Доц. Иванов: Ако случващото се в Тайван ескалира в сблъсък между САЩ и Китай - това ще доведе до Трета световна война
Доколко бяха разчупени редовете сред Вашингтон и Пекин по време на срещата на високо равнище за търговията? Американският министър на търговията Джина Раймондо дойде в Поднебесната империя за диалози в опит да сближи позициите сред Съединени американски щати и Китай, които през последните години съществено се отдалечиха една от друга освен политически, само че и стопански. Двете най-големи международни стопански системи допреди няколко години бяха най-големите търговски сътрудници, само че в този момент Съединени американски щати търгуват повече със Канада и Мексико, а Китай- със страните от Югоизточна Азия. Темата разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с доц. Искрен Иванов, политолог, интернационален анализатор, специалист по интернационална сигурност и ръководство на спорове, учител в СУ " Св. Климент Охридски "
Доц. Иванов, по какъв метод актуалните търговски модели на Съединени американски щати и Китай чертаят разликите сред двете страни и въздействат на връзките им?
Първо би трябвало да създадем уточнението, че Съединени американски щати и Китай са двете най-големи стопански системи, които в действителност образуват гръбнака на световната стопанска система. Ако мога да се изразя малко по налично, ще го кажа последния метод: A точно тогава, когато Америка има проблеми със своята стопанска система или реши да постанова наказания на Китай, това удря и самата Америка. Обратно, в случай че Китай реши да постанова наказания на Америка или да утежни икономическите си връзки с нея, това удря и самия Китай. Т.е. в случай че този резултат на бумеранга е непрекъснат, това значи, че и световната стопанска система ще е в едно положение, което може доста елементарно да докара до криза.
И тъкмо това са и основателните опасения на интернационалната общественост, че в случай че на следващия ден, не дай си Боже, имаме напрежение в Тайванския пролив или се стигне до спор сред Съединени американски щати и Китай, цялата световна стопанска система ще рухне. А образец в това отношение е политиката на някогашния американски президент Доналд Тръмп, който спомняте си, стартира една комерсиална война с Китай, виталният стандарт на американците внезапно се утежни, от своя страна Китай стана много необуздан в този район, и си спомняме какви проблеми имахме безусловно преди пандемията да пристигна.
Неминуемо различие сред Съединени американски щати и Китай има, само че знак защо бяха тези търговски диалози?
Тези диалози са знак за две неща. Първото е, че каквито и разлики да имат Вашингтон и Пекин, каналите на връзка сред тях остават отворени в полза на техните жители. Защото още веднъж ще повторя, едни наказания от страна на която и да е от двете страни ще се върнат като бумеранг към жителите им, а това значи политическа неустойчивост и в Америка, и в Китай. И несъмнено, на второ място, нито една от тези две сили не би желала да загуби своето световно икономическо въздействие. Китай сега са във напредък, те са в една удобна позиция и естествено китайският водач Си Дзинпин не би желал страната му да се лиши от тези вероятности на напредък. От друга страна, Байдън против не желае доларът да губи своята преобладаваща позиция. Така че тези връзки на причинност устройват и двете страни, и това е повода заради която те търсят механизми макар големите си разлики по някакъв метод да запазят тази естетика.
Търсят консенсус за смисъла на открития и потребен разговор – мисля, че беше реализирано някакво такова решение. Стана ясно, че ще вършат работна група Китай и Съединени американски щати по търговски въпроси, не престават да работят в тази посока. Но съгласно вас, доцент Иванов, кой има по-големи упоритости: Съединени американски щати или Китай?
Сега, несъмнено, тук не можем да седим по думите на самите водачи, тъй като политиците приказват едно, само че когато става въпрос за съсредоточаване на власт и за практикуване на пълномощие, тогава те работят по друг метод. Политиката на Съединени американски щати постоянно е била ориентирана към запазване на американското световно водачество, а то почива върху системата от съюзи, които Америка построи след края на Втората международна война, и върху превъзходството на щатския $ като съществена аварийна валута, в която се правят към 50% от международните разплащания. Това е задачата на американската външна политика и в този район, и световно, да запазя тази естетика и да запазят шампионата на $, с цел да може в действителност силата, гъвкавостта на американската стопанска система да продължи да я тласка преди всичко.
Китай е малко по-различен. При Китай самият социализъм е с китайски характерности е модел, който Китай резервира за себе си: Той няма искания да го изнася, той си е модел, който си за самите китайци. Но китайската външна политика цени това, което китайският водач в своите писания назовава " спокойно издигане на Китай “, а то е малко по-различно от концепцията, която предходният китайски водач Ху Дзинтао имаше, който говореше за " спокойно общуване ", при Си Дзинпин думите към този момент, съответно преводът е " спокойно издигане “.
Т.е. достигането на Китай, излизането му от века на унижението, от века на една такава колония на Запада в един пълновръстен сътрудник на Съединени американски щати, на велика мощ, която обаче няма и хегемонистични упоритости, а по-скоро желае да бъде международен стопански център в благозвучие с някой съществени аспекти на китайската външнополитическа философия, като така наречен: Китай центъра на всичко, на целия свят. Ето подобен вид комбиниране сред социализма с китайски характерности, обичайните китайски доктрини следим сега в китайската външна политика. Но още веднъж споделям, камъкът или ябълката на раздора, който сблъсква тези две концепции не е толкоз това, че Америка и Китай са разнообразни като политически системи, а това че има една точка, която е Тайван, за която сега и двете сили спорят в каква форма да бъде статуквото в този район.
Но и двете страни спорят, може би премислят някой неща поради нови стопански действителности?
Разбира се, икономическите действителности са изцяло нови, само че аз бих наблегнал тук на политическите действителности, тъй като виждате, че от една страна Вашингтон се придържаха към политиката по обединен Китай, че съгласно комюникета от Студената война, той признава Тайван и неговия статут по отношение на Китай, въпреки това обаче виждаме посещаване на титулуващото себе си тайванско държавно управление в Съединени американски щати, посещаване на високопоставени американски политици в Тайван. От друга страна виждаме Китай пък дълго време се ангажира с това да съблюдава мирния баланс на силите в Тайванския пролив, само че виждаме, че беше прокаран към този момент един закон, според който китайци си резервират правото да работи със мощ при положение, че е на разположение териториален фракционизъм.
А истината е, че малко хора знаят, че този спор – по този начин нареченият " Тайвански въпрос “, той не е просто спор за територия, а той е спор за последователност. Защото тези хора, които сега в Тайван в действителност претендират за това да бъдат неговото държавно управление, те не претендират просто за самостоятелност, а за това да са законното държавно управление на Китай, което Пекин не може да одобри. И това сблъсква в действителност Вашингтон и Пекин, тъй като ние виждаме сега, че статуквото в района почва малко по малко да се разчупва и всяка една от двете сили желае то да я устройва според нейните ползи.
Доц. Иванов, стана въпрос към този момент за Тайван – основна тематика. Знаем, че събитията към Тайван се развиват скоростно, непрекъснато. До каква степен американците са трансферирали своето внимание върху Азиатско-тихоокеанския район и какво очаквате да се случи в обозримо бъдеще?
Оттук нататък вероятните сюжети са два. Единият сюжет е когато най-накрая стане ясно какво ще се случи с Украйна, Америка да концентрира по-голямата част от вниманието си в Пасифика, тъй като измежду американците нараства консенсусът, че по този начин в идните години главният геополитически противник на Съединени американски щати ще бъде Китай, както го назовават още в американската школа " Възходът на Китай “, това е доста постоянно. Китай е във напредък и те възприемат в действителност Китай като опасност, повече в сравнение с като сътрудник. Най-логичното е в тези условия Америка да накара и европейските страни в съдействие с Британия да засилят военното си съдействие, с цел да могат в огромна степен сами да се отбраняват в тази ситуация на всяка опасност от други сили.
А в този момент, вторият сюжет това е в случай че по някакъв метод протичащото се в Тайван ескалира в конфликт сред Съединени американски щати и Китай. И може единствено да се надяваме, че до такава степен няма да се стигне, тъй като това значи срутване на световната стопанска система, и то де факто ще докара до Трета международна война, която както добре се досещаме, няма да има спечелили заради обстоятелството, че става въпрос за две нуклеарни сили. Така че доста зависи какво ще бъде ситуацията в Тайванския пролив, дали този баланс на силите, който е сега, ще си резервира. Защото знаете ли, истината за Тайван е, че и двете сили имат големи ползи и по една друга причина, и тя е, че в случай че Китай затвърди изцяло своя надзор над Тайван, това значи той да реализира най-накрая цялостно софтуерно предимство в производството на чипове над Запада, и да има директен достъп по някакъв метод да въздейства върху салдото на силите по Западното крайбрежие на Съединени американски щати, надлежно военните бази и така нататък
Ако пък Америка по някакъв метод направи по този начин, че да управлява салдото на силите в Тайванския пролив, тогава се сещате, че Тайван се трансформира в нещо като това, което беше Куба за Съединени американски щати по време на Студената война преди простите причина, че Китай няма да толерира по границите му да има американско оръжие. Така че обстановката е доста деликатна. И от двете сили зависи те да понижат това напрежение, с цел да не се стига до нещо по-сериозно.
Може би би трябвало да споменем и президентската конкуренция в Тайван, която следва. Важен вложител в Китай влезе в тази конкуренция, не знам дали сте осведомен тъкмо с неговото име, само че милиардерът Тери Гоу, който е създател на главния снабдител на електроника за Apple, се включи в президентската конкуренция в Тайван. Това какво ще ни покаже? Тези избори по какъв начин биха повлияли на цялата тази обстановка? Ключови фигури виждаме се включват.
Първо да създадем уточнението, че хората, които сега имат властови позиции в Тайван, те не са оповестили самостоятелност единствено и само тъй като американците са срещу това. В последна сметка Америка и по-голямата част, към 99% от Западна Европа не са признали Тайван за страна. В света има единствено 10 страни, които са го създали, и една от тях неотдавна отдръпна своето самопризнание. Така че политиката по Единен Китай, такава е най-малко моята прогноза, Вашингтон ще продължи да я следва на думи, а към този момент на каузи ще забележим, нали, следва да забележим.
Но факт е, че тези избори ще бъдат показателни, тъй като в случай че това статукво се разчупи, това значи внезапен спад в поддръжката за семинисткия лагер в Тайван, внезапен спад в проамериканските настроения, най-малко на властово равнище. Оттам нататък несъмнено може да се стигне до някакво доближаване на позициите, което по някакъв метод да докара до деескалация в района.
Но какво да ви кажа? То и по силата на интернационалното право, в документите на Организация на обединените нации, с подписа на тогавашния американски президент Джими Картър, написа, че има един Китай, Тайван е част от Китай. Но забележете и какви са нюансите: Америка споделя " Да, ние поддържаме политиката по Единен Китай, само че сме срещу насилствена смяна на статуквото в района, “ което значи " резервираме си правото да поддържаме връзка с Тайван, тъй че статуквото в района да дава отговор на нашите ползи “. Ето тук е в действителност спорът сред Съединени американски щати и Китай, за който отново споделям, можем да се надяваме единствено да не ескалира в нещо по-лошо.
Доц. Иванов, по какъв метод актуалните търговски модели на Съединени американски щати и Китай чертаят разликите сред двете страни и въздействат на връзките им?
Първо би трябвало да създадем уточнението, че Съединени американски щати и Китай са двете най-големи стопански системи, които в действителност образуват гръбнака на световната стопанска система. Ако мога да се изразя малко по налично, ще го кажа последния метод: A точно тогава, когато Америка има проблеми със своята стопанска система или реши да постанова наказания на Китай, това удря и самата Америка. Обратно, в случай че Китай реши да постанова наказания на Америка или да утежни икономическите си връзки с нея, това удря и самия Китай. Т.е. в случай че този резултат на бумеранга е непрекъснат, това значи, че и световната стопанска система ще е в едно положение, което може доста елементарно да докара до криза.
И тъкмо това са и основателните опасения на интернационалната общественост, че в случай че на следващия ден, не дай си Боже, имаме напрежение в Тайванския пролив или се стигне до спор сред Съединени американски щати и Китай, цялата световна стопанска система ще рухне. А образец в това отношение е политиката на някогашния американски президент Доналд Тръмп, който спомняте си, стартира една комерсиална война с Китай, виталният стандарт на американците внезапно се утежни, от своя страна Китай стана много необуздан в този район, и си спомняме какви проблеми имахме безусловно преди пандемията да пристигна.
Неминуемо различие сред Съединени американски щати и Китай има, само че знак защо бяха тези търговски диалози?
Тези диалози са знак за две неща. Първото е, че каквито и разлики да имат Вашингтон и Пекин, каналите на връзка сред тях остават отворени в полза на техните жители. Защото още веднъж ще повторя, едни наказания от страна на която и да е от двете страни ще се върнат като бумеранг към жителите им, а това значи политическа неустойчивост и в Америка, и в Китай. И несъмнено, на второ място, нито една от тези две сили не би желала да загуби своето световно икономическо въздействие. Китай сега са във напредък, те са в една удобна позиция и естествено китайският водач Си Дзинпин не би желал страната му да се лиши от тези вероятности на напредък. От друга страна, Байдън против не желае доларът да губи своята преобладаваща позиция. Така че тези връзки на причинност устройват и двете страни, и това е повода заради която те търсят механизми макар големите си разлики по някакъв метод да запазят тази естетика.
Търсят консенсус за смисъла на открития и потребен разговор – мисля, че беше реализирано някакво такова решение. Стана ясно, че ще вършат работна група Китай и Съединени американски щати по търговски въпроси, не престават да работят в тази посока. Но съгласно вас, доцент Иванов, кой има по-големи упоритости: Съединени американски щати или Китай?
Сега, несъмнено, тук не можем да седим по думите на самите водачи, тъй като политиците приказват едно, само че когато става въпрос за съсредоточаване на власт и за практикуване на пълномощие, тогава те работят по друг метод. Политиката на Съединени американски щати постоянно е била ориентирана към запазване на американското световно водачество, а то почива върху системата от съюзи, които Америка построи след края на Втората международна война, и върху превъзходството на щатския $ като съществена аварийна валута, в която се правят към 50% от международните разплащания. Това е задачата на американската външна политика и в този район, и световно, да запазя тази естетика и да запазят шампионата на $, с цел да може в действителност силата, гъвкавостта на американската стопанска система да продължи да я тласка преди всичко.
Китай е малко по-различен. При Китай самият социализъм е с китайски характерности е модел, който Китай резервира за себе си: Той няма искания да го изнася, той си е модел, който си за самите китайци. Но китайската външна политика цени това, което китайският водач в своите писания назовава " спокойно издигане на Китай “, а то е малко по-различно от концепцията, която предходният китайски водач Ху Дзинтао имаше, който говореше за " спокойно общуване ", при Си Дзинпин думите към този момент, съответно преводът е " спокойно издигане “.
Т.е. достигането на Китай, излизането му от века на унижението, от века на една такава колония на Запада в един пълновръстен сътрудник на Съединени американски щати, на велика мощ, която обаче няма и хегемонистични упоритости, а по-скоро желае да бъде международен стопански център в благозвучие с някой съществени аспекти на китайската външнополитическа философия, като така наречен: Китай центъра на всичко, на целия свят. Ето подобен вид комбиниране сред социализма с китайски характерности, обичайните китайски доктрини следим сега в китайската външна политика. Но още веднъж споделям, камъкът или ябълката на раздора, който сблъсква тези две концепции не е толкоз това, че Америка и Китай са разнообразни като политически системи, а това че има една точка, която е Тайван, за която сега и двете сили спорят в каква форма да бъде статуквото в този район.
Но и двете страни спорят, може би премислят някой неща поради нови стопански действителности?
Разбира се, икономическите действителности са изцяло нови, само че аз бих наблегнал тук на политическите действителности, тъй като виждате, че от една страна Вашингтон се придържаха към политиката по обединен Китай, че съгласно комюникета от Студената война, той признава Тайван и неговия статут по отношение на Китай, въпреки това обаче виждаме посещаване на титулуващото себе си тайванско държавно управление в Съединени американски щати, посещаване на високопоставени американски политици в Тайван. От друга страна виждаме Китай пък дълго време се ангажира с това да съблюдава мирния баланс на силите в Тайванския пролив, само че виждаме, че беше прокаран към този момент един закон, според който китайци си резервират правото да работи със мощ при положение, че е на разположение териториален фракционизъм.
А истината е, че малко хора знаят, че този спор – по този начин нареченият " Тайвански въпрос “, той не е просто спор за територия, а той е спор за последователност. Защото тези хора, които сега в Тайван в действителност претендират за това да бъдат неговото държавно управление, те не претендират просто за самостоятелност, а за това да са законното държавно управление на Китай, което Пекин не може да одобри. И това сблъсква в действителност Вашингтон и Пекин, тъй като ние виждаме сега, че статуквото в района почва малко по малко да се разчупва и всяка една от двете сили желае то да я устройва според нейните ползи.
Доц. Иванов, стана въпрос към този момент за Тайван – основна тематика. Знаем, че събитията към Тайван се развиват скоростно, непрекъснато. До каква степен американците са трансферирали своето внимание върху Азиатско-тихоокеанския район и какво очаквате да се случи в обозримо бъдеще?
Оттук нататък вероятните сюжети са два. Единият сюжет е когато най-накрая стане ясно какво ще се случи с Украйна, Америка да концентрира по-голямата част от вниманието си в Пасифика, тъй като измежду американците нараства консенсусът, че по този начин в идните години главният геополитически противник на Съединени американски щати ще бъде Китай, както го назовават още в американската школа " Възходът на Китай “, това е доста постоянно. Китай е във напредък и те възприемат в действителност Китай като опасност, повече в сравнение с като сътрудник. Най-логичното е в тези условия Америка да накара и европейските страни в съдействие с Британия да засилят военното си съдействие, с цел да могат в огромна степен сами да се отбраняват в тази ситуация на всяка опасност от други сили.
А в този момент, вторият сюжет това е в случай че по някакъв метод протичащото се в Тайван ескалира в конфликт сред Съединени американски щати и Китай. И може единствено да се надяваме, че до такава степен няма да се стигне, тъй като това значи срутване на световната стопанска система, и то де факто ще докара до Трета международна война, която както добре се досещаме, няма да има спечелили заради обстоятелството, че става въпрос за две нуклеарни сили. Така че доста зависи какво ще бъде ситуацията в Тайванския пролив, дали този баланс на силите, който е сега, ще си резервира. Защото знаете ли, истината за Тайван е, че и двете сили имат големи ползи и по една друга причина, и тя е, че в случай че Китай затвърди изцяло своя надзор над Тайван, това значи той да реализира най-накрая цялостно софтуерно предимство в производството на чипове над Запада, и да има директен достъп по някакъв метод да въздейства върху салдото на силите по Западното крайбрежие на Съединени американски щати, надлежно военните бази и така нататък
Ако пък Америка по някакъв метод направи по този начин, че да управлява салдото на силите в Тайванския пролив, тогава се сещате, че Тайван се трансформира в нещо като това, което беше Куба за Съединени американски щати по време на Студената война преди простите причина, че Китай няма да толерира по границите му да има американско оръжие. Така че обстановката е доста деликатна. И от двете сили зависи те да понижат това напрежение, с цел да не се стига до нещо по-сериозно.
Може би би трябвало да споменем и президентската конкуренция в Тайван, която следва. Важен вложител в Китай влезе в тази конкуренция, не знам дали сте осведомен тъкмо с неговото име, само че милиардерът Тери Гоу, който е създател на главния снабдител на електроника за Apple, се включи в президентската конкуренция в Тайван. Това какво ще ни покаже? Тези избори по какъв начин биха повлияли на цялата тази обстановка? Ключови фигури виждаме се включват.
Първо да създадем уточнението, че хората, които сега имат властови позиции в Тайван, те не са оповестили самостоятелност единствено и само тъй като американците са срещу това. В последна сметка Америка и по-голямата част, към 99% от Западна Европа не са признали Тайван за страна. В света има единствено 10 страни, които са го създали, и една от тях неотдавна отдръпна своето самопризнание. Така че политиката по Единен Китай, такава е най-малко моята прогноза, Вашингтон ще продължи да я следва на думи, а към този момент на каузи ще забележим, нали, следва да забележим.
Но факт е, че тези избори ще бъдат показателни, тъй като в случай че това статукво се разчупи, това значи внезапен спад в поддръжката за семинисткия лагер в Тайван, внезапен спад в проамериканските настроения, най-малко на властово равнище. Оттам нататък несъмнено може да се стигне до някакво доближаване на позициите, което по някакъв метод да докара до деескалация в района.
Но какво да ви кажа? То и по силата на интернационалното право, в документите на Организация на обединените нации, с подписа на тогавашния американски президент Джими Картър, написа, че има един Китай, Тайван е част от Китай. Но забележете и какви са нюансите: Америка споделя " Да, ние поддържаме политиката по Единен Китай, само че сме срещу насилствена смяна на статуквото в района, “ което значи " резервираме си правото да поддържаме връзка с Тайван, тъй че статуквото в района да дава отговор на нашите ползи “. Ето тук е в действителност спорът сред Съединени американски щати и Китай, за който отново споделям, можем да се надяваме единствено да не ескалира в нещо по-лошо.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ