Зад оградата: Живот като в концлагер в частен дом за възрастни хора в Драгалевци |
Дом за възрастни в столичния квартал " Драгалевци " се е трансформирал в къща на ужасите. Така назовават къщата локалните поданици, които настояват, че от скрития от погледи дом по през целия ден се чуват писъци, описа Нова тв.
„ Чуваме писъци, викове, от време на време крясъци за помощ ”, споделя Владимир Йовчев. „ Чуват се и шамари, и викове, обиди ”, добавя Даниела Трайкова. А съгласно Христина Йовчева заран възрастни дами молят за помощ през решетките на оградата.
„ Виждала съм да ги оставят на 30 градуса часове наред, в инвалидните колички, без чадър, без шапки ”, споделя още Йовчева.
Не може да има непрестанно наблюдаване. И не може да се допусна по кое време ще се случи нещо. Това може да се случи и у дома, и на улицата. Няма по какъв начин да се избегне. Случват се такива произшествия. Да падне някой, да се сбият. Това е обикновено ”, счита Анжела Димитрова, шеф на дома за остарели хора.
След един месец живот в дома, Биляна Божилова намерила дядо си изцяло обездвижен и несъответстващ. Две седмици след постъпването си, мъжът спрял да приказва.
„ Той имаше рана на дясната ръка, на китката. Единият му крайник беше неподвижен и прегънат. Питах, какво е станало. Казаха ми, че бил паднал в банята при къпане. Когато дръпнах одеялото, той беше целият в декубитални рани. Беше безусловно обезводнен. Аз му видях езика, той беше безусловно напукан, като пета ”, споделя Биляна Божилова. „ Това, което ми споделиха хората, е, че заран ги извеждат към 08:00-08:30, дават им закуската и ги държат на открито на терасата до вечерта, без тоалетна, без право да влизат. Аз ги виждах, те бяха безусловно омаломощени и лежаха на масите ”, споделя още Божилова.
Мария Робертович, която е живяла там 6 година, назовава дома концлагер.
„ Насилието е и физическо, и психическо. Основно е боят от санитарките. Бой с ръце, с юмруци, с пръчки на метли, за миене пръчки. Да, падат по стълбите, тъй като те не могат да вървят, а ги карат да ги катерят. Влачат ги по стълбите като парцали ”, споделя още тя. И твърди, че в дома се одобряват здрави хора, само че и такива с деменция, както и с психологични отклонения. Затова се стигало до убийства и самоубийства. Жената твърди, че шефката правила всевъзможни услуги против положително възнаграждение.
„ Да кажем, че родственик желае да се отърве от татко, майка. И се подписва контракт с шефката и този човек влиза в дома и оттова нататък всички контакти с околните му са отрязани. И постепенно и несъмнено го водят към скорошна, бърза гибел. Има няколко случая ”, твърди Мария Робертович.
„ Чуваме писъци, викове, от време на време крясъци за помощ ”, споделя Владимир Йовчев. „ Чуват се и шамари, и викове, обиди ”, добавя Даниела Трайкова. А съгласно Христина Йовчева заран възрастни дами молят за помощ през решетките на оградата.
„ Виждала съм да ги оставят на 30 градуса часове наред, в инвалидните колички, без чадър, без шапки ”, споделя още Йовчева.
Не може да има непрестанно наблюдаване. И не може да се допусна по кое време ще се случи нещо. Това може да се случи и у дома, и на улицата. Няма по какъв начин да се избегне. Случват се такива произшествия. Да падне някой, да се сбият. Това е обикновено ”, счита Анжела Димитрова, шеф на дома за остарели хора.
След един месец живот в дома, Биляна Божилова намерила дядо си изцяло обездвижен и несъответстващ. Две седмици след постъпването си, мъжът спрял да приказва.
„ Той имаше рана на дясната ръка, на китката. Единият му крайник беше неподвижен и прегънат. Питах, какво е станало. Казаха ми, че бил паднал в банята при къпане. Когато дръпнах одеялото, той беше целият в декубитални рани. Беше безусловно обезводнен. Аз му видях езика, той беше безусловно напукан, като пета ”, споделя Биляна Божилова. „ Това, което ми споделиха хората, е, че заран ги извеждат към 08:00-08:30, дават им закуската и ги държат на открито на терасата до вечерта, без тоалетна, без право да влизат. Аз ги виждах, те бяха безусловно омаломощени и лежаха на масите ”, споделя още Божилова.
Мария Робертович, която е живяла там 6 година, назовава дома концлагер.
„ Насилието е и физическо, и психическо. Основно е боят от санитарките. Бой с ръце, с юмруци, с пръчки на метли, за миене пръчки. Да, падат по стълбите, тъй като те не могат да вървят, а ги карат да ги катерят. Влачат ги по стълбите като парцали ”, споделя още тя. И твърди, че в дома се одобряват здрави хора, само че и такива с деменция, както и с психологични отклонения. Затова се стигало до убийства и самоубийства. Жената твърди, че шефката правила всевъзможни услуги против положително възнаграждение.
„ Да кажем, че родственик желае да се отърве от татко, майка. И се подписва контракт с шефката и този човек влиза в дома и оттова нататък всички контакти с околните му са отрязани. И постепенно и несъмнено го водят към скорошна, бърза гибел. Има няколко случая ”, твърди Мария Робертович.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ