хиляди тона пресни плодове, респективно с 67,3% и 8,5% повече спрямо година по-рано. Най-голям принос за растежа на експорта имат по-голямата реализация отвън страната на краставици - с 1,5 хиляди тона или 72,5% и домати - с 1,4 хиляди тона или 57,9%. Чувствително се покачват и изнесените количества зеле, пиперки, патладжани, тикви и сладка царевица - от 29,7% до близо четири пъти. Прави усещане многократното нарастване на износа на марули, лукови и бобови зеленчуци - главно грах.
Реколтата от домати и краставици предходната година е била с 20 на 100 по-слаба, по отношение на тази през 2019 година, демонстрира разбор на земеделското министерство. От площите с домати са прибрани близо 116 хиляди тона при 145 хиляди тона през 2019 година При краставиците реколтата е намаляла от близо 73 хиляди тона на 53 хиляди тона. Спад има и в прибраните количества пипер, зеле и кромид лук.
Произведеното грозде също е намаляло с 11% по отношение на миналата година. Вследствие на неприятни климатични условия от 2 395 ха плододаващи лозя не е прибрана продукция, а за над 14 хиляди ха от лозята в стопанствата не са полагани грижи заради стопански и обществени аргументи, написа ва нализа. Неподдържаните лозя, както и тези на маломерни и разпокъсани имоти отвън земеделските стопанства, са 16 646 ха.
Плодовете и зеленчуците, които да консумирате през топлите месеци за мощен имунитет
Взели сте решение да се храните по-здравословно? Е, няма по-добро време за това от лятото, което носи обилие от пресни сезонни продук...