Учените и до днес нямат обяснение за феномена в това племе
Долината на река Хунза се намира на границата на Индия и Пакистан и е наричана още „ оазисът на младостта “. Защо?
Защото междинната дълготрайност на живота на локалните поданици е 110 години. Те съвсем в никакъв случай не боледуват и наподобяват млади за годините си. Дълголетието им към момента озадачава откривателите.
Без да се фокусираме прекалено много върху документираната оптималната възраст, невероятният факт е, че всички лекарски отчети за хората тук загатват, че възрастното население е във форма, изпълнено с жизнеспособност и на практика не страда от тежки заболявания.
Жителите на долината Хунза, за разлика от прилежащите нации, външно доста наподобяват на европейците. Според легендата планинската страна джудже е учредена от бойци от армията на Александър Велики по време на индийската му акция.
Хунзакутите се забавляват от обстоятелството, че някои други се назовават планински нации. Защото те са същински планинци – те са се заселили покрай точката, където се събират трите най-високи системи на света: Хималаите, Хиндукуш и Каракорум.
View this post on Instagram
Днес Хунза се ръководи от пакистанското министерство на Кашмир и северните територии.
Те имат собствен личен език – бурушаски (чиято връзка към момента не е открита с нито един от международните езици, макар че всички тук знаят урду, а мнозина знаят английски).
Хунзите се къпят в леденостудена вода даже при 15-градусов мраз, играят игри навън до 100 години, 40-годишните дами наподобяват като девойки, на 60 резервират стройната си и грациозна фигура, а на 65 към момента раждат деца. Лятото ядат сурови плодове и зеленчуци, зимата сушени кайсии и покълнали зърна, овче сирене.
И друго забавно: през „ гладната пролет ” (периода, когато плодовете още не са узрели; продължава 2-4 месеца), те не ядат съвсем нищо и пият единствено един път дневно напитка от сушени кайсии. Този пост е повдигнат в фетиш и се съблюдава прецизно.
Шотландският доктор МакКарисън, който пръв разказва Щастливата котловина, акцентира, че там приемът на протеини е на най-ниското равнище на нормата, в случай че въобще може да се назова норма. Дневният банкет на хунза приблизително е 1933 kcal и включва 50 g протеин, 36 g мазнини и 365 g въглехидрати.
Хунзите употребяват най-вече растителна храна, ядат постоянно сурови неща. Тъй като са толкоз изолирани, Хунза нямат достъп до огромно количество гориво за готвене на храна, нито има доста животни, които да се хранят, тъй че те садят каквото могат и събират останалото. Хунза отглежда кайсии, череши, грозде, сливи и праскови. Те също по този начин ядат доста зърнени храни — пшеница, ечемик и просо — и чапати, ежедневния им самун.
В книгата „ Хунза – народът, който не познава заболяванията “ Р. Бирхер акцентира следните доста основни преимущества на модела на хранене в тази страна:
– На първо място то е вегетариантско;
– огромен брой сурови храни;
– зеленчуците и плодовете доминират в ежедневната диета;
– натурални артикули, без химизиране и приготвени със опазване на всички биологично скъпи вещества;
– алкохол и лакомства се употребяват извънредно рядко;
– доста сдържан банкет на сол;
– артикули, отглеждани единствено на родна почва;
– постоянни интервали на недояждане.
През 1984 година един от представителите на общността, чието име е Саид Абдул Мобуд, дошъл на лондонското летище Хийтроу. Той озадачил имиграционните чиновници, когато посочил паспорта си. Според документа Хунзакут бил роден през 1823 година и бил навършил 160 години.
Моллата, съпътстващ Мобуд, отбелязал, че неговият подопечен се смята за светец в страната Хунза, известна със своите столетници. Мобуд имал чудесно здраве и здрав разсъдък. Той чудесно помнел събитията от 1850 година насам.
Как се защищават от заболявания
Накратко, с извършения. Средата, в която живеят Хунза, е планинска и с извънредно кръстосан терен. Селата са необикновено изолирани и издигнати в скалите; някои села са на повече от 1000 години. Хората Хунза нямат различен избор, с изключение на да се движат по неравните проходи и стръмните хребети.
Обработваемата земя също не постоянно се намира директно до домовете им. Някои пасища са на два часа преход от селото. Твърди се, че Хунза са по-издръжливи от известния мощен народ Шерпи от Хималайския район.
А щастливи ли са?
Абсолютно. Всъщност някои откриватели назовават Хунза „ най-щастливите хора на Земята “. Хунза имат пристрастеност и предпочитание за живот, може би подбудени до известна степен от ежедневните им строги извършения и елементарния метод на живот.
Местните споделят за тяхната загадка на дългоденствие следното: бъдете вегетарианци, работете всеки ден и физически, непрекъснато се движете и не променяйте ритъма на живот, тогава ще живеете до 120-150 години.
