Кървавото убийство на Карлос I и краят на Португалската монархия
Дом Карлос I може да основава най-различни усеща в португалците. Той е подготвян за велики каузи, само че за негово огромно злощастие, поема ръководството на страната в едно от най-неблагоприятните времена. Роден е в Лисабон и като наследник крал Луис и кралица Мария Пиа, би трябвало да поеме кръста на една загиваща монархия. Още в ранна възраст минава извънредно тежка просветителна стратегия, готова особено от родителите му. През 1883 година пътува до Италия, Англия, Франция и Германия, където би трябвало да се запознае с модерната цивилизация. Скоро фамилията ще избере неговата първа кандидатка за брачна половинка – дъщерята на немския император Фридрик III.
Проблемите с религията на кандидатката стартират да натежават от ден на ден, а по това време Британското държавно управление ще направи всичко допустимо, с цел да не се случи сходно встъпване в брак. Следващата кандидатка идва от Франция и с благословията на всички, португалския монарх скоро покрива всички вероятни условия, с цел да получи трона. Официалното приемане на властта се случва на 19 октомври 1889 година и след серия ултиматуми от Англия, Карлос би трябвало да подпише разнообразни условия.
Едно от тях е дефинирането на колониалните граници към реките в Замбези и Конго. По насила, англичаните съумяват да изхвърлят Португалия от борбата за розовата карта. Проблемите не стопират до тук. На родна почва, Карлос съумява да види два пъти банкрута на страната – един път през 1892 година и още един път през 1902 година Индустриалната неустойчивост, социалистите, републиканците и всички, които могат да изразят мнение, незабавно ще посочат своя държател.
Може би един от огромните проблеми ще е, че самият държател има няколко яхти, с които има голям интерес да изследва дълбините на океана. Освен това ще разгласява и разнообразни проучвания по тематиката, като това се случва в едно от най-черните времена на страната. С неналичието на интерес към ръководството, не е ненадейно, че съперниците ще подпишат смъртната присъда на Карлос I. Покушението на Карлос I е потрес за Португалия, само че не и изненада. Никой не обръща внимание на мъжът, който върви по пътя с дълго палто след кралската колесница. Кралското ръководство завършва, когато непознатият разкрива своята пушка Уинчестър под палтото, бързо кляка и стреля по Карлос.
Неговият патрон съумява да пробие врата на краля и по-късно, както пишат в по-драматичните издания – пъкълът настава за секунди. Втори стрелец вади револвер и открива огън по кралската карета. Преди въобще жертвите да се усетят какво се случва, стрелецът с револвера се качва на стъпалото и продължава да стреля от упор по краля. Следва втори изстрел от мъжът с пушката, като още веднъж патронът се забива в тялото му. Докато кралят се запълва с олово, принц Луис Фелипе не чака покана и вади своя револвер. Стреля четири пъти, само че преди да успее да отблъсне офанзивата, стрелецът с пушката е съумял да го убие с прецизен изстрел в главата. Кралица Амели се пробва да направи нещо в хаоса и съумява да удари най-близкият нападател с букет цветя, който носи. Като минимален в каляската, Мануел се пробва да спре кръвта, която блика от главата на брат му.
Един от бойците съумява да стреля по атентаторите, само че неговият изстрел не е прецизен. Каретата бърза да стигне до болничното заведение, до момента в който двамата нападатели – Мануел Буица и Алфредо Луис да Коста са убити от полицията при опит да избягат. Застрелян е и трети човек, който е разпознат от тълпата като евентуален участник, въпреки и той в никакъв случай да не е знаел какво ще се случи. При идването в болничното заведение, лекарите могат единствено да установяват гибелта на краля, до момента в който неговият правоприемник има още няколко часа живот. Разследването демонстрира тъкмо това, което мнозина са подозирали, убийците са републиканци с мнение, че монархията би трябвало да си отиде в интерес на Португалия.
Няколко десетилетия разнообразни партии съумяват да вземат ръководството, само че никой няма решение за пропадащата стопанска система. Освен това е ясно, че изборите всяка година са нагласени. Сякаш лешоядите се събират, с цел да вземат последното парче мърша, с което да избягат надалеч. Ултиматумът на Англия през 1890 година изземва последните територии от Южна Африка и крал Карлос би трябвало да одобри унижението и да се трансформира в жертва. Докато двете остарели партии към този момент поделят властта, на сцената излизат републиканците, които намерено упорстват това безумство да спре.
Много по-рано самият Карлос декларира, че може да ръководи, само че не може да взима решения на държавното управление. Когато разпуска държавното управление, Джоао Франко от демократичната партия съумява да получи още повече власт. Това го стимулира бързо да сложи цензура на пресата, да арестува своите политически съперници и по-късно да продължи да покачва политическото напрежение. Републиканците не престават да се събират и да показват своето мнение против Франко и Карлос I. Освен това прогресивните партии също не виждат смисъл да резервират монархията, откакто е явно, че има някакво доста съществено подпомагане. След като даже някои съществени лица в политиката са съгласни, че кралят би трябвало да си отиде – без значение по какъв метод – републиканците вземат решение да работят.
Правят опит за прелом на 28 януари 1908 година и преди да съумеят да вземат властта, полицията съумява да потуши пристрастеностите и да арестува някои от водачите. След 2 дни кралят подписва заповед за изпращане на съперниците в заточение, освен това без никаква присъда. След тази задача, кралят има проекти да се върне назад в Лисабон, откакто на 1 февруари е бил в своята вила. Това, което не е знаел и никой не е съумял да наблюдава като предстоящ отговор, е фактът, че републиканците са имали авариен проект и в този случай са подготвени да опитат наново своя атентат. След като някои оръжия не са били иззети, републиканците ги раздават на най-смелите доброволци.
18 индивида получават оръжие ще се крият през целия път в упованието на Карлос. Господата са разпределени на разнообразни местоположения, само че се оказва, че определеният път от основание за сигурност ще пропусне огромна част от засадите. Други 8 доброволеца чакат краля в засада в града, в случай че първата офанзива се обърка, само че по този начин и не се доближава до тях, откакто Алфредо съумява да порази краля с прецизен изстрел. Има единствено една детайлност, въпреки и заповедта да е подписана на 30 януари и всички политически съперници са изпратени в заточение, Карлос имал предпочитание да анулира присъдата, както и издадените смъртни присъди по-рано. Това е неговата съществена задача при завръщането, само че по този начин и не съумява да стигне до канцеларията.
