Долмените в България са свързвани с погребалните практики на траките

Долмените в България са свързвани с погребалните практики на траките и с техния фетиш към Слънцето

Счита се, че в България има към 750 такива каменни уреди, като единствено в Сакар те са към 600

Аз от дълго време уча монументалните издялани в камъка тракийски светилища по поречието на Арда в Източните Родопи като Перперикон, Татул, Пещерата-утроба и други Дори съм нарекъл известно тази съществувала през ІІ-І хиляди прочие Хр. просвета „ цивилизация на скалните хора “. А единствено на няколко десетки километри южно и източно се откриват напълно разнообразни явления от тракийската ера. Това са загадъчните мегалити - долмените, пръснати на юг из Родопите, в Сакар и Странджа. Те са публикувани в Европа, Азия и Африка и са създавани от разнородни култури. На античния език на бретонците във Франция думата значи „ каменна маса ”. Тракийските са градени от големи обработени каменни блокове или от по-тънки шистови плочи. Последните са присъщи основно за региона южно от Крумовград, до момента в който в Сакар и Странджа доминират шистовите.

Долмените в България са свързвани с погребалните практики на траките и с техния фетиш към Слънцето. Строени са главно през ранножелязната ера в ХІ-VІ в. прочие Хр., като блоковете на солидните уреди от Странджа и Сакар постоянно са с тегло над един звук. Конструкцията включва правоъгълно помещение от странични плочи, покрити с друга хоризонтална плоча. Понякога в един от отвесните блокове е издялан вход. Долмените са с една или повече камери, със или без дромос (коридор). Когато са с няколко пространства, те са ситуирани поредно или едно до друго и с обособени входове. 

Счита се, че в България има към 750 такива каменни уреди, като единствено в Сакар те са към 600. Най-много и добре непокътнати са в региона на Тополовград. Големи скупчвания на долмени са регистрирани край селата Българска поляна, Сакарци и Планиново. Христоматиен образец са оборудванията в землището на с. Хлябово. В местността „ Нъчеви чеири ” е оживял двукамерен долмен, а други два са в местността „ Евджик ”. Безспорен шедьовър е трикамерният „ Царски долмен ” в местността „ Бялата трева ”, който е най-големият на Балканите.

През юни 2014 година се отправям към самобитния мегалитен парк в Сакар планина, само че не при известните уреди, а с цел да видя едно от съвсем непознатите, за което са ми се обадили мои другари. То се намира край с. Изворово, отстоящо на 32 км източно от Харманли. Днес селището наброява едвам 300 поданици, само че в предишното е било доста огромно. Местните хора гордо описват по какъв начин при започване на 40-те години на предишния век в Изворово замръкнал цар Борис, който бил на лов по тези места. Монархът преспал при тукашния дюкянджия, пробвал тукашните ястия. Не желал да се знае за идването му, само че мълвата бързо се пръснала из селото.



Изследвам долмена край Изворово

Преданието споделя, че в миналото Изворово се деляло на три махали, пръснати на 4-5 км от днешното село в местностите „ Терпешеви ниви ” и „ Гробето ”. Веднъж хайдути нападнали султанската хазна и това провокирало гонения против тукашното население. Селяните се преселили на настоящето място, определено поради многото извори и по тази причина го нарекли Бунарчево. Според друга легенда изселниците заварили два турски чифлика – на Корцан бей и Хасан бей. Изворовци прогонили иноверците и заживели тук, като скоро към тях се включили и други.

Селото било обитаемо единствено с българи. При преброяването в Османската империя при султан Ахмед І през 1606 година то имало 80 къщи, до момента в който към края на ХVІІІ – началото на ХІХ в. към този момент било 120 семейства. Изворовци се занимавали със земеделие и скотовъдство. Още през 1845 година те построили черква, която, за жалост, е разрушена след 9 септември 1944 година В 1850 година издигнали и двуетажно учебно заведение. Изворово било освободено от турска власт на 31 януари 1878 година, само че в рамките на България влиза след Съединението на княжеството с Източна Румелия през 1885 година В 1906 година с държавен декрет Бунарчево станало Изворово.

С запитване измежду локалните поданици откривам търсения античен некропол. През 1901 година в покрайнината е имало 9 долмена, а през 1974 година останали едвам 7 такива уреди. Сега е оживял единствено този в местността „ Блага църква ” югозападно от селото. Той е от относително опростените структури с една камера, без дромос, фасада и могила от пръст. Запазена е покривната плоча, съединена с отвесните блокове със сглобка без жлебове. Наоколо виждам едва открояващ се кръг от необработени камъни, който не е маркиран от предходните откриватели.

Естествено се интересувам от кое място идва названието. Жителите на Сакар и Странджа познават от дълго време направените в незапомнени времена долмени. Бабите ги назовават „ змейови къщи ” и палят начело свещи за здраве. В землището на Изворово в миналото имало такова каменно оборудване в местността „ Кокоши хълм ”. Името идва от това, че хората правели там по гроздобер курбан и колели кокошки.

В местността „ Блага църква ” пък на 27 септември, седмица след приключването на гроздобера, хората се събирали пред тракийския долмен. Обичаят е директно обвързван с преди малко изстисканата сладка шира („ богатство вино ”). Попът правел църковна работа и курбан, на който колели агне. Съвсем по античната бретонска визия покривната плоча служела за маса. Свещеникът освещавал върху нея водата и след това ръсел присъстващите. Според данни от края на ХІХ в. те седели в кръг по тогава забележимите камъни на заграждението.

Очевидно става дума за антични реминисценции, пристигнали по неведом метод до наши дни. Подобни отражения от тогавашната тракийска митология виждаме и в такива фолклорни и религиозни персонажи от региона на Странджа и Сакар като св. Марина и фамозния „ кукер без маска ”.



Двойна секира (лабрис) от долмена край Голям Дервент

Много значимо изобретение българските археолози вършат през 2005-2007 година Тогава са проучени два долмена на границата с Турция край елховското село Голям Дервент. Те са неповторими с релефните изображения на двойна секира (лабрис), лабиринт и две захапващи се една друга змии. Проучените мегалити се датират в ранната фаза на желязната ера или Х-VІІІ в. прочие Хр., а изобразените царски знаци свидетелстват, че там бил заровен изтъкнат тракийски държател. Паралелите обаче насочват към монументи на великата крито-микенската цивилизация, чиито залез е към ХІІ-ХІ в. прочие Хр. Тя умира след естествени произшествия и противников нашествия, само че тракийската просвета, с която е била тясно обвързвана, я надживява и доближава нов подем. Впрочем това ослепително добавя картината от разкопките на Перперикон, където този напредък проличава изключително блестящо.

Автор: 

trud.bg