Проф. Кантарджиев: Доста стари и ефективни антибиотици бяха забравени поради много ниската им цена
" Докладите на СЗО би трябвало да се наблюдават с внимание, само че би трябвало да знаем следното - персоналното ми мнение е, че СЗО има едни от най-прекрасните експерти, това са хора, с които съм работил, хора, които са имунизирани за чума и туларемия, хора, които са работили в огнищата на най-тежките инфекции и схващат и от антибиотици, и от тежки болести.
Но висшето управление на СЗО дава послания, които са в забележителна степен немедицински, а политически. Спомняте си, когато при започване на пандемията от COVID-19 споделиха, че маските не работят за ковид, тъй като не са достигали маски за лекарите, само че едно такова деяние не би трябвало да се позволява, то е закононарушение! "
Това споделя тази заран за подкаста на БНР -, някогашният шеф на Националния център за заразни ипаразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
И продължава:
" Именно по тази причина, когато преглеждаме въпроса за потребността от нови антимикробни медикаменти, за нови антибиотици от техния ъгъл, трябва да преценим значително - има ли взаимозависимост от фармацевтичната промишленост, няма ли, и дали в действителност всичко е в полза на хората, както желаят елементарните лекари, и редовите експерти от СЗО ".
Какви са следствията от антибиотичната устойчивост в света?
" Говорим за резистентност на антимикробни медикаменти на бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите. Тази резистентност на антимикробните препарати в последните години нарастна доста и предизвиква огромни проблеми. Годишно в света се рапортуват 1 270 000 смъртни случая, породени директно от устойчивостта на микробите и от невъзможността да бъдат лекувани с антибиотични средства. Това е огромна численост и е сравнима със смъртността от туберкулоза. Освен това 4 милиона и 200 хиляди умират с инфекции и друго главно заболяване - инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици.
Около 30 до 50 % от хората по света в никакъв случай не са се лекували редовно с антибиотици, което значи, че в тези страни има насъбрани много такива средства, по тази причина се заприказва и излезе този
Има ли връзка сред потребността от нови антибиотици и фармацевтичния бизнес?
Личното ми мнение е, че първо - трябва антибиотиците да се ползват вярно, с цел да не губим тяхната мощ и мощност против микробите. Второ - би трябвало да се употребяват повече и други средства за понижаване на инфекциите като хигиеничните средства, изключително в лечебните заведения, тъй като според мен най-големият проблем на българското опазване на здравето са вътреболничните инфекции.
Трето - доста остарели антибиотици, доста ефикасни, бяха забравени, заради доста ниската им цена. Силно се неглижира сега лекуването на стрептококовите инфекции например - с пеницилина, който е един прелестен антибиотик. А точно поради това имаме огромните бройки на скарлатини, ангини и червен вятър. Пеницилините са най-хубави за тези инфекции.
Също по този начин безусловно пропуснат беше един антибиотик - отново заради ниска си цена - хлорамфеникол. Това беше най-широкоспектърният антибиотик и той в този момент може да реши казуса на доста тежки вътреболнични инфекции, само че заради ниската си цена беше неглижиран, измисляйки си и описвайки страшни странични резултати, като това, че може да провокира апластична анемия. Да, само че в случай че го вземаш месеци наред безотговорно! Но в случай че го вземаш една седмица, нищо няма да провокира... Също и че предизвиква синдрома на " зеленото бебе ". Когато стартира фармацевтичната промишленост да постанова единствено нови медикаменти, единствено тъй като са по-скъпи, съгласно мен е закононарушение към човечеството - когато се неглижират хубави антибиотици, остарели, които са по-евтини.
Тук би трябвало доста да се поработи в образованието на лекарите - по какъв начин и с кои антибиотици да лекуват, това са съгласно мен огромните благоприятни условия ".
Появили ли са се в света нови бактерии, вируси, гъбички и паразити?
" Нямаме нови причинители на инфекции, или нови, пристигнали от животинския свят, или мутирали - те са доста малко, но имаме еволюция в устойчивостта в съвсем във всички микроорганизми. Най-големият проблем, съгласно мен, на СЗО и на човечеството е, неналичието и незадоволителният брой на антивирусни лекарства. Защото, в случай че имахме антивирусно лекарство, което да си го вземаш у дома, може да го вземаш при започване на инфекцията, както беше с COVID-19, нямаше да имаме тази пандемия.
Ако имахме лекарство за пандемичния вариант на COVID-19 - опасния, смъртоносния, както имаме медикаменти, доста положителни, за сезонния грип, за херпес зостер, които да се вземат в първите часове на появяването на инфекцията... Но тук се преплитат ползите на могъщи концерни и несметните облаги, които се инкасират от компаниите, което не е в полза на човечеството. Затова няма разработки за антивирусни медикаменти...
Прави ли ви усещане, че в този момент, когато към този момент имаме добра, само че извънредно скъпа терапия за ХИВ инфекцията и СПИН, към този момент никой не приказва да се търси и създава ваксина за СПИН. Същото е при другите инфекции...при COVID-19 имаше ваксина, тогава за какво бяха напъните да се откри лекарство за COVID-19 което да се пие в къщи? Затова и бяха създадени големи количества ваксини.
Едни такива медикаменти, общодостъпни за ковид, при позитивиране на теста - да можеш незабавно да започнеш лекуване, тогава ще се ограничи и епидемията, тъй като постоянно комбинацията сред вярна приложимост на антимикробни медикаменти, на антибиотици и ваксина, дава най-хубав резултат. Както посъветвахме при започване на лятото общопрактикуващите лекари при коклюш да дават още първоначално антибиотици, даже да се дават профилактично в детски колективи с зараза, и в композиция с имунизацията - това дава доста добър резултат, което и прекъсна епидемиологичната верига и гърмеж.
Коклюшът е лятна зараза и съгласно данните случаите понижават и се стационират, което е доста добре - приказва, че се вземат съответни ограничения. При морбилито има единствено единични случаи, не се появява гърмеж, клъстер - значи също, че персоналните лекари са си свършили работата с ограниченията и имунизацията. Ние сме една от двете страни в Европа, които нямат всеобщо, вътрешно разпространяване на лични варианти морбили. Няма ли три седмици случаи, споделяме, че нямаме разпространяване. "
Какво е произвеждала в предишното и през днешния ден България като антибиотични лекарства?
" България беше по времето на социализма най-големият експортьор на антибиотици в социалистическата система в Съвет за икономическа взаимопомощ (Съюз за икономическа взаимопомощ - социалистическият еквивалент на Европейската икономическа общественост, бел. ред на Клуб Z), имаше най-големите индустриални мощности и произвеждаше всички антибиотици като се изключи един. И то личен синтез - 70- те години единствено Съединени американски щати и България произвеждаха стратегически антибиотици - против вътреболничните инфекции. Сега купуваме от прилежащи страни
Колко новаторски антимикробни медикаменти са в клинични тествания?
" В Доклада на СЗО се показва, че 2021 година е имало 80 клинични изпитвания за нови антимикробни медикаменти, в този момент са 97 разработки - малко е това. Защото от общо 32 антибиотика, които се изследват с бактериалните предпочитани патогени в листата на организацията, единствено 12 могат да бъдат регистрирани като новаторски, в смисъл - нови и незнайни молекули.
В същото време единствено 4 от тези 12 антибиотика са дейни против най-малко един от така наречен патогени от сериозна значимост. Освен това, нещо, което доста ме плаши е, че от всички тези разработки, които сега протичат, нито има антибиотици и медикаменти, които са за деца.
И второ нещо, което е доста рисково и доста нездравословно: няма разработка на антимикробни медикаменти за перорално приложение - всички са за болнично лекуване, няма хапче за хората, което да си вземат в къщи и да се работи още при първите признаци.
Трябва малко да се трансформират нещата, да се търсят и перорални медикаменти, и медикаменти за деца, и фактически да се търсят новаторски медикаменти. Това са нови молекули, чието синтезиране и изследване е скъпа научна активност, като напъните в тази посока би трябвало да продължат, тъй като от ден на ден микроорганизми получават устойчивост. Те не са нови патогени, те са си старите, само че са резистентни към антибиотиците.
Такъв е казусът с лечението за трипер през днешния ден, при който микробът на трипера е станал неимоверно доста устойчив към антибиотичното лекуване. Гонореята се оказа бацил, който последните 7 - 8 години закупи най- нови механизми на устойчивост, защото промени местообитанието си: в този момент към този момент го отриваме в края на дебелото черво и гърлото - по тази причина е доста рисков.
Колко са групите патогени и за какво са под специфичен надзор?
" СЗО предложи последните години някои микроорганизми да бъдат сложени под специфичен надзор и да се търси специфичен надзор при тях. Обедини ги в няколко групи - 1. микроби с сериозен приоритет - най-масовите и придобиващи устойчивост, 2. микроби с висок приоритет и 3. микроби със междинен приоритет.
Трябва са вършат нови разработки на антимикробни медикаменти, само че под научния надзор на почтени и авторитетни учени, от институции, които постоянно са към компаниите производителки, тъй като това е доста безценен развой. Защото доста елементарно може да се потвърди, че една молекула има антивирусно деяние. Но пътят на антивирусния модел на зараза при клиничните изпитвания - да я приложиш при животни, с цел да го лекуваш или да го изпитваш при човек, е доста дълъг и комплициран развой. Затова при COVID-19 се търсеха известни медикаменти дали имат и антивирусен резултат, с цел да могат да бъдат приложени незабавно. Защото едно лекарство, с цел да бъде приложено на човек, от основаването му би трябвало да минат години.
Антибиотиците са групата медикаменти, които нападат някои молекули в микробите, бактериите, гъбичките във вирусите и антибиотиците са доста ниско токсични за индивида. Те са подарък Божий за човечеството, довели до доста повече избавени животи от които и да е други лекарствени средства, в които и да е други сфери на медицината. При вярното им потребление даже и най-масовите резистентни микроби от междинен приоритет - стрептококи, пневмококи, може да се компенсира с високата им сензитивност към други лекарствени средства ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Но висшето управление на СЗО дава послания, които са в забележителна степен немедицински, а политически. Спомняте си, когато при започване на пандемията от COVID-19 споделиха, че маските не работят за ковид, тъй като не са достигали маски за лекарите, само че едно такова деяние не би трябвало да се позволява, то е закононарушение! "
Това споделя тази заран за подкаста на БНР -, някогашният шеф на Националния център за заразни ипаразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
И продължава:
" Именно по тази причина, когато преглеждаме въпроса за потребността от нови антимикробни медикаменти, за нови антибиотици от техния ъгъл, трябва да преценим значително - има ли взаимозависимост от фармацевтичната промишленост, няма ли, и дали в действителност всичко е в полза на хората, както желаят елементарните лекари, и редовите експерти от СЗО ".
Какви са следствията от антибиотичната устойчивост в света?
" Говорим за резистентност на антимикробни медикаменти на бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите. Тази резистентност на антимикробните препарати в последните години нарастна доста и предизвиква огромни проблеми. Годишно в света се рапортуват 1 270 000 смъртни случая, породени директно от устойчивостта на микробите и от невъзможността да бъдат лекувани с антибиотични средства. Това е огромна численост и е сравнима със смъртността от туберкулоза. Освен това 4 милиона и 200 хиляди умират с инфекции и друго главно заболяване - инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици.
Около 30 до 50 % от хората по света в никакъв случай не са се лекували редовно с антибиотици, което значи, че в тези страни има насъбрани много такива средства, по тази причина се заприказва и излезе този
Има ли връзка сред потребността от нови антибиотици и фармацевтичния бизнес?
Личното ми мнение е, че първо - трябва антибиотиците да се ползват вярно, с цел да не губим тяхната мощ и мощност против микробите. Второ - би трябвало да се употребяват повече и други средства за понижаване на инфекциите като хигиеничните средства, изключително в лечебните заведения, тъй като според мен най-големият проблем на българското опазване на здравето са вътреболничните инфекции.
Трето - доста остарели антибиотици, доста ефикасни, бяха забравени, заради доста ниската им цена. Силно се неглижира сега лекуването на стрептококовите инфекции например - с пеницилина, който е един прелестен антибиотик. А точно поради това имаме огромните бройки на скарлатини, ангини и червен вятър. Пеницилините са най-хубави за тези инфекции.
Също по този начин безусловно пропуснат беше един антибиотик - отново заради ниска си цена - хлорамфеникол. Това беше най-широкоспектърният антибиотик и той в този момент може да реши казуса на доста тежки вътреболнични инфекции, само че заради ниската си цена беше неглижиран, измисляйки си и описвайки страшни странични резултати, като това, че може да провокира апластична анемия. Да, само че в случай че го вземаш месеци наред безотговорно! Но в случай че го вземаш една седмица, нищо няма да провокира... Също и че предизвиква синдрома на " зеленото бебе ". Когато стартира фармацевтичната промишленост да постанова единствено нови медикаменти, единствено тъй като са по-скъпи, съгласно мен е закононарушение към човечеството - когато се неглижират хубави антибиотици, остарели, които са по-евтини.
Тук би трябвало доста да се поработи в образованието на лекарите - по какъв начин и с кои антибиотици да лекуват, това са съгласно мен огромните благоприятни условия ".
Появили ли са се в света нови бактерии, вируси, гъбички и паразити?
" Нямаме нови причинители на инфекции, или нови, пристигнали от животинския свят, или мутирали - те са доста малко, но имаме еволюция в устойчивостта в съвсем във всички микроорганизми. Най-големият проблем, съгласно мен, на СЗО и на човечеството е, неналичието и незадоволителният брой на антивирусни лекарства. Защото, в случай че имахме антивирусно лекарство, което да си го вземаш у дома, може да го вземаш при започване на инфекцията, както беше с COVID-19, нямаше да имаме тази пандемия.
Ако имахме лекарство за пандемичния вариант на COVID-19 - опасния, смъртоносния, както имаме медикаменти, доста положителни, за сезонния грип, за херпес зостер, които да се вземат в първите часове на появяването на инфекцията... Но тук се преплитат ползите на могъщи концерни и несметните облаги, които се инкасират от компаниите, което не е в полза на човечеството. Затова няма разработки за антивирусни медикаменти...
Прави ли ви усещане, че в този момент, когато към този момент имаме добра, само че извънредно скъпа терапия за ХИВ инфекцията и СПИН, към този момент никой не приказва да се търси и създава ваксина за СПИН. Същото е при другите инфекции...при COVID-19 имаше ваксина, тогава за какво бяха напъните да се откри лекарство за COVID-19 което да се пие в къщи? Затова и бяха създадени големи количества ваксини.
Едни такива медикаменти, общодостъпни за ковид, при позитивиране на теста - да можеш незабавно да започнеш лекуване, тогава ще се ограничи и епидемията, тъй като постоянно комбинацията сред вярна приложимост на антимикробни медикаменти, на антибиотици и ваксина, дава най-хубав резултат. Както посъветвахме при започване на лятото общопрактикуващите лекари при коклюш да дават още първоначално антибиотици, даже да се дават профилактично в детски колективи с зараза, и в композиция с имунизацията - това дава доста добър резултат, което и прекъсна епидемиологичната верига и гърмеж.
Коклюшът е лятна зараза и съгласно данните случаите понижават и се стационират, което е доста добре - приказва, че се вземат съответни ограничения. При морбилито има единствено единични случаи, не се появява гърмеж, клъстер - значи също, че персоналните лекари са си свършили работата с ограниченията и имунизацията. Ние сме една от двете страни в Европа, които нямат всеобщо, вътрешно разпространяване на лични варианти морбили. Няма ли три седмици случаи, споделяме, че нямаме разпространяване. "
Какво е произвеждала в предишното и през днешния ден България като антибиотични лекарства?
" България беше по времето на социализма най-големият експортьор на антибиотици в социалистическата система в Съвет за икономическа взаимопомощ (Съюз за икономическа взаимопомощ - социалистическият еквивалент на Европейската икономическа общественост, бел. ред на Клуб Z), имаше най-големите индустриални мощности и произвеждаше всички антибиотици като се изключи един. И то личен синтез - 70- те години единствено Съединени американски щати и България произвеждаха стратегически антибиотици - против вътреболничните инфекции. Сега купуваме от прилежащи страни
Колко новаторски антимикробни медикаменти са в клинични тествания?
" В Доклада на СЗО се показва, че 2021 година е имало 80 клинични изпитвания за нови антимикробни медикаменти, в този момент са 97 разработки - малко е това. Защото от общо 32 антибиотика, които се изследват с бактериалните предпочитани патогени в листата на организацията, единствено 12 могат да бъдат регистрирани като новаторски, в смисъл - нови и незнайни молекули.
В същото време единствено 4 от тези 12 антибиотика са дейни против най-малко един от така наречен патогени от сериозна значимост. Освен това, нещо, което доста ме плаши е, че от всички тези разработки, които сега протичат, нито има антибиотици и медикаменти, които са за деца.
И второ нещо, което е доста рисково и доста нездравословно: няма разработка на антимикробни медикаменти за перорално приложение - всички са за болнично лекуване, няма хапче за хората, което да си вземат в къщи и да се работи още при първите признаци.
Трябва малко да се трансформират нещата, да се търсят и перорални медикаменти, и медикаменти за деца, и фактически да се търсят новаторски медикаменти. Това са нови молекули, чието синтезиране и изследване е скъпа научна активност, като напъните в тази посока би трябвало да продължат, тъй като от ден на ден микроорганизми получават устойчивост. Те не са нови патогени, те са си старите, само че са резистентни към антибиотиците.
Такъв е казусът с лечението за трипер през днешния ден, при който микробът на трипера е станал неимоверно доста устойчив към антибиотичното лекуване. Гонореята се оказа бацил, който последните 7 - 8 години закупи най- нови механизми на устойчивост, защото промени местообитанието си: в този момент към този момент го отриваме в края на дебелото черво и гърлото - по тази причина е доста рисков.
Колко са групите патогени и за какво са под специфичен надзор?
" СЗО предложи последните години някои микроорганизми да бъдат сложени под специфичен надзор и да се търси специфичен надзор при тях. Обедини ги в няколко групи - 1. микроби с сериозен приоритет - най-масовите и придобиващи устойчивост, 2. микроби с висок приоритет и 3. микроби със междинен приоритет.
Трябва са вършат нови разработки на антимикробни медикаменти, само че под научния надзор на почтени и авторитетни учени, от институции, които постоянно са към компаниите производителки, тъй като това е доста безценен развой. Защото доста елементарно може да се потвърди, че една молекула има антивирусно деяние. Но пътят на антивирусния модел на зараза при клиничните изпитвания - да я приложиш при животни, с цел да го лекуваш или да го изпитваш при човек, е доста дълъг и комплициран развой. Затова при COVID-19 се търсеха известни медикаменти дали имат и антивирусен резултат, с цел да могат да бъдат приложени незабавно. Защото едно лекарство, с цел да бъде приложено на човек, от основаването му би трябвало да минат години.
Антибиотиците са групата медикаменти, които нападат някои молекули в микробите, бактериите, гъбичките във вирусите и антибиотиците са доста ниско токсични за индивида. Те са подарък Божий за човечеството, довели до доста повече избавени животи от които и да е други лекарствени средства, в които и да е други сфери на медицината. При вярното им потребление даже и най-масовите резистентни микроби от междинен приоритет - стрептококи, пневмококи, може да се компенсира с високата им сензитивност към други лекарствени средства ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ