БАСКОМ: Софтуерният сектор остава стратегически опорен стълб на икономиката
Докладът " БАСКОМ Барометър 2025 " за положението на софтуерния бранш в България акцентира ролята на бранша като фундаментален, стратегически и стабилизиращ детайл на българската стопанска система. Въпреки отчетливото закъснение на растежа по отношение на предходните години, секторът резервира позитивна динамичност и генерира забележителен принос към Брутният вътрешен продукт, износа и обществените финанси. Прогнозите за 2025 година сочат, че експортът ще доближи към 9,53 милиарда лева, а делът на софтуерния бранш в Брутният вътрешен продукт ще надвиши 5%.
В представянето на данните от БАСКОМ Барометър 2025 се включиха Крум Хаджигеоргиев, ръководител на УС на БАСКОМ, Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ и Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ. Специален посетител на събитието бе Любомир Дацов, икономист и член на Фискалния съвет на Република България от 2015 година
През 2024 година софтуерният бранш отбелязва 11,5% растеж на приходите, като приходите от експорт доближават 8,8 милиарда лева - нарастване с над 1,04 милиарда лева на годишна база. Над 87% от всички доходи в бранша са от износ, което прави промишлеността №1 по експорт на услуги и по вложения в R&D с дял от 33,4%.
" Растежът на бранша се забавя през последните години - това се усеща в бюджетите, в броя и размера на плановете, а при някои от фирмите е и доста по-сериозно. Това закъснение е типично за зрели промишлености, само че е светеща лампа, че нашият напредък не е даденост. Оставаме оптимисти за бъдещето, защото софтуерната промишленост продължава да е стратегическа, мощна и с основно значение за стопанската система ", разяснява Крум Хаджигеоргиев, ръководител на УС на БАСКОМ.
Паралелното вътрешно допитване до членовете на асоциацията демонстрира сдържан оптимизъм - близо 60% от фирмите, членове на БАСКОМ чакат растеж на размера на продажбите и пазарния дял, като най-уязвими остават микро и дребните компании. Над 85% от компаниите възнамеряват понижаване темпа на растеж на възнагражденията, а повече от 35% обмислят заледяване на вложенията и смяна на бизнес модела.
Икономически принос и претовареност: резултатът на ИТ гениите
Софтуерният бранш е измежду най-силните работодатели в страната. През 2024 година са основани 1 090 нови работни места, а общият брой заети към този момент надвишава 60 000 експерти. През 2025 година се чака техният общ принос към държавния бюджет да доближи над 2,79 милиарда лева налози и осигуровки – със 130 млн. лева повече по отношение на 2024 година
Едно работно място в софтуерната промишленост генерира три пъти повече обществени доходи от междинното за страната, което показва стратегическото значение на ИТ гения за икономическата непоклатимост и напредък на страната.
Наблюдава се равнене на възнагражденията сред София и районите, което приказва за разширение на високотехнологичната претовареност отвън столицата и за по-балансирано териториално развиване на бранша.
Пазарът на труда: спад има, само че той е следен и предвидим
Според разбора на сътрудниците ни от DEV.BG за 2024–2025 година пазарът на труда се възстановява. Данните демонстрират, че общият брой на обявите в софтуерните специалности остава постоянен, само че се следи трансфер на търсенето сред посоки.
Например част от фирмите понижават обявите за типичен функции като Manual QA, Tech Writer и PHP, само че в същото време се усилват обявите в области като Machine Learning, AI и Data Modelling, CyberSecurity и ETL/Data Warehouse. Тази динамичност е директно обвързвана с всеобщото нахлуване на AI и автоматизацията, които трансформират структурата на функциите.
Над 10 пъти пораства съотношението на брой претенденти за една публикация.
На този декор е видно, че пазарът не претърпява спад, а естествена метаморфоза, присъща за всички зрели софтуерни екосистеми. Увеличава се конкуренцията сред претендентите за работа, което е отлична вест за най-подготвените, както и за фирмите, които могат да наемат все по-добри експерти.
Бъдещето е софтуерно: останалите браншове би трябвало да настигнат софтуерния
БАСКОМ приканва за ускорена цифровизация и софтуерна промяна в останалите основни стопански браншове.
" Ако не модернизираме образованието, земеделието, опазването на здравето, промишлеността и обществения бранш, рискуваме да останем стопанска система с един единствен високотехнологичен дирек. Технологичното бъдеще е неизбежно, само че то изисква стратегическа политика ", добави Георги Янчев.
Георги Брашнаров, един от създателите на БАСКОМ и вицепрезидент на European DIGITAL SME Alliance, очерта позитивните европейски полемики на приключилия преди дни конгрес Digital SME Summit.
" Голямата мощ на Европа в ICT бранша е в дребните и междинни предприятия, не в огромните корпорации. Дълги години критикувахме големите регулации, които се постановат в Европа, само че на форума в Копенхаген беше оповестен така наречен Digital Omnibus, който цели да понижи регулациите както за изкуствен интелект, по този начин и за GDPR и Cyber Security Act. Започва съществено да се застъпва тематиката за Europe First. Доскоро нямахме самочувствието да влезем в състезание с нашите американски и китайски сътрудници, само че това стартира да се трансформира. За да имаме действителен обединен цифров пазар в Европейски Съюз, би трябвало да проработят форми на публично-частни партньорства, включително през паневропейски Venture Capital фондове, паневропейски бизнес благ сдружения и прочие, с цел да има надзор върху сериозните европейски средства, които се отпускат, без необикновен резултат върху стопанската система. Нашият европейски цифров алианс на дребните и междинни предприятия сътвори азбучник на европейските цифрови суверенни решения и анонсирахме появяването на два нови етикета: " Софтуер, изработен в Европа " и " Софтуер, хостван в Европа ". Продължава и напредъкът по така наречен Режим 28 – Програма, която цели регистрацията на паневропейски стартъп компании, които да избягат от клопките на националните законодателства и да бъдат възприети като единно образувание за целия Европейски Съюз ", означи Георги Брашнаров.
Любомир Дацов удостовери през световната призма изводите от БАСКОМ Барометъра във връзка с забавения напредък и на пазара на труда. Той подчертава върху основна международна наклонност: " Може би няма да се случи рецесия в размерите на тази от 2008 - 2009 година, само че сега има струпване на диспропорции и напрежение в системата. Щом в огромните стопански системи се следи, че пазарът на труда се забавя, а по едно и също време с това разноските за труд порастват, значи, че се натрупва напрежение ".
Той акцентира световно закъснение в стопанската система. " Особено в Азия няколко промишлености движат растежа в международен мащаб. Всички прогнози са или за задържане на международния напредък или за лек спад в интервала 2026 и 2027 година Силно търсене, обвързвано с технологиите, поддържа търговията в Азия. Индия и Виетнам са движещите сили на икономическия напредък и на търговията в района и международен мащаб ".
Дацов обърна внимание, че в Европейски Съюз паника будят трендовете в стопанските системи на северните европейски страни - с изключение на забавянето в Германия и Нидерландия, в този момент и Италия също забавя икономическия си напредък.
" Предизвикателствата пред обществените финанси са големи, тъй като ние имаме потребност от политика, която да подтиква икономическия напредък ", означи Дацов.
Цялата презентация BASSCOM Barometer 2025 можете да намерите
За БАСКОМ
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е основана през 2001 година Асоциацията е групов представител на над 150 софтуерни компании – пълноправни членове и организации - асоциирани членове, измежду които висши учебни заведения, фондации, фондове за рисков капитал, започващи новаторски компании и други
Софтуерната промишленост е измежду дребното в България с конкурентоспособност в международен мащаб, осигуряваща изключителни благоприятни условия за професионална реализация и развиване на хората, работещи в нея.
Основните цели на БАСКОМ са да разпространява българската софтуерна промишленост, да работи за възстановяване на просветителната система, за въвеждането на електронно ръководство и да нарежда страната като високотехнологична дестинация, където софтуерните компании създават лични артикули и услуги с висока добавена стойност.
В представянето на данните от БАСКОМ Барометър 2025 се включиха Крум Хаджигеоргиев, ръководител на УС на БАСКОМ, Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ и Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ. Специален посетител на събитието бе Любомир Дацов, икономист и член на Фискалния съвет на Република България от 2015 година
През 2024 година софтуерният бранш отбелязва 11,5% растеж на приходите, като приходите от експорт доближават 8,8 милиарда лева - нарастване с над 1,04 милиарда лева на годишна база. Над 87% от всички доходи в бранша са от износ, което прави промишлеността №1 по експорт на услуги и по вложения в R&D с дял от 33,4%.
" Растежът на бранша се забавя през последните години - това се усеща в бюджетите, в броя и размера на плановете, а при някои от фирмите е и доста по-сериозно. Това закъснение е типично за зрели промишлености, само че е светеща лампа, че нашият напредък не е даденост. Оставаме оптимисти за бъдещето, защото софтуерната промишленост продължава да е стратегическа, мощна и с основно значение за стопанската система ", разяснява Крум Хаджигеоргиев, ръководител на УС на БАСКОМ.
Паралелното вътрешно допитване до членовете на асоциацията демонстрира сдържан оптимизъм - близо 60% от фирмите, членове на БАСКОМ чакат растеж на размера на продажбите и пазарния дял, като най-уязвими остават микро и дребните компании. Над 85% от компаниите възнамеряват понижаване темпа на растеж на възнагражденията, а повече от 35% обмислят заледяване на вложенията и смяна на бизнес модела.
Икономически принос и претовареност: резултатът на ИТ гениите
Софтуерният бранш е измежду най-силните работодатели в страната. През 2024 година са основани 1 090 нови работни места, а общият брой заети към този момент надвишава 60 000 експерти. През 2025 година се чака техният общ принос към държавния бюджет да доближи над 2,79 милиарда лева налози и осигуровки – със 130 млн. лева повече по отношение на 2024 година
Едно работно място в софтуерната промишленост генерира три пъти повече обществени доходи от междинното за страната, което показва стратегическото значение на ИТ гения за икономическата непоклатимост и напредък на страната.
Наблюдава се равнене на възнагражденията сред София и районите, което приказва за разширение на високотехнологичната претовареност отвън столицата и за по-балансирано териториално развиване на бранша.
Пазарът на труда: спад има, само че той е следен и предвидим
Според разбора на сътрудниците ни от DEV.BG за 2024–2025 година пазарът на труда се възстановява. Данните демонстрират, че общият брой на обявите в софтуерните специалности остава постоянен, само че се следи трансфер на търсенето сред посоки.
Например част от фирмите понижават обявите за типичен функции като Manual QA, Tech Writer и PHP, само че в същото време се усилват обявите в области като Machine Learning, AI и Data Modelling, CyberSecurity и ETL/Data Warehouse. Тази динамичност е директно обвързвана с всеобщото нахлуване на AI и автоматизацията, които трансформират структурата на функциите.
Над 10 пъти пораства съотношението на брой претенденти за една публикация.
На този декор е видно, че пазарът не претърпява спад, а естествена метаморфоза, присъща за всички зрели софтуерни екосистеми. Увеличава се конкуренцията сред претендентите за работа, което е отлична вест за най-подготвените, както и за фирмите, които могат да наемат все по-добри експерти.
Бъдещето е софтуерно: останалите браншове би трябвало да настигнат софтуерния
БАСКОМ приканва за ускорена цифровизация и софтуерна промяна в останалите основни стопански браншове.
" Ако не модернизираме образованието, земеделието, опазването на здравето, промишлеността и обществения бранш, рискуваме да останем стопанска система с един единствен високотехнологичен дирек. Технологичното бъдеще е неизбежно, само че то изисква стратегическа политика ", добави Георги Янчев.
Георги Брашнаров, един от създателите на БАСКОМ и вицепрезидент на European DIGITAL SME Alliance, очерта позитивните европейски полемики на приключилия преди дни конгрес Digital SME Summit.
" Голямата мощ на Европа в ICT бранша е в дребните и междинни предприятия, не в огромните корпорации. Дълги години критикувахме големите регулации, които се постановат в Европа, само че на форума в Копенхаген беше оповестен така наречен Digital Omnibus, който цели да понижи регулациите както за изкуствен интелект, по този начин и за GDPR и Cyber Security Act. Започва съществено да се застъпва тематиката за Europe First. Доскоро нямахме самочувствието да влезем в състезание с нашите американски и китайски сътрудници, само че това стартира да се трансформира. За да имаме действителен обединен цифров пазар в Европейски Съюз, би трябвало да проработят форми на публично-частни партньорства, включително през паневропейски Venture Capital фондове, паневропейски бизнес благ сдружения и прочие, с цел да има надзор върху сериозните европейски средства, които се отпускат, без необикновен резултат върху стопанската система. Нашият европейски цифров алианс на дребните и междинни предприятия сътвори азбучник на европейските цифрови суверенни решения и анонсирахме появяването на два нови етикета: " Софтуер, изработен в Европа " и " Софтуер, хостван в Европа ". Продължава и напредъкът по така наречен Режим 28 – Програма, която цели регистрацията на паневропейски стартъп компании, които да избягат от клопките на националните законодателства и да бъдат възприети като единно образувание за целия Европейски Съюз ", означи Георги Брашнаров.
Любомир Дацов удостовери през световната призма изводите от БАСКОМ Барометъра във връзка с забавения напредък и на пазара на труда. Той подчертава върху основна международна наклонност: " Може би няма да се случи рецесия в размерите на тази от 2008 - 2009 година, само че сега има струпване на диспропорции и напрежение в системата. Щом в огромните стопански системи се следи, че пазарът на труда се забавя, а по едно и също време с това разноските за труд порастват, значи, че се натрупва напрежение ".
Той акцентира световно закъснение в стопанската система. " Особено в Азия няколко промишлености движат растежа в международен мащаб. Всички прогнози са или за задържане на международния напредък или за лек спад в интервала 2026 и 2027 година Силно търсене, обвързвано с технологиите, поддържа търговията в Азия. Индия и Виетнам са движещите сили на икономическия напредък и на търговията в района и международен мащаб ".
Дацов обърна внимание, че в Европейски Съюз паника будят трендовете в стопанските системи на северните европейски страни - с изключение на забавянето в Германия и Нидерландия, в този момент и Италия също забавя икономическия си напредък.
" Предизвикателствата пред обществените финанси са големи, тъй като ние имаме потребност от политика, която да подтиква икономическия напредък ", означи Дацов.
Цялата презентация BASSCOM Barometer 2025 можете да намерите
За БАСКОМ
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е основана през 2001 година Асоциацията е групов представител на над 150 софтуерни компании – пълноправни членове и организации - асоциирани членове, измежду които висши учебни заведения, фондации, фондове за рисков капитал, започващи новаторски компании и други
Софтуерната промишленост е измежду дребното в България с конкурентоспособност в международен мащаб, осигуряваща изключителни благоприятни условия за професионална реализация и развиване на хората, работещи в нея.
Основните цели на БАСКОМ са да разпространява българската софтуерна промишленост, да работи за възстановяване на просветителната система, за въвеждането на електронно ръководство и да нарежда страната като високотехнологична дестинация, където софтуерните компании създават лични артикули и услуги с висока добавена стойност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ