Домът на демоните на Дж. Мънроу и ужасяващия полтъргайст
Домът на демоните на Дж. Мънроу и ужасяващия полтъргайст … Изследователи на паранормални феномени означават този случай като „ изумителен “ и даже „ неповторим “ (Zona666.com). Полтъргайст не просто се развихря, само че демонстрира на всички хора външния си тип и ги ужасява. През 1851 година, богатият калифорнийски магнат на недвижими парцели Дж. Мънроу (J. Munrow), отличен строителен инженер и математик, строи величествена къща в швейцарски жанр на изящен рид в Сан Франциско. Къщата е доста красива и е заобиколена от обилна градина със спираща дъха панорамна панорама към залива на Сан Франциско. Изглежда съвършено място за живеене. Но, скоро къщата е завладяна от зли паранормални сили, които я трансформират от имение-мечта в „ парадайс “ за кошмари. Всичко стартира малко откакто семейство Мънроу се мести в новия си дом. Първоначално, с релативно безобидни неща, като изгубване на предмети от нормалните им места и намирането им на изцяло непредвидени места. Например, чиниите на масата сменят местата си, а захарта е сменена с пипер. Тогава, жителите на къщата стартират да чуват тропащи звуци, идващи от тавана, стените или отдолу под пода. Първо, хората считат, че това е интензивността на гризачите, само че когато звуците се ускоряват и „ барабаненето “ стартира да е съвсем непрекъснато, както денем, по този начин и през нощта, жителите стартират да схващат, че става нещо необичайно. Полтъргайстът бързо усилва интензивността си. Предметите стартират освен да се движат сами, само че и да удрят хора. Най-ужасният случай от този тип е моментът, когато самият Мънроу по знамение се избавил от летяща против него секира. С течение на времето обаче, членовете на семейство Мънроу последователно стартират да привикват с движещите се обекти. Нещо повече, доста от тях считат, че е смешно … Сякаш това е някаква детска смешка. Съпругата на Мънроу признава, че тези странни неща не са я плашили толкоз, а са я дразнели, поради тяхната хлапащина. Тя споделя: “Днес си купих скъпа шапка в центъра на града, и когато се прибрах вкъщи, я сложих на пианото. В идващия миг се обърнах, и когато я погледнах още веднъж, тя беше раздрана! ” Доста дълго време семейство Мънроу не споделя на никого за това, което се случва в дома им.
Но, в един миг, главата на фамилията споделя за полтъргайста на своя другар Алмарин Брукс Пол, минен инженер, а по-късно и на своя прочут юрист Уилям Роудс. И двамата поучават Мънроу да организира сеанс в дома си, с цел да се свърже с тези духове и да разбере от какво се нуждаят.
На 19 септември 1856 година, цялото семейство Мънроу, както Пол и Роудс, се събират в дома на Мънроу. Те седнали към огромна маса и запалили доста свещи. Изведнъж се почукало мощно и настоятелно. След няколко мига, предметите от рафтовете „ оживели “ и почнали да падат на пода, книгите се отваряли и затваряли, а невидимо творение атакувало всички участници в сеанса, като ги щипело мощно. Но, това не изплашило никого задоволително, с цел да напусне къщата. Хората се успокоили и попитали духовете кои са те. Отговорът е неотложен … От нищото се чува глас, който споделя, че е Джеймс Кинг Уилям. Но, по-късно “променя мнението си ” и споделя, че в миналото е била жена от Хаити, която е умряла от напреднала възраст. Господин Мънроу не бил удовлетворен от тези отговори. С висок глас нарекъл духа измамник и го призовал да се яви пред всички. Духът се ядосва на тези думи. Едва Мънроу приключва речта си, когато нещо със мощен тропот удря прозореца. След това, пред прозореца всички виждат да стои тъмна фигура. Хората се втурнали натам, с цел да я видят, само че фигурата незабавно изчезнала. Четете още: Привиденията във викторианския хотел Виктор, Колорадо Междувременно, до момента в който в хола се организира сеансът за другарство с духа, един прислужник си почива в прилежащата стая след работен ден. Изведнъж, всички чуват уплашения му зов, след което прислужникът изтичва в хола и афишира, че в стаята му има страшилище. В този миг, тъмната фигура се появява още веднъж на прозореца на хола и този път тя се вижда доста ясно. Уилям Роудс разказва тази среща по този начин: “Тази ужасна визия беше най-ужасната фигура, която човешкото око може да види. Никой език не може да я опише. Стоеше там на лунната светлина, безмълвна и неподвижна, величествена в своята ужасна грозотия. Все едно всички фантастични жители на Ада са се обединили в един шедьовър на отвратителната грозотата. Но, даже те нямаше да имат толкоз извънредно лице като това творение. Беше по-черен от най-черната среднощ, а над главата и тялото му имаше снежнобяла тога, като покривало от преди малко паднал сняг. Изглеждаше, че персонифицираният грях е сграбчил облеклата на серафимите и ги е хвърлил върху тялото му, ранено от гръмотевица и пламъците на Ада. Лицето му беше обърнато към нас отстрани и в чертите му видях израз на свирепост и възмездие, потъмнял от намръщеното постоянно обезсърчение. В него нямаше вяра. Лицето му беше толкоз извънредно, толкоз отблъскващо и толкоз заплашително и черно, че цялата група избяга ужасена. ”
Когато хората стартират да напущат хола, всички неща в него, сякаш полудяват. Мебелите скачали и „ танцували “, предмети летели във въздуха или към бягащите хора. Когато първият от присъстващите изтичва до входната врата, той с смут вижда, че е блокирана от едно от откъснатите от пантите крила. След това, хората хукват към библиотеката. Там малко се успокояват и вземат решение да продължат сеанса, с цел да успокоят духа. И внезапно, мебелите и предметите стопират да се движат, а хората стартират да усещат, че невидими ръце ги галят нежно. Роудс написа: “Веднага всички усетиха, че доста ръце ги допират и галят. Галят косите и бузите им, и някои от тези ръце последователно стават забележими. Понякога се виждаха цели дузина ръце, които галят индивида. ” Всичко това не продължава дълго, след което къщата става доста тиха и спокойна. Някой може да си намерения, че изплашените хора към този момент не биха желали да живеят в тази къща, само че нищо сходно не се случва. Още на идната вечер те вземат решение да проведат още веднъж сеанс. Този път е още по-страшно. Роудс написа, че е усетил, че невидими ръце го допират, дърпат косата му и по-късно го блъскат от стола. Когато той пада на пода, невидима мощ го подвига във въздуха и го хвърля върху масата. На идната вечер, по време на третия сеанс (!), полтъргайстът още веднъж се задейства и е още по-силен. Чупи прозорци и стъкла. По някое време, всички виждат светеща топка, която приема формата на надгробен камък и по-късно изчезва. Едва по-късно, семейство Мънроу не желае да провежда още веднъж сеанси.
Слуховете бързо се популяризират из региона и къщата на Мънроу стартира да се назовава Дом на демоните. В жълтата преса стартират да се появяват странни и мощно украсени истории за събитията, които се случват в нея. Полтъргайстът бушува в къщата на Мънроу още няколко месеца и по-късно изчезва ненадейно. Когато Дж. Мънроу умира от напреднала възраст, къщата е продадена на някой си Джон Клумпке. През 1917 година, имението е разрушено, като на негово място се строи 19-етажна жилищна постройка. Тази постройка към момента съществува и в нея в никакъв случай не се е случвало нищо паранормално. Изследователите на полтъргайсти към момента не знаят какво би могло да провокира толкоз мощно наличие в къщата на Мънроу. Къщата не била издигната върху индианско гробище, не е място за изтезания или нещо друго, което би могло да задейства неспокойните духове. Известно е, че тази мощ не е била съсредоточена към нито едно от децата на Мънроу и не е имала желание към никой от членовете на фамилията. Тормозела е всички еднообразно. Не се схваща по какъв начин и за какво се е появила там, точно освен това семейство и на това място …
Но, в един миг, главата на фамилията споделя за полтъргайста на своя другар Алмарин Брукс Пол, минен инженер, а по-късно и на своя прочут юрист Уилям Роудс. И двамата поучават Мънроу да организира сеанс в дома си, с цел да се свърже с тези духове и да разбере от какво се нуждаят.
На 19 септември 1856 година, цялото семейство Мънроу, както Пол и Роудс, се събират в дома на Мънроу. Те седнали към огромна маса и запалили доста свещи. Изведнъж се почукало мощно и настоятелно. След няколко мига, предметите от рафтовете „ оживели “ и почнали да падат на пода, книгите се отваряли и затваряли, а невидимо творение атакувало всички участници в сеанса, като ги щипело мощно. Но, това не изплашило никого задоволително, с цел да напусне къщата. Хората се успокоили и попитали духовете кои са те. Отговорът е неотложен … От нищото се чува глас, който споделя, че е Джеймс Кинг Уилям. Но, по-късно “променя мнението си ” и споделя, че в миналото е била жена от Хаити, която е умряла от напреднала възраст. Господин Мънроу не бил удовлетворен от тези отговори. С висок глас нарекъл духа измамник и го призовал да се яви пред всички. Духът се ядосва на тези думи. Едва Мънроу приключва речта си, когато нещо със мощен тропот удря прозореца. След това, пред прозореца всички виждат да стои тъмна фигура. Хората се втурнали натам, с цел да я видят, само че фигурата незабавно изчезнала. Четете още: Привиденията във викторианския хотел Виктор, Колорадо Междувременно, до момента в който в хола се организира сеансът за другарство с духа, един прислужник си почива в прилежащата стая след работен ден. Изведнъж, всички чуват уплашения му зов, след което прислужникът изтичва в хола и афишира, че в стаята му има страшилище. В този миг, тъмната фигура се появява още веднъж на прозореца на хола и този път тя се вижда доста ясно. Уилям Роудс разказва тази среща по този начин: “Тази ужасна визия беше най-ужасната фигура, която човешкото око може да види. Никой език не може да я опише. Стоеше там на лунната светлина, безмълвна и неподвижна, величествена в своята ужасна грозотия. Все едно всички фантастични жители на Ада са се обединили в един шедьовър на отвратителната грозотата. Но, даже те нямаше да имат толкоз извънредно лице като това творение. Беше по-черен от най-черната среднощ, а над главата и тялото му имаше снежнобяла тога, като покривало от преди малко паднал сняг. Изглеждаше, че персонифицираният грях е сграбчил облеклата на серафимите и ги е хвърлил върху тялото му, ранено от гръмотевица и пламъците на Ада. Лицето му беше обърнато към нас отстрани и в чертите му видях израз на свирепост и възмездие, потъмнял от намръщеното постоянно обезсърчение. В него нямаше вяра. Лицето му беше толкоз извънредно, толкоз отблъскващо и толкоз заплашително и черно, че цялата група избяга ужасена. ”
Когато хората стартират да напущат хола, всички неща в него, сякаш полудяват. Мебелите скачали и „ танцували “, предмети летели във въздуха или към бягащите хора. Когато първият от присъстващите изтичва до входната врата, той с смут вижда, че е блокирана от едно от откъснатите от пантите крила. След това, хората хукват към библиотеката. Там малко се успокояват и вземат решение да продължат сеанса, с цел да успокоят духа. И внезапно, мебелите и предметите стопират да се движат, а хората стартират да усещат, че невидими ръце ги галят нежно. Роудс написа: “Веднага всички усетиха, че доста ръце ги допират и галят. Галят косите и бузите им, и някои от тези ръце последователно стават забележими. Понякога се виждаха цели дузина ръце, които галят индивида. ” Всичко това не продължава дълго, след което къщата става доста тиха и спокойна. Някой може да си намерения, че изплашените хора към този момент не биха желали да живеят в тази къща, само че нищо сходно не се случва. Още на идната вечер те вземат решение да проведат още веднъж сеанс. Този път е още по-страшно. Роудс написа, че е усетил, че невидими ръце го допират, дърпат косата му и по-късно го блъскат от стола. Когато той пада на пода, невидима мощ го подвига във въздуха и го хвърля върху масата. На идната вечер, по време на третия сеанс (!), полтъргайстът още веднъж се задейства и е още по-силен. Чупи прозорци и стъкла. По някое време, всички виждат светеща топка, която приема формата на надгробен камък и по-късно изчезва. Едва по-късно, семейство Мънроу не желае да провежда още веднъж сеанси.
Слуховете бързо се популяризират из региона и къщата на Мънроу стартира да се назовава Дом на демоните. В жълтата преса стартират да се появяват странни и мощно украсени истории за събитията, които се случват в нея. Полтъргайстът бушува в къщата на Мънроу още няколко месеца и по-късно изчезва ненадейно. Когато Дж. Мънроу умира от напреднала възраст, къщата е продадена на някой си Джон Клумпке. През 1917 година, имението е разрушено, като на негово място се строи 19-етажна жилищна постройка. Тази постройка към момента съществува и в нея в никакъв случай не се е случвало нищо паранормално. Изследователите на полтъргайсти към момента не знаят какво би могло да провокира толкоз мощно наличие в къщата на Мънроу. Къщата не била издигната върху индианско гробище, не е място за изтезания или нещо друго, което би могло да задейства неспокойните духове. Известно е, че тази мощ не е била съсредоточена към нито едно от децата на Мънроу и не е имала желание към никой от членовете на фамилията. Тормозела е всички еднообразно. Не се схваща по какъв начин и за какво се е появила там, точно освен това семейство и на това място …
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ