Психологът Ренета Венева: Отглеждаме манипулатор,...
„ Домашна логика на психиката ” е графа, в която се опитваме да помогнем на родителите в оправянето им с проблеми и провокации, пред които ги слага развъждането на дете. Как да го „ разбираем ” и по какъв начин да реагираме съответно? Кога има мотив за паника и къде да потърсим помощ от експерт? Как да поддържаме детето в неговото израстване и съзряване? Този кръг въпроси, които пораждат в подтекста на разнообразни проблеми и истории, разясняват експерти - със своя опит, престиж и образци от своята процедура.
60 на 100 от децата се обгрижват от бабите, защото родителите не смогват с работния темп или са зад граница, сочат наблюденията на пловдивски психолози. Това слага на дневен ред все по-острата потребност от тренинги за баби по модела на „ Училищата за родители ”, който към този момент е възприета процедура от някои учебни заведения и детски градини под тепетата. Все още обаче няма „ притежател ” на тази концепция, който да направи съответните стъпки в поддръжка на бабите, споделя психологът Ренета Венева. Според нея са вероятни два метода - образователното заведение да инициира такива образования на хората от третата възраст, които оказват помощ на родителите в развъждането на децата, или пък курсовете да се вършат от външна институция - да вземем за пример висше образователно заведение като Нов български университет, който взе участие в образования за родители на деца от Монтесори групите и паралелките в Пловдив.
Дори и такова начинание да се поддържа, какъв брой баби биха пристигнали, пита риторично Венева. Наблюденията <210> сочат, че бабите, даже когато са дейни дами на 55 година, нямат доверие на подобен вид повишение на компетентностите. В същото време родителите постоянно не могат да излязат наглава с тях, когато става въпрос за възпитанието на децата до 7 години, че и до 7. клас.
Къде е разминаването сред метода на генерациите?
Модерното демократично обучение, в това число и новаторските Монтесори групи и паралелки, работят за автономия на детето, показва Ренета Венева. А бабите нормално водят, взимат, обличат детето, топлят му храната и вършат съвсем всичко друго вместо него.
По отношение на построяването на ред и правила също постоянно има разминаване сред тона, който задават майката и бабата. Така се оказва, че посланията на родителите не се поддържат вътре в фамилията и даже се „ саботират ”. Наскоро се оказах в общественост от млади баби - учителки, лекарки, архитектки, които в прав текст споделиха: „ Ние вършим своето скрито, споделя Венева. Нямало да има телефони и бонбони. А младите за какво ги дават на децата? ”. Така това се оказва процедура, възприета даже от най-интелигентните хора, вади умозаключение психологът.
Такова държание обаче удря по престижа на родителя. А доста постоянно този развой се следи на две равнища - от една страна, се срутва респектът към учителя, от друга - към майката и бащата. Това води до проблематично държание на детето, предизвестява Ренета Венева. И то незабелязано става популярен манипулатор.
Какво споделя обаче бабата за това? „ Много е мъдро детето! ”. А то в действителност ревизира какво до каква степен ще мине, какво при кого сработва. И се научава да хитрува.
„ Все още нито фамилията, нито учебното заведение, нито детската градина съумяват да стимулират бабите да създадат помощта си по-адекватна. А това би бил прелестен модел за цялостна поддръжка на детето. Бабите не са за подценяване ”, споделя Ренета Венева.
В същото време практиката ѝ като психолог сочи, че на четири очи в психологическия кабинет 90% от бабите схващат къде бъркат и са подготвени на опит за смяна.Тя е назряла като нужда, само че не и създадена като съответен тренинг - учебното заведение се концентрира върху родителите, а и не му е работа да образова и баби.
" Големият проблем в действителност е неналичието на учебна общественост - другите генерации в едно семейство да участват дружно на празници, да претърпяват разнообразни моменти от учебния живот и израстването на детето. Ако това е налице, поражда естествено диалог за възпитанието. Но когато бабите са единствено като таксита, които водят и взимат децата, те са потребна помощ за родителите, само че не и за внуците ", безапелационна е Венева.
„ От другата страна е казусът с борбата сред възрастните, има комплициране в посланията на поколенията. Доминира не толкоз казусът с мисленето на по-старата генерация, колкото недоверието към по-младите.Това след това се репродуцира - родителите на собствен ред нямат доверие и на децата. И става обаян кръг ”, разказва детският психолог. Всеки е чувал реплики в духа на: „ Мен като не са ме учили по Монтесори, да не би да не съм станал човек? ”.
„ В неефективния разговор сред поколенията в един миг децата се оказват само свързващо звено - ние не се чуваме, не се срещаме интензивно, звъним и питаме единствено „ по какъв начин са децата? ”. Те остават единствената нишка сред генерациите във семейството, само че тя е прекомерно нежна и се къса. Накрая всеки прави каквото счита за добре, без да се изговори като общо схващане, споделя Венева. Още по-лошо е за детето, когато в своята неосведоменост и неспособност да изградят обща линия на държание възрастните го оставят самичко да избира. И чуваме: „ Кого обичаш повече - мен или другата баба? ”. Детето няма зрелостта да избира сред два разнообразни метода във връзка с него, нито пък е редно да прави прочувствен избор сред двама близки. И детето се обърква. От комплицирани възрастни. Объркани от обич ”.
Няма непознат опит, който да вземем
Нашата обстановка към момента не намира решения на значими въпроси, а и не може да заимства непознат опит, тъй като сходни проблеми въобще не стоят в други системи - заради метода, по който са проведени те, споделя Ренета Венева.
В Германия да вземем за пример са доста разнообразни услугите. Там бабата не води детето на плуване или на футбол, тъй като спортната зала е залепена до постройката на учебното заведение. Постоянно се усилват услугите и чисто организационно е по-лесно за фамилията.
Ние нямаме качественото обучение, което желаеме на една ръка разстояние - в учебното заведение против дома ни. Затова вместо детето да върви самичко на учебно заведение, родителите сноват с колите сред кварталите до други учебни заведения, които дават отговор на разбирането им за положителни. И детето не върви на британски, тъй като няма кой да го води. А върви на това, което има като извънкласна форма в учебно заведение, тъй като единствено това е допустимо.
60 на 100 от децата се обгрижват от бабите, защото родителите не смогват с работния темп или са зад граница, сочат наблюденията на пловдивски психолози. Това слага на дневен ред все по-острата потребност от тренинги за баби по модела на „ Училищата за родители ”, който към този момент е възприета процедура от някои учебни заведения и детски градини под тепетата. Все още обаче няма „ притежател ” на тази концепция, който да направи съответните стъпки в поддръжка на бабите, споделя психологът Ренета Венева. Според нея са вероятни два метода - образователното заведение да инициира такива образования на хората от третата възраст, които оказват помощ на родителите в развъждането на децата, или пък курсовете да се вършат от външна институция - да вземем за пример висше образователно заведение като Нов български университет, който взе участие в образования за родители на деца от Монтесори групите и паралелките в Пловдив.
Дори и такова начинание да се поддържа, какъв брой баби биха пристигнали, пита риторично Венева. Наблюденията <210> сочат, че бабите, даже когато са дейни дами на 55 година, нямат доверие на подобен вид повишение на компетентностите. В същото време родителите постоянно не могат да излязат наглава с тях, когато става въпрос за възпитанието на децата до 7 години, че и до 7. клас.
Къде е разминаването сред метода на генерациите?
Модерното демократично обучение, в това число и новаторските Монтесори групи и паралелки, работят за автономия на детето, показва Ренета Венева. А бабите нормално водят, взимат, обличат детето, топлят му храната и вършат съвсем всичко друго вместо него.
По отношение на построяването на ред и правила също постоянно има разминаване сред тона, който задават майката и бабата. Така се оказва, че посланията на родителите не се поддържат вътре в фамилията и даже се „ саботират ”. Наскоро се оказах в общественост от млади баби - учителки, лекарки, архитектки, които в прав текст споделиха: „ Ние вършим своето скрито, споделя Венева. Нямало да има телефони и бонбони. А младите за какво ги дават на децата? ”. Така това се оказва процедура, възприета даже от най-интелигентните хора, вади умозаключение психологът.
Такова държание обаче удря по престижа на родителя. А доста постоянно този развой се следи на две равнища - от една страна, се срутва респектът към учителя, от друга - към майката и бащата. Това води до проблематично държание на детето, предизвестява Ренета Венева. И то незабелязано става популярен манипулатор.
Какво споделя обаче бабата за това? „ Много е мъдро детето! ”. А то в действителност ревизира какво до каква степен ще мине, какво при кого сработва. И се научава да хитрува.
„ Все още нито фамилията, нито учебното заведение, нито детската градина съумяват да стимулират бабите да създадат помощта си по-адекватна. А това би бил прелестен модел за цялостна поддръжка на детето. Бабите не са за подценяване ”, споделя Ренета Венева.
В същото време практиката ѝ като психолог сочи, че на четири очи в психологическия кабинет 90% от бабите схващат къде бъркат и са подготвени на опит за смяна.Тя е назряла като нужда, само че не и създадена като съответен тренинг - учебното заведение се концентрира върху родителите, а и не му е работа да образова и баби.
" Големият проблем в действителност е неналичието на учебна общественост - другите генерации в едно семейство да участват дружно на празници, да претърпяват разнообразни моменти от учебния живот и израстването на детето. Ако това е налице, поражда естествено диалог за възпитанието. Но когато бабите са единствено като таксита, които водят и взимат децата, те са потребна помощ за родителите, само че не и за внуците ", безапелационна е Венева.
„ От другата страна е казусът с борбата сред възрастните, има комплициране в посланията на поколенията. Доминира не толкоз казусът с мисленето на по-старата генерация, колкото недоверието към по-младите.Това след това се репродуцира - родителите на собствен ред нямат доверие и на децата. И става обаян кръг ”, разказва детският психолог. Всеки е чувал реплики в духа на: „ Мен като не са ме учили по Монтесори, да не би да не съм станал човек? ”.
„ В неефективния разговор сред поколенията в един миг децата се оказват само свързващо звено - ние не се чуваме, не се срещаме интензивно, звъним и питаме единствено „ по какъв начин са децата? ”. Те остават единствената нишка сред генерациите във семейството, само че тя е прекомерно нежна и се къса. Накрая всеки прави каквото счита за добре, без да се изговори като общо схващане, споделя Венева. Още по-лошо е за детето, когато в своята неосведоменост и неспособност да изградят обща линия на държание възрастните го оставят самичко да избира. И чуваме: „ Кого обичаш повече - мен или другата баба? ”. Детето няма зрелостта да избира сред два разнообразни метода във връзка с него, нито пък е редно да прави прочувствен избор сред двама близки. И детето се обърква. От комплицирани възрастни. Объркани от обич ”.
Няма непознат опит, който да вземем
Нашата обстановка към момента не намира решения на значими въпроси, а и не може да заимства непознат опит, тъй като сходни проблеми въобще не стоят в други системи - заради метода, по който са проведени те, споделя Ренета Венева.
В Германия да вземем за пример са доста разнообразни услугите. Там бабата не води детето на плуване или на футбол, тъй като спортната зала е залепена до постройката на учебното заведение. Постоянно се усилват услугите и чисто организационно е по-лесно за фамилията.
Ние нямаме качественото обучение, което желаеме на една ръка разстояние - в учебното заведение против дома ни. Затова вместо детето да върви самичко на учебно заведение, родителите сноват с колите сред кварталите до други учебни заведения, които дават отговор на разбирането им за положителни. И детето не върви на британски, тъй като няма кой да го води. А върви на това, което има като извънкласна форма в учебно заведение, тъй като единствено това е допустимо.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ