Доказано е, че Ролан Гарос“ е най-трудният за спечелване турнир

Доказано е, че „ Ролан Гарос “ е най-трудният за продобиване шампионат от Големия шлем. Дали поради бавния клей, дали поради непостоянното време, което годишно провокира естествени явления или пък поради френската аудитория, която бързо загърбва любимците си и се обръща против тях, само че алените кортове в Париж имат дълга и пребогата история с куриозни моменти.

Новото издание на единственият шампионат на “червено ” в Шлема стартира по-късно повече от месец, само че на сайтa на най-големия български букмейкър, прочут като спонсор на столичния  футболен гранд ЦСКА и на Българската федерация по тенис към този момент се одобряват залози за бъдещия първенец, като водач в коефициентите е испанецът Карлос Алкарас.

Но ето и петте най-щури и трагични истории от кортовете на Откритото състезание на Франция за всички времена:

Първата загуба на Краля

Осминафиналът при мъжете сред Рафаел Надал и Робин Сьодерлинг на 31 май 2009 година не се очакваше да донесе особени изненади. По това време Рафа бе в серия от 31 следващи победи на клея в Париж и в действителност бе спечелил всичките си мачове там от дебюта си през 2005 година, в това число четири трофеи.

Но в неделния следобяд шведът имаше други хрумвания. Плоският му като палачинка форхенд разруши отбраната на четирикратния (по това време) първенец и докара до първата загуба на “Краля на клея ” в Париж – 2:6, 7:6 (2), 4:6, 6:7 (2).

След това Сьодерлинг доближи до финала на шампионата, където отстъпи на Роджър Федерер с 3:0 сета, само че така и така към този момент беше написал история и в действителност точно неговата победа отвори пътя на Федерер към купата и оформянето на неговия кариерен Голям шлем.

Колкото до Надал, той изигра последния си мач на шампионата през 2024 година и завърши кариерата си с 14 трофеи от шампионата и умопомрачителният баланс от 112 победи и единствено четири загуби.

Да изтриеш следите със… гъз?

Пет дни по-късно, още веднъж в мач на Сьодерлинг, се случи един от най-странните произшествия може би в цялата история на шампионата. В четвъртия сет на полуфинала му против Фернандо Гонсалес, бекхенд по правата на шведа бе присъден за добър.

Съперникът му разчете белега по друг метод и прикани съдията Еманюел Жозеф да слезе от стола и да отсъди. Mнението на съдията обаче бе противоположно. Настана сериозен спор, който прерасна в същински панаир, само че колкото и да призоваваше за правдивост, Гонсалес по този начин и не я получи.

След близо пет минути пауза играта бе възобновена, само че преди да извърши сервис олимпийският първенец на двойки от 2004 година имаше един финален жест на противоречие: чилиецът демонстративно седна на корта и изтри противоречивия белег със…задника си!

Гащи долу!

Марат Сафин беше комплициран случай и докара до полуда доста треньори през кариерата си. През 2004 година с подготовката му се занимаваше Матс Виландер, който и до момента твърди, че му е дал един-единствен потребен съвет: „ Когато хвърляш ракетата по мрежата – цели кола. Иначе има заплаха рикошетът да те нарани! “

Във втория кръг на шампионата през онази година Сафин имаше за противник Феликс Мантия и корт „ Сюзан Ленглен “ бе препълнен. Двамата не разочароваха публиката, а в сумрака тъкмо преди отлагането на мача за идващия ден, сътвориха маратонско разиграване, което приключи с печеливш форхенд на руснака от неосъществим ъгъл наоколо до мрежата.

Мантия зяпна от учудване, безверен на очите си, а Сафин индиферентно смъкна късите панталони си до глезените… и му се надупи!

Битката на рожденичките

Куриоз като този Големият шлем не помни. На полуфинала при дамите през 2017 година една против друга застанаха Елена Остапенко и Тимеа Бачински. Денят бе 8 юни и на тази дата Остапенко ставаше на 20 години. Но тя не бе единствената рожденичка на корта - Бачински празнуваше 28-ия си рожден ден, единствено дето за нея нямаше хепиенд.

Остапенко завоюва 7:6 (4), 3:6, 6:3 и два дни по-късно стана за първи и финален път (засега) шампионка на сингъл в шампионат от огромната четворка. Шансовете две рожденички да играят една против друга на сходен шампионат са някъде към едно на шест милиона и не е чудно, че това към момента е единственият сходен документиран случай.

Сълзите на Мартина Хингис

Мартина Хингис има богата сбирка от титли, само че против „ Открито състезание на Франция “ в биографията ѝ стои нула. Швейцарката игра два финала в Париж, само че по този начин и не съумя да вдигне победно ръце.

През 1997 година се контузи в началните геймове против Ива Майоли и загуби с 4:6, 2:6. Но същинската ѝ драма бе през 1999 година против Щефи Граф.

Преди мача Хингис високомерно съобщи, че „ Граф е остаряла и мудна и времето ѝ е отминало “. И доникъде на втория сет думите ѝ се оправдаваха. Но на гейм от купата, швейцарката се пречупи и загуби втората част. А когато публиката в Париж надуши кръв, става неудържима.

Хингис бе подложена на неистова офанзива с освирквания и смутена от безсилието си в един миг опита да бие сервис изпод, с което си навлече в допълнение гнева на публиката. И в последна сметка се пречупи – 6:4, 5:7, 2:6 и напусна корта в сълзи, утешавана от майка си Мелани.

А Щефи Граф в никакъв случай повече не игра на „ Ролан Гарос “, тъй като няколко месеца по-късно се влюби в Андре Агаси и се отдаде на фамилията.