Домашното насилие и насилието над жени е спешен обществен проблем,

Домашното принуждение и насилието над дами е незабавен публичен проблем, който изисква поредна политика, съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на конференцията „ Между статистиката и действителността: Домашното принуждение в България оттатък числата “, проведена от Българския фонд за дамите взаимно с Агенцията на Европейски Съюз за главните права.

Йотова дефинира обстановката с абревиатурата SOS, която съгласно нея събира паниката и спешността на казуса и акцентира, че обществото и страната би трябвало да подхващат ограничения. Вицепрезидентът благодари на Българския фонд за дамите за дейната активност и начинания.

„ Проблемът с насилието над дами и домашното принуждение не е персонален и не е единствено женски “, сподели Йотова и добави, че с пагубните си размери той е опасност за обществото. Тя сложи акцент върху насилието над деца и експанзията в учебно заведение, която дефинира като „ друга зараза “.

Вицепрезидентът разяснява, че медиите отразяват случаи на домашно принуждение едвам при тежки произшествия, а обществото привиква към сходни вести. Тя акцентира, че зад статистиката стоят човешки ориси и че съвсем всеки познава жена, претърпяла физическо или психическо принуждение.

Йотова съобщи, че към момента липсва поредна държавна политика, макар рекомендациите на интернационалните институции, в това число Агенцията на Европейски Съюз за главните права. Тя означи, че координационният механизъм за поддръжка на потърпевши от домашно принуждение е признат едвам през ноември и изрази вяра той да се трансформира в съответни дейности.

По думите ѝ казусът изисква законодателни промени, финансиране на услуги, образование на експерти и смяна в публичните настройки. Тя изрази паника, че причинителите постоянно се усещат безнаказани, а жертвите попадат в клопката на правни проблеми. Йотова напомни неналичието на указател на случаите на домашно принуждение и на национална осведомителна система, написани в закона.

Вицепрезидентът обърна внимание на дефицита на услуги и на нуждата във всеки регионален град да има спешен център, както и на потребността от почтено възнаграждение на психолозите и обществените служащи. Тя означи, че работата с потърпевши изисква подготовка и не може да бъде осъществявана от всеки.

Йотова уточни, че неправителствените организации са „ на първа линия “ и постоянно най-ефективни в помощта към жертвите. Според нея техният опит би трябвало да се взема поради при писането на закони и политики.

Йотова поздрави министъра на правораздаването, като уточни, че той е „ взел драговолно тематиката “ и е измежду първите, които отварят въпроса за домашното принуждение за необятен публичен спор. Тя изрази вяра дейната работа по разкриването на районни центрове за поддръжка да се трансформира в действителни дейности и акцентира нуждата институциите да имат откровени съдружници в този развой.

Тя сложи акцент върху предварителната защита, информираността и обмена на положителни практики, в това число образец от непозната страна за кодови думи, употребявани от дами по време на пандемията. По думите ѝ необятното знание по тематиката държи будна публичната съвест.

Йотова акцентира, че жертвите постоянно срещат неуважително отношение при подаване на сигнали към органите на реда. Тя насочи обръщение за поддръжка към „ анонимните дами “, които крият контузиите си, и сложи въпроси за аргументите обществото и институциите да се провалят.

В заключение  прикани потърпевшите да одобряват протегнатите към тях ръце за помощ, тъй като „ дружно постоянно ще бъдем по-силни от насилието “.