Може ли ген в мозъка ни да е виновен за тревожността?
Доказано е, че избран ген в мозъка провокира признаци на тревога. Тестове сочат към намаление на равнищата на тревога при модифициране на този ген, което може да бъде основен фактор в създаването на лекарство срещу тревожни разстройства, написа Puls.bg.
Прочетете още
Тревожността е термин, използван да опише психологично положение, характеризирано от натегнатост и очакване на нещо несигурно. Когато тревогата при някого продължава дълъг интервал от време без забележима или осезаема причина, тя се диагностицира като генерализирано обезпокоително разстройство. Това психологично разстройство е постоянно срещано, като от СЗО оповестяват за 264 милиона души с диагноза тревога.
Доказано е, че съществува генетична предразположеност към болестта – при родител, който е имал обезпокоително разстройство, вероятността детето да има прояви на обезпокоително разстройство се усилва петократно.
Освен утежняването на качеството на живот, генерализираното обезпокоително разстройство може да усложни протичането на хронични болести като захарен диабет и хипертонична болест. Разстройството се показва и физически, като прояви могат да бъдат болки в главата, потене и трептене и мускулно напрежение.
Наличните сега медикаменти срещу тревога не демонстрират положителни резултати, което е резултат от лимитираното ни разбиране на тревогата на по-задълбочено, молекулярно равнище.
Учените от Университетите в Бристол и Ексетър, Англия са разгледали молекулярните феномени на група молекули, наречени микро РНК, или МиРНК.
Те контролират голям брой протеини в мозъка, някои от които са свързани с клетъчни процеси в амигдалата на мозъка. Амигдалата съставлява ядро в основата на мозъка, която дава отговор за мощните страсти като боязън и паника в реакция против хипотетична заплаха.
Открит е тип молекула, наречена МиРНК R483-5p в амигдалата, която при нараснали количества може да потисне избран ген (Pgap2), променяйки държанието на мозъка, що се отнася за положения на тревога. Регулирането на пътя между R483-5p и Pgap2 ще бъде основно за създаването на ефикасни способи на отнасяне на тревогата като разстройство.
„ Микро РНК молекулите са стратегически готови да управляват комплицираните невропсихиатрични положения като тревога. Но молекулярните и клетичните механизми, които те употребяват, с цел да контролират податливостта и устойчивостта към стрес ни бяха до голяма степен незнайни. Пътят МиРНК483-5p/Pgap2 бе открит в това изследване – активирането му дава резултати, които понижават тревогата и има огромен капацитет при бъдещото създаване на лекувания срещу тревожни разстройство, които са комплицирани психиатрични положения при хората. “, споделя доктор Валентина Мосиенко, един от основните създатели на изследването и стипедиант и преподавател по неврология в Училището по физиология, фармакология и неврология в Бристол.
Прочетете още
Тревожността е термин, използван да опише психологично положение, характеризирано от натегнатост и очакване на нещо несигурно. Когато тревогата при някого продължава дълъг интервал от време без забележима или осезаема причина, тя се диагностицира като генерализирано обезпокоително разстройство. Това психологично разстройство е постоянно срещано, като от СЗО оповестяват за 264 милиона души с диагноза тревога.
Доказано е, че съществува генетична предразположеност към болестта – при родител, който е имал обезпокоително разстройство, вероятността детето да има прояви на обезпокоително разстройство се усилва петократно.
Освен утежняването на качеството на живот, генерализираното обезпокоително разстройство може да усложни протичането на хронични болести като захарен диабет и хипертонична болест. Разстройството се показва и физически, като прояви могат да бъдат болки в главата, потене и трептене и мускулно напрежение.
Наличните сега медикаменти срещу тревога не демонстрират положителни резултати, което е резултат от лимитираното ни разбиране на тревогата на по-задълбочено, молекулярно равнище.
Учените от Университетите в Бристол и Ексетър, Англия са разгледали молекулярните феномени на група молекули, наречени микро РНК, или МиРНК.
Те контролират голям брой протеини в мозъка, някои от които са свързани с клетъчни процеси в амигдалата на мозъка. Амигдалата съставлява ядро в основата на мозъка, която дава отговор за мощните страсти като боязън и паника в реакция против хипотетична заплаха.
Открит е тип молекула, наречена МиРНК R483-5p в амигдалата, която при нараснали количества може да потисне избран ген (Pgap2), променяйки държанието на мозъка, що се отнася за положения на тревога. Регулирането на пътя между R483-5p и Pgap2 ще бъде основно за създаването на ефикасни способи на отнасяне на тревогата като разстройство.
„ Микро РНК молекулите са стратегически готови да управляват комплицираните невропсихиатрични положения като тревога. Но молекулярните и клетичните механизми, които те употребяват, с цел да контролират податливостта и устойчивостта към стрес ни бяха до голяма степен незнайни. Пътят МиРНК483-5p/Pgap2 бе открит в това изследване – активирането му дава резултати, които понижават тревогата и има огромен капацитет при бъдещото създаване на лекувания срещу тревожни разстройство, които са комплицирани психиатрични положения при хората. “, споделя доктор Валентина Мосиенко, един от основните създатели на изследването и стипедиант и преподавател по неврология в Училището по физиология, фармакология и неврология в Бристол.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ