Докторанти искат по-високи стипендии от премиера Борисов
Докторанти желаеха нарастване на стипендиите си в писмо до премиера Бойко Борисов, МОН и Народното събрание.
Според тях положението на тези хонорари е " притеснително " и има " съществени отрицателни последици за развиването на българската просвета ".
Текста са подписали: Ангел Златков, докторант към Софийския университет; Анна Адамова, докторант към БАН; Антония Хубанчева, докторант, ръководител на Докторантския съвет при БАН; Даниел Стоев, докторант към СУ; Делян Русев, докторант към СУ и Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при Българска академия на науките.
Те напомнят по какъв начин е организиран нормативно въпросът в този момент.
Съгласно държавно разпореждане докторант получава месечно по 450 лева Размерът на стипендията е избран през 2008 година и остава неизменен през последните девет години.
За същия интервал минималната заплата в България, която през 2008 година е 220 лева, е била увеличена повече от два пъти и сега възлиза на 460 лева Това значи, че и най-нискоквалифицираната активност все още се заплаща в по-голям размер в сравнение с труда на докторанта, пишат създателите на писмото.
В същото време, правилниците на научните организации лимитират опцията за работа на постоянните докторанти. Те не могат да се трудят на цялостен работен ден в границите на трите години, през които създават дисертационния си труд и стипендията би трябвало да им обезпечи обикновено битие. Това обаче не е допустимо, считат докторантите.
Те оферират размерът на стипендията още веднъж да бъде привързан с минималната заплата и да пораства дружно с нея, като напомнят, че съгласно първичния вид на постановлението, което урежда въпроса (ПМС № 90 от 2000 г.) размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати.
Възстановяването на обвързаността сред стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на казуса и би осигурило резистентност в развиването на университетския състав и на българската просвета, твърдят те и желаят като за начало стипендията да бъде увеличена до размер, еднакъв на една и половина минимални заплати, т.е. 690 лева
По данни на Национален статистически институт 3 429 докторанти получават стипендии, т.е. отделяните средства от бюджета са към 1.5 млн. месечно или 18 млн. годишно. Според подписалите писмото от това може да се направи извода, че нарастването не би утежнило доста държавния бюджет, само че, за сметка на това, ще има " решаващо въздействие за привличането и задържането на младите учени в страната ".
Освен до Народното събрание и Министерския съвет, те са изпратили писмото си и до Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, парламентарната комисия по обучение и просвета, парламентарна комисия по бюджет и финанси и премиера Бойко Борисов.
Според тях положението на тези хонорари е " притеснително " и има " съществени отрицателни последици за развиването на българската просвета ".
Текста са подписали: Ангел Златков, докторант към Софийския университет; Анна Адамова, докторант към БАН; Антония Хубанчева, докторант, ръководител на Докторантския съвет при БАН; Даниел Стоев, докторант към СУ; Делян Русев, докторант към СУ и Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при Българска академия на науките.
Те напомнят по какъв начин е организиран нормативно въпросът в този момент.
Съгласно държавно разпореждане докторант получава месечно по 450 лева Размерът на стипендията е избран през 2008 година и остава неизменен през последните девет години.
За същия интервал минималната заплата в България, която през 2008 година е 220 лева, е била увеличена повече от два пъти и сега възлиза на 460 лева Това значи, че и най-нискоквалифицираната активност все още се заплаща в по-голям размер в сравнение с труда на докторанта, пишат създателите на писмото.
В същото време, правилниците на научните организации лимитират опцията за работа на постоянните докторанти. Те не могат да се трудят на цялостен работен ден в границите на трите години, през които създават дисертационния си труд и стипендията би трябвало да им обезпечи обикновено битие. Това обаче не е допустимо, считат докторантите.
Те оферират размерът на стипендията още веднъж да бъде привързан с минималната заплата и да пораства дружно с нея, като напомнят, че съгласно първичния вид на постановлението, което урежда въпроса (ПМС № 90 от 2000 г.) размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати.
Възстановяването на обвързаността сред стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на казуса и би осигурило резистентност в развиването на университетския състав и на българската просвета, твърдят те и желаят като за начало стипендията да бъде увеличена до размер, еднакъв на една и половина минимални заплати, т.е. 690 лева
По данни на Национален статистически институт 3 429 докторанти получават стипендии, т.е. отделяните средства от бюджета са към 1.5 млн. месечно или 18 млн. годишно. Според подписалите писмото от това може да се направи извода, че нарастването не би утежнило доста държавния бюджет, само че, за сметка на това, ще има " решаващо въздействие за привличането и задържането на младите учени в страната ".
Освен до Народното събрание и Министерския съвет, те са изпратили писмото си и до Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, парламентарната комисия по обучение и просвета, парламентарна комисия по бюджет и финанси и премиера Бойко Борисов.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ