Д-р Неделя Щонова: Вчера разбра за колега лекар, тя е с толкова разсеян рак, просто я отварят и я затварят
Доктор Неделя Щонова написа доста печален, само че логичен пост в обществената мрежа.
" Искам с цялото си създание да давам глас на живота преди да е станало късно.
Стоя в едно кафе, до момента в който ми мият колата. Сутринта се обадих на другар, оператор, да снимаме нещо, само че той ми сподели:
- Точно влизам в операционна. В болница съм. Не си обърнах внимание когато би трябвало и в този момент заплащам цената. Високата цена.
Вчера разбрах за сътрудник. Тя е доктор … с толкоз напреднал и “разсеян ” рак на яйчниците, че просто я отварят и я затварят … без да пипат нищо в оперативното поле.
И в този момент, до момента в който ми е тъжно, написах в кафенето един роман. Подарявам го на всички нас.
Пътуващо Желание - алегория за профилактиката
Тръгна безшумно по света - Желанието да вървиш на профилактични прегледи. Не крещеше, не настояваше. Просто почука на една врата … и след това на друга. Някои хора отвориха, само че бързо я затвориха:
- Сега нямам време.
- Ако не боли - значи всичко е наред!
- По-добре да не знам … боязън ме е да знам.
Желанието не се обиди.
Просто си потегли, с леко въздишане, без яд. Остави единствено безшумно благословение:
- Дано не пристигна ден, в който ще съжаляваш, че не ме пусна.
Премина през градове и офиси, мина и през лечебни заведения … там постоянно го посрещаха със сълзи:
- Ако бях отишла по-рано.
- Ако го бяха разкрили в точния момент.
Желанието вървеше изтощено - толкоз домове беше посетило на вятъра. Даже влизаше в тях и през ефира, през едно предаване по малкия екран. Казваше се “Светът на здравето ” и все искаше да облъчва хората с осъзнаване.
Един ден Желанието стигна до дребна селска къща, със остарели керемиди и детски гласове. Отвори портичката. Никой не го попита:
- Ти кой си?
Децата изтичаха към него - любопитни, живи, почтени:
- Мамо, баща, някой идва!
Излязоха родители, а след това и баба и дядо. Всички го посрещнаха с усмивка, не тъй като знаеха какво тъкмо е това, а тъй като усещаха, че Търговско отделение носи грижа:
- Заповядай. В нашето семейство профилактиката е традиция. Децата ни знаят, че тялото има потребност от внимание … даже и без да боли. Че в точния момент значи живот.
Желанието да вървиш на профилактични прегледи се просълзи. Бяха го приели. Без боязън. Без отсрочване. Без оправдания.
Остана при тях. Извади от дребната си чанта - ранно изобретение, избавения късмет, облекчена душа … и живот, цялостен с време.
И прошепна безшумно:
- Милички. Аз не съм смут. Не съм диагноза. Аз съм късмет. Идващ в точния момент.
И по този начин, Желанието да вървиш на профилактични прегледи остана в фамилията.
Живееше там, не натрапчиво, а естествено - като билка на прозореца, като любовта сред поколенията.
Дядото - възрастен, само че витален, с мъдри очи … един път сподели:
- Знаеш ли, Желание, благодаря, че пристигна. Аз се записах за профилактика. Просто ей по този начин, поради теб.
Отиде. Без болежка, без признак. Лекарят замълча. После безшумно сподели:
- Имаме полип в дебелото черво. Не е недоброкачествен още. Но е въпрос на време.
Операцията мина добре.
Без драма. Без късно. С усмивка и признателност към това предпочитание, което в миналото просто беше почукало на вратата.
И дядото, седнал след време до огъня, описа на внуците си:
- Деца мои, в случай че бях чакал … през днешния ден нямаше да седнал съм тук и да ви описвам това.
Понякога да отидеш в точния момент значи да останеш. Да оцелееш. Да се родиш повторно, само че този път, със схващане.
Желанието да вървиш на профилактични прегледи се усмихна. Не тъй като Гражданско отделение популяризираха, а тъй като то беше изпълнило задачата си - подарило бе време.
Време за още приказки.
Време за още смях.
Време за живот.
И по този начин, то пое отново на път.. тъй като някъде другаде … някой още се колебаеше.
И след това внезапно … то се приюти в сърцето ТИ … в теб … в ТИ … който в този момент прочете това.
Благодаря. "
