WWF с шокиращ доклад: Необходими са спешни мерки за предотвратяване на необратими щети за планетата
Докладът за положението на планетата предизвестява, че през идващите пет години ще са нужни огромни съгласувани старания за справяне с двойната рецесия на изменението на климата и загубата на биологично многообразие, разгласи през днешния ден WWF (Световен фонд за природата).
Налице е пагубен междинен спад от 73% в популациите на избрани диви типове единствено за 50 години (1970-2020 г.), съгласно отчета за положението на планетата на WWF за 2024 година
Докладът, оповестен през днешния ден в международен мащаб, предизвестява, че през идващите пет години ще са нужни огромни съгласувани старания за справяне с двойната рецесия на изменението на климата и загубата на биоразнообразие, до момента в който Земята наближава рискови повратни точки, които съставляват сериозна опасност за човечеството.
Намаляването на популациите на диви типове може да служи като ранен знак за нараснал риск от изгубване и евентуална загуба на здрави екосистеми. Когато екосистемите са развалени, те стопират да дават изгодите, от които подвластен - чист въздух, вода и здрава почва за храна - и стават по-уязвими към повратни точки. Повратна точка настава, когато една екосистема бъде изтласкана оттатък сериозен предел, което води до обилни и евентуално необратими промени.
Глобални повратни точки, като изгубването на тропическите гори на Амазонка и всеобщото измиране на кораловите рифове, имат огромно влияние върху цялата планета и могат да застрашат сигурността на храните и приходите.
Предупреждението идва, откакто броят на горските пожари в Амазонка доближи 14-годишен връх през септември, отбелязвайки четвъртия път тази година, когато публично се следи световно всеобщо избелване на корали.
Директорът на програмата за запазване на природата във WWF Adriatic Дуня Мазоко Дрвар разяснява, че данните за понижаване на популациите на типовете със 73% са шокиращи, само че предстоящи.
„ Природата изпраща вик за помощ. Взаимосвързаните рецесии на загуба на природа и изменение на климата тласкат дивите типове и екосистеми оттатък техните граници, с рискови световни повратни точки, заплашващи да увредят животоподдържащите системи на Земята и да дестабилизират обществата. Катастрофалните последствия от загубата на някои от нашите най-ценни екосистеми, като тропическите гори на Амазонка и кораловите рифове, ще бъдат усетени от хората и природата по целия свят, сподели тя.
Индексът също по този начин разкрива някои популации, които са се нормализирали или са се нараснали с помощта на ефикасни старания за запазване, като да вземем за пример напредък на субпопулация от планински горили с към 3% годишно сред 2010 година и 2016 година в планините Вирунга в Източна Африка или завръщането на европейски бизони в Централна Европа. Изолираните триумфи обаче не са задоволителни.
Държавите към този момент са се споразумели за амбициозни световни цели за прекъсване и превръщане на загубата на природа (Глобална рамка за биоразнообразието), ограничение на покачването на световната температура до 1,5oC (Парижко споразумение) и унищожаване на бедността (Цели на Организация на обединените нации за стабилно развитие). Докладът за положението на планетата обаче показва, че националните задължения и дейностите на място са надалеч под нужното за реализиране на задачите за 2030 година и отбягване на рискови повратни точки.
„ Предстоящите интернационалните срещи на високо ниво за биоразнообразието и климата - COP16 и COP29 - съставляват основни благоприятни условия за страните да ускорят темпото си и да усилят обсега на своите дейности. WWF приканва страните да разработят и приложат по-амбициозни национални проекти за природата и климата, които включват ограничения за понижаване на световното свръхпотребление, прекъсване и превръщане на вътрешната и импортирана загуба на биологично многообразие и понижаване на излъчванията – всичко това по обективен метод. Това може да се реализира доста бързо, в случай че държавните управления освободят повече финансиране от обществени и частни източници и по-добре координират своите политики и дейности във връзка с климата, природата и устойчивото развиване, добави Макоко Дрвар.
Генералният шеф на WWF International Кирстен Шут сподели, че макар че обстановката е доста сериозна, към момента не сме минали точката, от която няма връщане.
„ Имаме световни съглашения и решения, с цел да върнем природата на пътя към възобновяване до 2030 година, само че до момента е реализиран дребен прогрес в осъществяването и липсва възприятие за необходимост. Решенията, които вземаме, и дейностите, които подхващаме през идващите пет години, ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на живота на Земята. В нашите ръце имаме силата и опцията да променим съществуващата траектория. Можем да възстановим нашата планета, само че би трябвало да действаме в този момент “, сподели тя.
Налице е пагубен междинен спад от 73% в популациите на избрани диви типове единствено за 50 години (1970-2020 г.), съгласно отчета за положението на планетата на WWF за 2024 година
Докладът, оповестен през днешния ден в международен мащаб, предизвестява, че през идващите пет години ще са нужни огромни съгласувани старания за справяне с двойната рецесия на изменението на климата и загубата на биоразнообразие, до момента в който Земята наближава рискови повратни точки, които съставляват сериозна опасност за човечеството.
Намаляването на популациите на диви типове може да служи като ранен знак за нараснал риск от изгубване и евентуална загуба на здрави екосистеми. Когато екосистемите са развалени, те стопират да дават изгодите, от които подвластен - чист въздух, вода и здрава почва за храна - и стават по-уязвими към повратни точки. Повратна точка настава, когато една екосистема бъде изтласкана оттатък сериозен предел, което води до обилни и евентуално необратими промени.
Глобални повратни точки, като изгубването на тропическите гори на Амазонка и всеобщото измиране на кораловите рифове, имат огромно влияние върху цялата планета и могат да застрашат сигурността на храните и приходите.
Предупреждението идва, откакто броят на горските пожари в Амазонка доближи 14-годишен връх през септември, отбелязвайки четвъртия път тази година, когато публично се следи световно всеобщо избелване на корали.
Директорът на програмата за запазване на природата във WWF Adriatic Дуня Мазоко Дрвар разяснява, че данните за понижаване на популациите на типовете със 73% са шокиращи, само че предстоящи.
„ Природата изпраща вик за помощ. Взаимосвързаните рецесии на загуба на природа и изменение на климата тласкат дивите типове и екосистеми оттатък техните граници, с рискови световни повратни точки, заплашващи да увредят животоподдържащите системи на Земята и да дестабилизират обществата. Катастрофалните последствия от загубата на някои от нашите най-ценни екосистеми, като тропическите гори на Амазонка и кораловите рифове, ще бъдат усетени от хората и природата по целия свят, сподели тя.
Индексът също по този начин разкрива някои популации, които са се нормализирали или са се нараснали с помощта на ефикасни старания за запазване, като да вземем за пример напредък на субпопулация от планински горили с към 3% годишно сред 2010 година и 2016 година в планините Вирунга в Източна Африка или завръщането на европейски бизони в Централна Европа. Изолираните триумфи обаче не са задоволителни.
Държавите към този момент са се споразумели за амбициозни световни цели за прекъсване и превръщане на загубата на природа (Глобална рамка за биоразнообразието), ограничение на покачването на световната температура до 1,5oC (Парижко споразумение) и унищожаване на бедността (Цели на Организация на обединените нации за стабилно развитие). Докладът за положението на планетата обаче показва, че националните задължения и дейностите на място са надалеч под нужното за реализиране на задачите за 2030 година и отбягване на рискови повратни точки.
„ Предстоящите интернационалните срещи на високо ниво за биоразнообразието и климата - COP16 и COP29 - съставляват основни благоприятни условия за страните да ускорят темпото си и да усилят обсега на своите дейности. WWF приканва страните да разработят и приложат по-амбициозни национални проекти за природата и климата, които включват ограничения за понижаване на световното свръхпотребление, прекъсване и превръщане на вътрешната и импортирана загуба на биологично многообразие и понижаване на излъчванията – всичко това по обективен метод. Това може да се реализира доста бързо, в случай че държавните управления освободят повече финансиране от обществени и частни източници и по-добре координират своите политики и дейности във връзка с климата, природата и устойчивото развиване, добави Макоко Дрвар.
Генералният шеф на WWF International Кирстен Шут сподели, че макар че обстановката е доста сериозна, към момента не сме минали точката, от която няма връщане.
„ Имаме световни съглашения и решения, с цел да върнем природата на пътя към възобновяване до 2030 година, само че до момента е реализиран дребен прогрес в осъществяването и липсва възприятие за необходимост. Решенията, които вземаме, и дейностите, които подхващаме през идващите пет години, ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на живота на Земята. В нашите ръце имаме силата и опцията да променим съществуващата траектория. Можем да възстановим нашата планета, само че би трябвало да действаме в този момент “, сподели тя.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ