Домашното насилие не е просто личен проблем – то е

„ Домашното принуждение не е просто персонален проблем – то е белег на едно болно общество, което би трябвало да се лекува. Най -тревожното е, че цяло потомство пораства измежду принуждение и привиква да го приема за обикновено - в фамилията или в учебно заведение. Какво е лекарството – нулева приемливост! “, съобщи вицепремиерът Атанас Зафиров по време на конференция „ Погледни оттатък страха: дружно против насилието “, проведена от Политическо придвижване Социалдемократи.
„ Трябва да се приказва повече и по-гласно по тези проблеми. За да има предварителна защита, би трябвало да има осведоменост и разговор. Но и битка със стандартите, страха и срама да бъде потърсена помощ. В този подтекст е доста значимо е по какъв начин да подтикваме сигнализирането от страна на жертви на домашно принуждение и по какъв начин те да бъдат защитени от последици върху тях. Най-вече в дребните обитаеми места, където подобен проблем да излезе отвън фамилията е стигма. “, акцентира вицепремиерът.
Зафиров напомни, че той е и един от вносителите на законопроект като депутат, който предвиждаше одобряваната от държавното управление Национална стратегия за предварителна защита и отбрана от домашно принуждение, наложително да съдържа като мярка построяването, поддържането и ръководството на най-малко един спешен център за лица, потърпевши от домашно принуждение, във всяка област в страната. Този законопроект обаче бива отритнат, а все още единствено половината административни области имат такива центрове.
Той съобщи още един път и своята увереност за динамизиране на процеса по създаване на националната осведомителна система за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение. Системата би трябвало да интегрира системите на другите ведомства. Телефонът за сигнали за домашно принуждение ще е 116016, когато системата проработи.