Д-р Огнян Боюклиев: Трябва да произвеждаме българско брашно от българско зърно
Доктор сподели нещо значимо за българското брашно.
Корупцията в земеделието пречи на поощряването на българското произвеждане. Също и неразбирането на структурата на хлебопроизводството и продажбата на продукцията. Това посочи в изявление за " Денят онлайн " по Нова нюз доцент д-р Огнян Боюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
„ Масовият самун не е този отпреди 10-15 години, в този момент живеем повече по градовете. Той е в комерсиалните вериги, създава се от подготвени хлебопекарни смеси, които се внасят извън. С освобождението от Данък добавена стойност финансираме производителите на тези смеси. По начало бях срещу тази мярка. Проблемът не е в Данък добавена стойност, а е преразпределението по-късно. Данъците би трябвало да се събират обикновено. Хлябът продължи да нараства, както и брашното, както и зърното “, изясни той, написа novini.bg.
„ Най-субсидираната стока е зърното, в частност пшеницата, обаче тя отива за експорт – към 70-80% от производството ни. Трябва да има единна ставка, по-късно да се преразпределя през разнообразни механизми “, разяснява още доктор Боюклиев.
И направи забележка: " Така и не се научихме, че би трябвало да произвеждаме българско брашно от българско зърно ".
Корупцията в земеделието пречи на поощряването на българското произвеждане. Също и неразбирането на структурата на хлебопроизводството и продажбата на продукцията. Това посочи в изявление за " Денят онлайн " по Нова нюз доцент д-р Огнян Боюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
„ Масовият самун не е този отпреди 10-15 години, в този момент живеем повече по градовете. Той е в комерсиалните вериги, създава се от подготвени хлебопекарни смеси, които се внасят извън. С освобождението от Данък добавена стойност финансираме производителите на тези смеси. По начало бях срещу тази мярка. Проблемът не е в Данък добавена стойност, а е преразпределението по-късно. Данъците би трябвало да се събират обикновено. Хлябът продължи да нараства, както и брашното, както и зърното “, изясни той, написа novini.bg.
„ Най-субсидираната стока е зърното, в частност пшеницата, обаче тя отива за експорт – към 70-80% от производството ни. Трябва да има единна ставка, по-късно да се преразпределя през разнообразни механизми “, разяснява още доктор Боюклиев.
И направи забележка: " Така и не се научихме, че би трябвало да произвеждаме българско брашно от българско зърно ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ