Доколко свободни са децата ви да не правят нищо и

Доколко свободни са децата ви да не вършат нищо и в същото време да не се нуждаят от външни тласъци? Понякога, с цел да окажеш помощ същински в развиването на детето си, би трябвало нещо да му забраниш!

В търсене на съкровища

Всички сме родени със боязън от компликациите, това е естествена обстановка. Ако се замислите, ще разберете, че е обикновено и поради сполучливото ни оцеляване е добре да се опасяваме от компликациите. Тук ключът обаче е да се видят и съкровищата зад дракона. Така че това, което се крие зад компликациите да е по-привлекателно от страха от компликациите.

А това, което стои зад компликациите, се развива последователно, в процеса на образуване на детската персона, в процеса на свободната игра, според от това какъв брой свободни са децата ви да не вършат нищо, само че в същото време да не се нуждаят от никакви външни тласъци.

Днес споделям на най-малкото си дете (то е на 11): „ Стига толкоз екрани за през днешния ден. “ И за него, както за всички деца, таблетът е пълновръстен член на фамилията и непосредствен другар. Казвам: „ Това е, стой, стига. “ По-рано, когато беше на към седем години, той започваше да хленчи: „ Ами, включете компютъра, включете анимационното филмче. “ Сега обаче бързо си намира развлечение.

Казвам му: „ Не, стига толкоз, стой да хленчиш. “ „ Ще хлипам “, дава отговор той. Знаеш какво да направиш, с цел да спра да хлипам. “ Казвам: „ Да, разбирам доста добре за какво искаш да гледаш това, само че не. За през днешния ден няма да има повече. “ И когато му просветне, той внезапно замръзва, не можеш да го чуеш 15 минути, а след това минавам около стаята му и там към този момент летят полярни мечки в космоса, някакви бойци провеждат експедиции и вземат някого в плен - той си играеше доста с разнообразни пластмасови фигурки.

Всяко дете има свои лични способи на игра

Та постоянно са изцяло разнообразни от игрите на другите деца. Имам четири деца и всяко от тях си имаше свои лични игри. Дъщеря ми, да вземем за пример, въобще не обичаше да си играе с кукли. Тя обичаше да прави кухня, да готви, да бута плюшени мечета в колички и си играеше с кукли единствено с приятелите си.

Имахме кукли, които на процедура купих сама, без нея, тъй като бяха доста сладки, само че тя не си играеше с тях. Но доста си играеше с придвижвания и в този момент се занимава с интензивно с танци и като цяло е физически доста добре насочена.

А най-малкият наследник беше единственият от децата, който си играеше с пластмасови и гумени фигурки. Но въобще не играеше с Лего. По-големите, които в този момент са на 18 и 17 години, си играеха с него по едно време. Най-големият, Антон, си играеше с житейски обстановки в Лего Сити - обичаше да строи град, кофи за отпадък, самолети, полицейски сектори, това бяха обичаните му комплекти. Може да прекара цяла седмица в градеж на къща с всички елементи - бани, кухни, умивалници, конюшня, гараж, коли. А вторият наследник, междинният, обичаше „ Междузвездни войни “, въобще нещо фентъзи, с това си играеше повече, само че в никакъв случай не прокарваше пътища, нито пък строеше къщи.

Затова наблюдавайте децата си и им давайте опция да се развиват. Защото в действителност е доста мъчно да чуеш себе си - никой не се ражда с схващане за себе си. Всеки звук и екот извън търкулва това схващане за себе си и личното си „ аз “ на земята.

Трябва да се отнасяме доста нежно към тези кълнове на независимостта, към търсенето на себе си. Най-доброто, което можете да извършите, е да осигурите пространство, където детето ви може да изследва света свободно, без външен звук.

Източник: vk.com, създател: Олга Писарик