- Докторе, счупих си ръката? - Това не е счупване,

- Докторе, счупих си ръката?
- Това не е строшаване, а ковид19. От вируса костите изтъняват и непринудено се чупят.
- Но аз паднах по стълбите.
- В това няма логичност. Вие сте болен от ковид19. Не виждам за какво намесвате стълбите? Вие вести не гледате ли? Петнадесет дни карантина. Следващият.

- Докторе, изтекоха ми водите…
- Това не са води, а странна неописана до този миг клинична картина на ковид19. Бих споделил с нетипично отичане на корема.
- Аз съм бременна. Не виждате ли?
- Не сте бременна, а заразно болна. 15 дни карантина. Следващият.
- Но аз раждам.
- Първо най-важното! Трябва да преборим вируса! Раждането може и да изчака. Не забравяйте да си миете ръцете. Следващият.

- Докторе, насирам се, с опрощение.
- Насираш се от боязън от суперпандемията от ковид19. Нормално. Ограничете гледането на телевизия и две седмици карантина. И се ресурси с тоалетна хартия. Следващият.

- Докторе, пелтеча.
- Познато. Това е фамозната заекваща симптоматика на ковид19. Две седмици карантина.
- Но аз, докторе, глътнах топче за пинг-понг.
- Китайско ли беше топчето?
- Да.
- Няма какво да прибавя. Две седмици карантина. Следващият.

- Докторе, като пикая и не улучвам тоалетната паница.
- Това е, тъй като не виждате и сте вдигнали диоптъра. Характерно за ковид19 с очна симптоматика.
- Не е от очите.
- Ей, всички се извъдиха доктори! Ако не е от очите, значи е от треперенето на ръцете. Ковид19 ви е блъснал в паркинсона. Две седмици карантина. Следващият.

- Докторе, приказват ми гласове.
- Какво ви споделят?
- Да скоча от покрива на блока. Да ги чувам ли?
- А споделят ли ти, до момента в който скачаш да носиш маска?
- Не.
- Тогава не ги слушай. За да чуваш верните гласове, всяка заран си пускай тв приемника. Все отново ви постановявам две седмици карантина. А когато гласовете прекаляват, използвайте тапи за уши. Довиждане.

Така… За през днешния ден 10 нови заболели от ковид19. Пиши ги двадесет, че не се знае. Оздравели няма. Пандемия, какво да правиш…