Язвата на стомаха се появява, когато спадне имунитетът
Доколко и дали е “виновна ” хеликобактерията за пораждане на язва?! А може би е нужна на организма ни?! Две трети от популацията на Земята са носители на хеликобактерия, само че рискът от пораждане на язва за тях е единствено 1% на година или 10% за цялостен живот!
Предлагаме ви в превод суперлюбопитна публикация от проф. доктор Елена Колс по отношение на аргументите за възникването и лекуването на язвената болест.
Древните лечители са считали, че повода за появяване на язва в стомаха и дванадесетопръстника е нервозността и раздразнителността, по тази причина са я лекували с диета и билки. Признаването на язвата като “болест ” в медицината значително се дължи на Фридрих Уден, който през 1816 година издава първия в историята на медицината фундаментален труд за язвата.
През 1825 година френският доктор Жан Крювелие, основавайки се на монографията на Уден, предложил язвата да се смята за настрана заболяване и й направил класическо изложение, което е прието и до ден-днешен.
Така от разстройство на храносмилането, стомашната язва се трансформира в болест. За пояснение механизма на нейното развиване са били препоръчани доста научни теории, само че в продължение на 180 години съществена си останала следната: в нападателната кисела среда в стомаха е невъзможна интензивността на микробите, а язвата е резултат от несъответствието на нападателните и защитните фактори. Но без значение от многообразието от теории, на процедура язвата продължавала мъчно да се поддава на лекуване.
И не щеш ли през 80-те години на предишния век се случи изобретение, което промени напълно възгледите на здравната общественост по отношение на природата на язвената болест. Не незабавно, несъмнено. Чак през 2005 година за това изобретение беше връчена Нобелова премия за медицина. През 1983 година двамата австралийски физиолози Бари Маршал и Робин Уорън допуснаха, че предизвикващи язва микрорганизми (дадоха им наименованието хеликобактерии ) може би се крият зад разрушаващото деяние на киселините в стомашната лигавица. Отначало здравната общественост приема това съмнение със смях, по тази причина на Бари Маршал не му оставало нищо друго, с изключение на да организира опит със себе си. Знаем резултата - изпил просвета от хеликобектерии и “си докарал ” язва. Този факт потресе даже най-яростните скептици. Но най-голямо усещане създаде
бързото изцеление от язва благодарение на антимикробен препарат.
И скептицизмът изчезна, като че ли издухан от вятъра: лекари и фармацевти схванаха, че откритието на Маршал и Уорън открива пред тях надали не приказни вероятности. Техните възгледи по отношение на възникването и лекуването на язвената болест се трансформираха на 100%.
undefined
Въпреки откритието на Маршал и Уорън въпросите за язвената болест си останаха! Всички знаем, че стресът е нещо, което не може да се види под микроскоп, че се лекува мъчно, че води до сривове. И толкоз. А по отношение на хеликобактерията всичко е доста простичко и по тази причина се приема за гениално: вземаш 2-3 фармацевтични препарата и всички са здрави! И никой към този момент не обръща изключително внимание на значимите в миналото в лекуването на язвата моменти: ограничение на тютюнопушенето и приема на алкохол. И даже без значение от генетичната предразположеност към язвена болест, човек може да яде каквото му попадне, може да преяжда, да се нервира и притесняване, да не спи...
Но пък лекарите към този момент са сигурни, че човек може да се болести с причинителя на язва посредством недобре измити съдове, посредством целувки, а по-късно... навсякъде лекуване на всички от хеликобактер.
Носители на тази бактерия са най-много пушачите, пиещите алкохол и възрастните хора. А един от парадоксите на хеликобактерната доктрина за пораждане на язвена болест е фактът, че в Азия и Африка съвсем 100% от популацията са инфектирани, само че от язвена болест страдат единствено 1% от хората! В Европа язвена болест се среща при 10% от популацията. Кампанията за тотално заличаване на хеликобактерията, извършена в Германия и Англия, не откри връзка сред съществуването на тази бактерия и рака на стомаха: не се случи
понижаване на случаите с рак на стомаха
В Япония, без значение от ликвидирането (ерадикацията) на хеликобактерията, ракът на стомаха е преди всичко измежду аргументите за гибел. От друга страна, в развитите страни за последните 25 години десетократно се усили заболеваемостта от рак на хранопровода, а някои лекари изясняват този бърз напредък на заболеваемост с... ликвидирането на хеликобактерията.
По принцип, колонизацията на хеликобактерии се случва в детството - посредством храна и вода, посредством неизмити ръце. Докато при започване на 90-те години съвсем всички американци имаха хеликобактерии, в края на ХХ век необятното потребление на антибиотици, агресивното заличаване на хеликобактериите и хигиеничните мероприятия избавиха популацията от тази бактерия. Директорът на отдела по терапия, президент на Американската общественост на инфекционистите Мартин Бласер счита, че защото хеликобактерията съпътства индивида през цялата негова история, може би има и потребни свойства. Възможно е да е съставен елемент от естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт и по тази причина не би трябвало при всички подред да бъде унищожавана.
Няколко групи откриватели оферират доктрина, обясняваща протичащото се: “Три години след лекуване от хеликобактерия стотици наши пациенти страдат два пъти по-често от рефлукс-езофагит (връщане на стомашно съдържимото в хранопровода), в сравнение с инфектираните с хеликобактерия. Изследване на 6000 заболели посочило, че колкото по-увредена е стомашната лигавица от хеликобактерията, толкоз по-слабо изразен е рефлуксът.
“Хеликобектерията не е толкоз рискова. Все повече доказателства демонстрират, че тя има защитно деяние за хранопровода! “. Така разяснява тази обява шефът на гастроентерологичната клиника в Кливлънд Жоел Ричър. Директорът на отдела по епидемиология в Националния институт по здравето в Съединени американски щати Джоузеф Фрумени и гастроентерологът от Бостънския медицински център Чарлз Близ акцентират, че
лекуването от хеликобактерията
и понижаването на инфектираността от нея водят до внезапно увеличение на стомашните киселини, от които в днешно време страдат повече от 20 милиона американци единствено.
Съответно, поради рефлукса честотата от рак на хранопровода се усилва с цели 8% всяка година. Изследвания на 130 000 заболели удостоверяват защитните свойства на хеликобактерията за хранопровода. Те посочили, че хеликобактерията усилва синтеза на хормона лептин, понижаващ апетита, както и на хормона грелин, пораждащ апетит. И че след лекуване на хеликобактерията пациентите повишават тежестта си. Повишава се и равнището на холестерол в кръвта.
“Всички мислят, че епидемията от затлъстяване, следена в западните страни, е обвързвана с Биг-Маг. ”, споделя Мартин Бласер - “Но е допустимо повода да е в изменение на нашата микроекология: преди всичко ние имаме генерации хора, които нямат хеликобактерия. Лекари и фармацевти от целия свят обаче не престават да одобряват евентуалната връзка на хеликобактерията с всички заболявания и синдроми, започвайки от задържане на растежа и аборта, до автоимунните болести, диабета и рака. Защо ли? Защото по този начин е най-лесно, най-изгодно и най-удобно - ето го врагът - хеликобактерията, ето и избавителната таблетка. И защото двама от трима индивида са носители на хеликобактерия, то същите тези доктори и фармацевти доста елементарно “откриват ” връзката с всяка болест! ”
Нито едно проучване до ден-днешен не е съумяло да опровергае обстоятелството, че язва в стомаха се образува единствено тогава, когато са нарушени защитните механизми на организма. Провокатори са всички положения, при които произтича намаление силата на киселините в стомаха: стрес, остаряване, пушене, несъответстващо хранене, банкет на алкохол и хапчета срещу киселини. Те се трансфораха в неизменима част от ежедневния живот на доста хора, даже се предлагат на дребни дечица.
Когато “защитният кордон ” на стомаха го няма, в организма елементарно проникват разнообразни микроби, променяйки бактериалния декор и свойствата на бактериите - непрекъснати жители на стомашно-чревния тракт. От безобидни те се трансформират в патогенни.
Според оповестени данни, приемът на антиациди води до повишение растежа на няколко типа бактерии. Предлаганото трикомпонентно лекуване на язва - 2 антибиотика плюс средство, понижаващо секрецията на стомашна киселина, може да наруши елементарно салдото на чревната микрофлора и това да докара до огромни проблеми. Освен това хеликобактерията придобива устойчивост към препаратите. Директорът на Германския народен център по проучване на хеликобактерията доктор Кист декларира, че множеството лекари не регистрират обстоятелството, че в днешно време 50% от болните имат вариант на хеликобактерията, резистентен към антибиотици. През 80-те години те са били единствено 30%. Приемът на несъответстващия препарат не довежда до изцеление, само че ускорява устойчивостта на хеликобактерията.
Яна БОЯДЖИЕВА /zdrave.to
Предлагаме ви в превод суперлюбопитна публикация от проф. доктор Елена Колс по отношение на аргументите за възникването и лекуването на язвената болест.
Древните лечители са считали, че повода за появяване на язва в стомаха и дванадесетопръстника е нервозността и раздразнителността, по тази причина са я лекували с диета и билки. Признаването на язвата като “болест ” в медицината значително се дължи на Фридрих Уден, който през 1816 година издава първия в историята на медицината фундаментален труд за язвата.
През 1825 година френският доктор Жан Крювелие, основавайки се на монографията на Уден, предложил язвата да се смята за настрана заболяване и й направил класическо изложение, което е прието и до ден-днешен.
Така от разстройство на храносмилането, стомашната язва се трансформира в болест. За пояснение механизма на нейното развиване са били препоръчани доста научни теории, само че в продължение на 180 години съществена си останала следната: в нападателната кисела среда в стомаха е невъзможна интензивността на микробите, а язвата е резултат от несъответствието на нападателните и защитните фактори. Но без значение от многообразието от теории, на процедура язвата продължавала мъчно да се поддава на лекуване.
И не щеш ли през 80-те години на предишния век се случи изобретение, което промени напълно възгледите на здравната общественост по отношение на природата на язвената болест. Не незабавно, несъмнено. Чак през 2005 година за това изобретение беше връчена Нобелова премия за медицина. През 1983 година двамата австралийски физиолози Бари Маршал и Робин Уорън допуснаха, че предизвикващи язва микрорганизми (дадоха им наименованието хеликобактерии ) може би се крият зад разрушаващото деяние на киселините в стомашната лигавица. Отначало здравната общественост приема това съмнение със смях, по тази причина на Бари Маршал не му оставало нищо друго, с изключение на да организира опит със себе си. Знаем резултата - изпил просвета от хеликобектерии и “си докарал ” язва. Този факт потресе даже най-яростните скептици. Но най-голямо усещане създаде
бързото изцеление от язва благодарение на антимикробен препарат.
И скептицизмът изчезна, като че ли издухан от вятъра: лекари и фармацевти схванаха, че откритието на Маршал и Уорън открива пред тях надали не приказни вероятности. Техните възгледи по отношение на възникването и лекуването на язвената болест се трансформираха на 100%.
undefined
Въпреки откритието на Маршал и Уорън въпросите за язвената болест си останаха! Всички знаем, че стресът е нещо, което не може да се види под микроскоп, че се лекува мъчно, че води до сривове. И толкоз. А по отношение на хеликобактерията всичко е доста простичко и по тази причина се приема за гениално: вземаш 2-3 фармацевтични препарата и всички са здрави! И никой към този момент не обръща изключително внимание на значимите в миналото в лекуването на язвата моменти: ограничение на тютюнопушенето и приема на алкохол. И даже без значение от генетичната предразположеност към язвена болест, човек може да яде каквото му попадне, може да преяжда, да се нервира и притесняване, да не спи...
Но пък лекарите към този момент са сигурни, че човек може да се болести с причинителя на язва посредством недобре измити съдове, посредством целувки, а по-късно... навсякъде лекуване на всички от хеликобактер.
Носители на тази бактерия са най-много пушачите, пиещите алкохол и възрастните хора. А един от парадоксите на хеликобактерната доктрина за пораждане на язвена болест е фактът, че в Азия и Африка съвсем 100% от популацията са инфектирани, само че от язвена болест страдат единствено 1% от хората! В Европа язвена болест се среща при 10% от популацията. Кампанията за тотално заличаване на хеликобактерията, извършена в Германия и Англия, не откри връзка сред съществуването на тази бактерия и рака на стомаха: не се случи
понижаване на случаите с рак на стомаха
В Япония, без значение от ликвидирането (ерадикацията) на хеликобактерията, ракът на стомаха е преди всичко измежду аргументите за гибел. От друга страна, в развитите страни за последните 25 години десетократно се усили заболеваемостта от рак на хранопровода, а някои лекари изясняват този бърз напредък на заболеваемост с... ликвидирането на хеликобактерията.
По принцип, колонизацията на хеликобактерии се случва в детството - посредством храна и вода, посредством неизмити ръце. Докато при започване на 90-те години съвсем всички американци имаха хеликобактерии, в края на ХХ век необятното потребление на антибиотици, агресивното заличаване на хеликобактериите и хигиеничните мероприятия избавиха популацията от тази бактерия. Директорът на отдела по терапия, президент на Американската общественост на инфекционистите Мартин Бласер счита, че защото хеликобактерията съпътства индивида през цялата негова история, може би има и потребни свойства. Възможно е да е съставен елемент от естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт и по тази причина не би трябвало при всички подред да бъде унищожавана.
Няколко групи откриватели оферират доктрина, обясняваща протичащото се: “Три години след лекуване от хеликобактерия стотици наши пациенти страдат два пъти по-често от рефлукс-езофагит (връщане на стомашно съдържимото в хранопровода), в сравнение с инфектираните с хеликобактерия. Изследване на 6000 заболели посочило, че колкото по-увредена е стомашната лигавица от хеликобактерията, толкоз по-слабо изразен е рефлуксът.
“Хеликобектерията не е толкоз рискова. Все повече доказателства демонстрират, че тя има защитно деяние за хранопровода! “. Така разяснява тази обява шефът на гастроентерологичната клиника в Кливлънд Жоел Ричър. Директорът на отдела по епидемиология в Националния институт по здравето в Съединени американски щати Джоузеф Фрумени и гастроентерологът от Бостънския медицински център Чарлз Близ акцентират, че
лекуването от хеликобактерията
и понижаването на инфектираността от нея водят до внезапно увеличение на стомашните киселини, от които в днешно време страдат повече от 20 милиона американци единствено.
Съответно, поради рефлукса честотата от рак на хранопровода се усилва с цели 8% всяка година. Изследвания на 130 000 заболели удостоверяват защитните свойства на хеликобактерията за хранопровода. Те посочили, че хеликобактерията усилва синтеза на хормона лептин, понижаващ апетита, както и на хормона грелин, пораждащ апетит. И че след лекуване на хеликобактерията пациентите повишават тежестта си. Повишава се и равнището на холестерол в кръвта.
“Всички мислят, че епидемията от затлъстяване, следена в западните страни, е обвързвана с Биг-Маг. ”, споделя Мартин Бласер - “Но е допустимо повода да е в изменение на нашата микроекология: преди всичко ние имаме генерации хора, които нямат хеликобактерия. Лекари и фармацевти от целия свят обаче не престават да одобряват евентуалната връзка на хеликобактерията с всички заболявания и синдроми, започвайки от задържане на растежа и аборта, до автоимунните болести, диабета и рака. Защо ли? Защото по този начин е най-лесно, най-изгодно и най-удобно - ето го врагът - хеликобактерията, ето и избавителната таблетка. И защото двама от трима индивида са носители на хеликобактерия, то същите тези доктори и фармацевти доста елементарно “откриват ” връзката с всяка болест! ”
Нито едно проучване до ден-днешен не е съумяло да опровергае обстоятелството, че язва в стомаха се образува единствено тогава, когато са нарушени защитните механизми на организма. Провокатори са всички положения, при които произтича намаление силата на киселините в стомаха: стрес, остаряване, пушене, несъответстващо хранене, банкет на алкохол и хапчета срещу киселини. Те се трансфораха в неизменима част от ежедневния живот на доста хора, даже се предлагат на дребни дечица.
Когато “защитният кордон ” на стомаха го няма, в организма елементарно проникват разнообразни микроби, променяйки бактериалния декор и свойствата на бактериите - непрекъснати жители на стомашно-чревния тракт. От безобидни те се трансформират в патогенни.
Според оповестени данни, приемът на антиациди води до повишение растежа на няколко типа бактерии. Предлаганото трикомпонентно лекуване на язва - 2 антибиотика плюс средство, понижаващо секрецията на стомашна киселина, може да наруши елементарно салдото на чревната микрофлора и това да докара до огромни проблеми. Освен това хеликобактерията придобива устойчивост към препаратите. Директорът на Германския народен център по проучване на хеликобактерията доктор Кист декларира, че множеството лекари не регистрират обстоятелството, че в днешно време 50% от болните имат вариант на хеликобактерията, резистентен към антибиотици. През 80-те години те са били единствено 30%. Приемът на несъответстващия препарат не довежда до изцеление, само че ускорява устойчивостта на хеликобактерията.
Яна БОЯДЖИЕВА /zdrave.to
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ