Защо бавно въртящата се Венера има толкова бързоподвижна атмосфера?
Докато Земята се върти, тя засмуква въздуха със себе си и завърта атмосферата с малко по-бавна скорост, в сравнение с се върти самата планета. Това важи и за газови колоси като Юпитер. Венера обаче е особеност. Нейната гъста атмосфера не само че се върти по-бързо от планетата, а го прави 60 пъти по-бързо. Най-накрая данни от галактическия уред „ Акацуки “ разрешават на астрономите да обяснят тази тайнственост.
Венера, известна още като „ адския близнак “ на Земята – се завърта за 243 дни към своята ос. Това я прави единствената планета, чийто ден е по-дълъг от годината ѝ. Съответно – тя има най-малък миг на импулса, който трансферира на атмосферата си. Въпреки това вместо да са относително спокойни, ветровете, мощни като урагани, се усилват колкото по-нависоко се изкачваме. На облаците, намиращи се на 70 км над повърхността, им трябват единствено 4 дни, с цел да обиколят планетата.
Д-р Такеши Хоринучи от Университета на Хокайдо употребява ултравиолетовите и инфрачервените камери на галактическия уред „ Акацуки “ на Японската организация за аерокосмически проучвания (JAXA), с цел да наблюдава придвижването на наситените със сярна киселина облаци. При това по метод, който не е бил юридически до момента. Той вижда също по този начин, че температурният градиент сред екватора и полюсите е доста по-нисък, в сравнение с би трябвало (което значи, че най-вероятно облаци от разнообразни ширини се смесват).
„ Тъй като сходна циркулация би трябвало да промени разпространяването напразно и да отслаби суперротационния пик, това ни приказва, че съществува различен механизъм, който подкрепя и поддържа ветровете, които следим “, споделя доктор Хоринучи.
Той и сътрудниците му пишат в Science, че топлината от Слънцето затопля „ дневната “ страна на Венера – изключително тропическата зона. Това основава топлинен прилив от тази гореща точка, разпрострян се до нощната страна и до по-високите ширини.
Ето по какъв начин Венера поддържа своята суперротация. Източник: Planet-C project team
Тази концепция не е нова, само че е една от няколкото евентуални пояснения на феномена. Според други турбуленцията и други атмосферни талази способстват за образуването на световните ветрове. Д-р Хоринучи обаче твърди таман противоположното – тези резултати забавят напълно едва ветровете, които другояче биха били доста по-бързи.
Източник:
