Нишки на времето вадят рокли и покривки от гардероба на мина...
„ Домът на мъжа е светът. Светът на дамата е домът “, написа на страниците си списание „ Мода и домакинство “ някъде в края на ХIX век.
В днешно време към този свят протяга ръка планът „ Нишки във времето: Градски текстил “ на ОИ „ Старинен Пловдив “. Целта му е да изследва, цифровизира, опази и разпространява материалното и нематериалното културно завещание в текстила. Да разплете нишките на фините дантели и тъкани, с които българките са се обличали и са украсявали домовете си. Но и да свърже традицията със съвременността.
Проектът се реализира с финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “ по Програма „ Културно завещание 2024 ". Общият бюджет е 39 982 лв., от които целево финансово подкрепяне в размер на 30 000 лева се дава от финансиращата организация, а 9982 лева са личен принос на ОИ „ Старинен Пловдив “.
Реализира се с партньорството на фондация „ Стойна Кръстанова “, АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “ - Пловдив, ПГ по облекло „ Ана Май “, ПГ по кожени произведения и текстил „ Д-р Иван Богоров “ и Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии „ Олга Скобелева “.
Той е една прелестна опция да надникнем в женския свят,
да открием хубостта на текстила,
който е по този начин присъщ за градския обичай през ХIX век, споделя уредникът на къща „ Недкович “ Антоанета Пердикацева.
Първият стадий на плана включва селекция, професионално фото и видеозаснемане, изчертаване на схеми за тяхната направа и оформяне на паспорти на 25 разпознати артефакта. Сред тях са покривки за маса, покривки за легло и интимно дамско долни дрехи от експозицията на къща „ Недкович “. Освен това са включени 20 експоната от фонда, които до момента не са излагани и следва да бъдат разпознати.
След като бъдат снимани, майсторката на художествени занаяти Златка Попова ще разгадае техниките, с които са били основани. И към фотосите ще бъдат добавени видеа с къси демонстрации на метода на направа.
„ Основният аршин при подбора е обвързван с желанието да се показа това извънредно
разнообразие от техники,
които участват в експозицията на градските къщи - българска бродерия, бяла бродерия, филе, калоферска дантела, поан лас, плетене на една кука “, споделя Антоанета Пердикацева.
Покривка от копринено кадифе с плоска сърмена бродерия
В къща „ Недкович “ се съхраняват някои по-ранни модели. Сред тях е завивка за маса от копринено кадифе с плоска сърмена бродерия от края на ХIX век, която посетителите могат да видят в Жълтата стая на първия етаж. В селекцията са и завивка от черно сукно с пресукан сърмен конец и флорални претекстове, и прелестна завивка за легло, която е в спалното помещение и е направена от плат, с доста богата вградена бродерия поан лас.
Покривка от черно сукно с пресукан сърмен конец
„ Специално внимание е отделено на бельото. Имаме един страховит халат - лизиос, който също е изпълнен с поан лас. Представяме дамска риза от 20-те години с фина ръчна бродерия и монограм, кепе за запазване на прическата през нощта “, добавя Пердикацева.
Подбрани са разнообразни техники, които приказват за изключителния гений и усърдието на възрожденката - освен на българката, тъй като изделията са на дами от разнообразни етноси.
В селекцията са включени и две впечатляващи рокли от 40-те години на ХХ век в старобългарски жанр - с бие на една кука и бродерия с копринен конец на предницата.
Ленена рокля в старобългарски жанр с бие на една кука и бродерия с копринен конец
Две възглавници с калоферска дантела и монограм, и още две - от атлаз с щампа на теменужки и букет рози, допълват селекцията от 25 артефакта от къщата музей.
От момичешката стая е подбрано още интимно долни дрехи - бюстие със странично закопчаване и рязана бродерия и кюлоти с фина бродерия, както и завивка за легло от памучен кенар.
Халат лизиос, завивка за легло от памучен кенар и възглавници от атлаз с флорална щампа
В модата през XIX век се постанова фамозният жанр " алафранга " и навлиза корсетът с изящната рокля, със наложителни аксесоари мантия, ръкавици и чадър. Първоначално такова облекло се е купувало от Европа, след това отворили локални ателиета и тук. За този привкус с модата свидетелства изящна дамска чанта - вид пунгия, която също е в листата на артефактите. Изработена е от батиста с богата сърмена бродерия.
Пунгия от фина батиста със сърмена бродерия
От пералното помещение пък са подбрани два пешкира - памучен с рязана бродерия и копринен с бродерия от сърмен конец.
Как българките са усвоявали тези техники от далечни земи?
Не всички са заимствани от Европа, споделя Антоанета Пердикацева. И дава образец с българската бродерия с кръстат бод. Но има и техники, които фактически са привнесени от Запада. Сред тях е калоферската дантела, наричана " бяла магия ". Както и при брюкселската дантела, за нея се употребяват цилиндър и совалки, само че приносът на калоферката е да вгради детайли от природата.
Възглавници с калоферска дантела и монограм
„ За осъществяването на такива модели се изисква време, самообладание и гений. Днес ги нямаме. Затова предизвикателство за моделиерите е от една такава комплицирана комбинация да вземат детайл и да го вградят в актуалната дреха. Така може да се извърши последователност сред поколенията “, споделя Пердикацева.
Експонатите, които ще получат нов живот в съвремието посредством плана „ Нишки във времето: Градски текстил “, са изкупувани от разнообразни семейства и не е съхранена историята чии ръце са ги основали. " Подборът им обаче е с концепцията да се показа български памук, фантастичният български копринен кенар. „ Аз го открих и в италиански музей. Чужди гости у нас също се впечатляват, че
в България е имало дребен затворен индустриален цикъл
на копринен кенар. Изящният памук е в прелестно положение до през днешния ден - в дамски ризи с фина направа. Ние сме впечатлявали освен българите, само че и чужденците с нашия текстил “, споделя Пердикацева.
А ръкоделията са били занятие на по-заможни дами. Но „ Мода и домакинство “ дава информация, че както богатите с живот в лукс, по този начин и девойки от по-скромни фамилии са били обучавани да имат умения, изключително при възникването на първите икономически учебни заведения. Защото, както написа списанието, „ в дома би трябвало да царува порядък, непорочност, старание и възприятие за хубост “.
Именно тази хармония е вградена в изящните фрески, в алафранги и медальони в градските къщи и комплицираните им тавани. Финалният щрих е в текстила, който участва в интериора.
Антоанета Пердикацева демонстрира майсторски направени рокли, долни плебеи и кепе
Още в първия месец на плана студенти от АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “ са се срещнали със спецификите на пловдивския възрожденски дом, интериора и скъпите текстилни артефакти, чиято цифровизация ще продължи в идните месеци. Освен подробното им снимане и видеа с проява на техниките, ще бъдат основани и графични изображения и текстови описания на тяхното разработване. Реставратор ще подбере ограниченията за съхранението им.
Проектът „ Нишки във времето: Градски текстил “ цели освен опазването на движими културни полезности, само че и предаването на живото познание за текстилния поминък към младите генерации посредством просветителни лекции и на практика работилници. В основата е разбирането, че културното завещание е живо, когато се споделя, документира и претърпява.
Снимки: Валентина Биларева
.webp )
В днешно време към този свят протяга ръка планът „ Нишки във времето: Градски текстил “ на ОИ „ Старинен Пловдив “. Целта му е да изследва, цифровизира, опази и разпространява материалното и нематериалното културно завещание в текстила. Да разплете нишките на фините дантели и тъкани, с които българките са се обличали и са украсявали домовете си. Но и да свърже традицията със съвременността.
Проектът се реализира с финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “ по Програма „ Културно завещание 2024 ". Общият бюджет е 39 982 лв., от които целево финансово подкрепяне в размер на 30 000 лева се дава от финансиращата организация, а 9982 лева са личен принос на ОИ „ Старинен Пловдив “.
Реализира се с партньорството на фондация „ Стойна Кръстанова “, АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “ - Пловдив, ПГ по облекло „ Ана Май “, ПГ по кожени произведения и текстил „ Д-р Иван Богоров “ и Комплекса за обществени услуги за деца и фамилии „ Олга Скобелева “.
Той е една прелестна опция да надникнем в женския свят,
да открием хубостта на текстила,
който е по този начин присъщ за градския обичай през ХIX век, споделя уредникът на къща „ Недкович “ Антоанета Пердикацева.
Първият стадий на плана включва селекция, професионално фото и видеозаснемане, изчертаване на схеми за тяхната направа и оформяне на паспорти на 25 разпознати артефакта. Сред тях са покривки за маса, покривки за легло и интимно дамско долни дрехи от експозицията на къща „ Недкович “. Освен това са включени 20 експоната от фонда, които до момента не са излагани и следва да бъдат разпознати.
След като бъдат снимани, майсторката на художествени занаяти Златка Попова ще разгадае техниките, с които са били основани. И към фотосите ще бъдат добавени видеа с къси демонстрации на метода на направа.
„ Основният аршин при подбора е обвързван с желанието да се показа това извънредно
разнообразие от техники,
които участват в експозицията на градските къщи - българска бродерия, бяла бродерия, филе, калоферска дантела, поан лас, плетене на една кука “, споделя Антоанета Пердикацева.
Покривка от копринено кадифе с плоска сърмена бродерия
В къща „ Недкович “ се съхраняват някои по-ранни модели. Сред тях е завивка за маса от копринено кадифе с плоска сърмена бродерия от края на ХIX век, която посетителите могат да видят в Жълтата стая на първия етаж. В селекцията са и завивка от черно сукно с пресукан сърмен конец и флорални претекстове, и прелестна завивка за легло, която е в спалното помещение и е направена от плат, с доста богата вградена бродерия поан лас.
Покривка от черно сукно с пресукан сърмен конец
„ Специално внимание е отделено на бельото. Имаме един страховит халат - лизиос, който също е изпълнен с поан лас. Представяме дамска риза от 20-те години с фина ръчна бродерия и монограм, кепе за запазване на прическата през нощта “, добавя Пердикацева.
Подбрани са разнообразни техники, които приказват за изключителния гений и усърдието на възрожденката - освен на българката, тъй като изделията са на дами от разнообразни етноси.
В селекцията са включени и две впечатляващи рокли от 40-те години на ХХ век в старобългарски жанр - с бие на една кука и бродерия с копринен конец на предницата.
Ленена рокля в старобългарски жанр с бие на една кука и бродерия с копринен конец
Две възглавници с калоферска дантела и монограм, и още две - от атлаз с щампа на теменужки и букет рози, допълват селекцията от 25 артефакта от къщата музей.
От момичешката стая е подбрано още интимно долни дрехи - бюстие със странично закопчаване и рязана бродерия и кюлоти с фина бродерия, както и завивка за легло от памучен кенар.
Халат лизиос, завивка за легло от памучен кенар и възглавници от атлаз с флорална щампа
В модата през XIX век се постанова фамозният жанр " алафранга " и навлиза корсетът с изящната рокля, със наложителни аксесоари мантия, ръкавици и чадър. Първоначално такова облекло се е купувало от Европа, след това отворили локални ателиета и тук. За този привкус с модата свидетелства изящна дамска чанта - вид пунгия, която също е в листата на артефактите. Изработена е от батиста с богата сърмена бродерия.
Пунгия от фина батиста със сърмена бродерия
От пералното помещение пък са подбрани два пешкира - памучен с рязана бродерия и копринен с бродерия от сърмен конец.
Как българките са усвоявали тези техники от далечни земи?
Не всички са заимствани от Европа, споделя Антоанета Пердикацева. И дава образец с българската бродерия с кръстат бод. Но има и техники, които фактически са привнесени от Запада. Сред тях е калоферската дантела, наричана " бяла магия ". Както и при брюкселската дантела, за нея се употребяват цилиндър и совалки, само че приносът на калоферката е да вгради детайли от природата.
Възглавници с калоферска дантела и монограм
„ За осъществяването на такива модели се изисква време, самообладание и гений. Днес ги нямаме. Затова предизвикателство за моделиерите е от една такава комплицирана комбинация да вземат детайл и да го вградят в актуалната дреха. Така може да се извърши последователност сред поколенията “, споделя Пердикацева.
Експонатите, които ще получат нов живот в съвремието посредством плана „ Нишки във времето: Градски текстил “, са изкупувани от разнообразни семейства и не е съхранена историята чии ръце са ги основали. " Подборът им обаче е с концепцията да се показа български памук, фантастичният български копринен кенар. „ Аз го открих и в италиански музей. Чужди гости у нас също се впечатляват, че
в България е имало дребен затворен индустриален цикъл
на копринен кенар. Изящният памук е в прелестно положение до през днешния ден - в дамски ризи с фина направа. Ние сме впечатлявали освен българите, само че и чужденците с нашия текстил “, споделя Пердикацева.
А ръкоделията са били занятие на по-заможни дами. Но „ Мода и домакинство “ дава информация, че както богатите с живот в лукс, по този начин и девойки от по-скромни фамилии са били обучавани да имат умения, изключително при възникването на първите икономически учебни заведения. Защото, както написа списанието, „ в дома би трябвало да царува порядък, непорочност, старание и възприятие за хубост “.
Именно тази хармония е вградена в изящните фрески, в алафранги и медальони в градските къщи и комплицираните им тавани. Финалният щрих е в текстила, който участва в интериора.
Антоанета Пердикацева демонстрира майсторски направени рокли, долни плебеи и кепе
Още в първия месец на плана студенти от АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “ са се срещнали със спецификите на пловдивския възрожденски дом, интериора и скъпите текстилни артефакти, чиято цифровизация ще продължи в идните месеци. Освен подробното им снимане и видеа с проява на техниките, ще бъдат основани и графични изображения и текстови описания на тяхното разработване. Реставратор ще подбере ограниченията за съхранението им.
Проектът „ Нишки във времето: Градски текстил “ цели освен опазването на движими културни полезности, само че и предаването на живото познание за текстилния поминък към младите генерации посредством просветителни лекции и на практика работилници. В основата е разбирането, че културното завещание е живо, когато се споделя, документира и претърпява.
Снимки: Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ