Доктор Дулитъл роден в окопите
Доктор Дулитъл, най-обичаният доктор в историята на медицината, се появява в друг тип пред българските си читатели и пациенти. Заслугата е на преводача Стефан Радев и художничката Люба Халева, които работиха по новото издание на популярната повест на Хю Лофтинг „ Историята на лекар Дулитъл “.
Излязло преди броени дни с твърди корици и с логото на „ Лист “, то към този момент е измежду шлагерите в книжарниците. С напълно новия превод и илюстрации издателството отбелязва 100+ годишнината на добродушния лекар. Историята е отпечатана на 25 октомври 1920 година в Съединени американски щати, само че раждането на героя е няколко години по-рано измежду покруса и гибел по време на Първата международна война.
Когато тя избухва, англичанинът Лофтинг, по специалност строителен инженер, живее в Съединени американски щати. През 1916-а обаче оставя жена си и двете си дребни деца (родени през 1913 година и 1915 г.) и отива на фронта. Лейтенант е в Ирландската армия на английската войска и неговата част води борби във Франция и Фландрия.
В затишието сред сраженията Лофтинг написа писма на фамилията си. В тях той споделя и рисува преживелиците на лекар Джон Дулитъл.
„ Беше през време на Голямата война и децата ми у дома желаеха писма от мен – и държаха да са по-скоро с илюстрации, в сравнение с без. Не беше изключително забавно да се написа за младежите на фронта: новините бяха или прекомерно ужасни, или прекомерно скучни. И всичко беше цензурирано.
Едно нещо обаче продължаваше да притегля вниманието ми от ден на ден и повече и това беше забележителната роля, която животните играеха в международната война и по какъв начин с течение на времето те също като че ли станаха фаталисти. Те рискуваха, както всички нас. Но тяхната орис беше доста по-различна от тази на мъжете.
Колкото и съществено да беше ранен един боец, положението му не беше безднадеждно; всички запаси на една високоразвита апропо хирургия бяха впрегнати в негова помощ. При конете, покосени от патрон, не беше по този начин. Това не изглеждаше напълно заслужено. Ако карахме животните да поемат същите опасности като нас, за какво не им обръщахме такова внимание, когато бяха ранени? Но явно, с цел да се развие конска хирургия, ще е належащо познаване на езика на конете.
Това беше началото на концепцията: екстравагантен недодялан доктор със уязвимост към естествознанието и огромна обич към домашните любимци, който се отхвърля от пациентите си измежду хората поради по-трудното, само че по-желано от него лечение на животинското царство. Той е провокиран от компликацията на работата, тъй като явно е нужен доста по-повратлив мозък, с цел да стане добър доктор на животните, който първо би трябвало да научи всички езици и физиология на животните, в сравнение с да се грижи за човешката меланхолия.
Този сюжет беше нов в повествователната ми преписка с децата. Зарадва ги “, споделя Хю Лофтинг в своя публикация години след края на войната.
Доктор Дулитъл и обичаните му животни стават толкоз известни, че тогавашният строителен инженер и деец от войната им посвещава още деветнайсет книги, три от които излизат след гибелта му през 1947 г.
Излязло преди броени дни с твърди корици и с логото на „ Лист “, то към този момент е измежду шлагерите в книжарниците. С напълно новия превод и илюстрации издателството отбелязва 100+ годишнината на добродушния лекар. Историята е отпечатана на 25 октомври 1920 година в Съединени американски щати, само че раждането на героя е няколко години по-рано измежду покруса и гибел по време на Първата международна война.
Когато тя избухва, англичанинът Лофтинг, по специалност строителен инженер, живее в Съединени американски щати. През 1916-а обаче оставя жена си и двете си дребни деца (родени през 1913 година и 1915 г.) и отива на фронта. Лейтенант е в Ирландската армия на английската войска и неговата част води борби във Франция и Фландрия.
В затишието сред сраженията Лофтинг написа писма на фамилията си. В тях той споделя и рисува преживелиците на лекар Джон Дулитъл.
„ Беше през време на Голямата война и децата ми у дома желаеха писма от мен – и държаха да са по-скоро с илюстрации, в сравнение с без. Не беше изключително забавно да се написа за младежите на фронта: новините бяха или прекомерно ужасни, или прекомерно скучни. И всичко беше цензурирано.
Едно нещо обаче продължаваше да притегля вниманието ми от ден на ден и повече и това беше забележителната роля, която животните играеха в международната война и по какъв начин с течение на времето те също като че ли станаха фаталисти. Те рискуваха, както всички нас. Но тяхната орис беше доста по-различна от тази на мъжете.
Колкото и съществено да беше ранен един боец, положението му не беше безднадеждно; всички запаси на една високоразвита апропо хирургия бяха впрегнати в негова помощ. При конете, покосени от патрон, не беше по този начин. Това не изглеждаше напълно заслужено. Ако карахме животните да поемат същите опасности като нас, за какво не им обръщахме такова внимание, когато бяха ранени? Но явно, с цел да се развие конска хирургия, ще е належащо познаване на езика на конете.
Това беше началото на концепцията: екстравагантен недодялан доктор със уязвимост към естествознанието и огромна обич към домашните любимци, който се отхвърля от пациентите си измежду хората поради по-трудното, само че по-желано от него лечение на животинското царство. Той е провокиран от компликацията на работата, тъй като явно е нужен доста по-повратлив мозък, с цел да стане добър доктор на животните, който първо би трябвало да научи всички езици и физиология на животните, в сравнение с да се грижи за човешката меланхолия.
Този сюжет беше нов в повествователната ми преписка с децата. Зарадва ги “, споделя Хю Лофтинг в своя публикация години след края на войната.
Доктор Дулитъл и обичаните му животни стават толкоз известни, че тогавашният строителен инженер и деец от войната им посвещава още деветнайсет книги, три от които излизат след гибелта му през 1947 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ