Докато за едни хора дъждът означава сив ден, отменени планове

Докато за едни хора дъждът значи сив ден, анулирани проекти и предпочитание да останат вкъщи, за други той носи чувство за успокоение, ентусиазъм и даже наслада. Тези хора постоянно са наричани плувиофили (pluviophiles) – от латинската дума pluvia („ дъжд “) и гръцката philos („ обичащ “).

Терминът не е научна диагноза или публична психическа категория, само че се употребява необятно за хора, които изпитват мощна прочувствена обвързаност към дъждовното време.

Защо обаче едно и също естествено събитие провокира разнообразни реакции? Науката има няколко пояснения.

Дъждът като натурален успокоителен тон

Една от аргументите доста хора да харесват дъжда е неговият тон. Равномерното рухване на капките основава нискочестотен фонов звук, сходен на така наречен розов звук – звуков набор, който съгласно редица проучвания може да подкрепя отпущането и концентрацията.

Постоянният темп на дъжда може да маскира внезапните и непредвидими звуци от околната среда, което основава чувство за сигурност. Затова доста хора употребяват записи на дъжд за релаксация, медитация или заспиване.

Миризмата след дъжд – химията на петрикора

Една от най-силните асоциации с дъжда е неговият характерен мирис. Научното му име е петрикор (petrichor).

Терминът е въведен през 1964 година от австралийските учени Изабел Беър и Ричард Томас, които изследват миризмата, която се появява след дъжд върху суха почва.

Причината за този мирис е композиция от няколко субстанции:

- геосмин – органично съединяване, създавано от почвени микроорганизми, което човешкият нос усеща даже в извънредно дребни количества;

- растителни масла, насъбрани в почвата през сухи периоди;

- летливи субстанции, които дъждовните капки освобождават във въздуха.

Изследвания демонстрират, че човешкото подушване е извънредно сензитивно към геосмина. Някои учени допускат, че тази сензитивност може да има еволюционна причина – в предишното способността да усещаме близостта на вода е била обвързвана с оцеляването.

Природните среди постоянно въздействат върху психическото ни положение. Изследвания в региона на екопсихологията демонстрират, че контактът с природата може да понижава напрежението и да усъвършенства прочувственото положение. Дъждовните дни основават характерна атмосфера – по-малко звук, по-бавен темп на живот, приглушена светлина. За някои хора това е опция да се откъснат от непрекъснатата стимулация на актуалния свят.

Психолозите означават, че реакцията към времето постоянно зависи и от персоналния опит. Ако дъждът е обвързван с приятни мемоари – детство, комфортен дом, книги, диалози или отмора – той може да провокира позитивни страсти.

Защо дъждът кара някои хора да се усещат въодушевени?

Много създатели през вековете са свързвали дъжда с размисъл и творчество. Спокойната атмосфера и неналичието на външни тласъци могат да улеснят концентрацията и вътрешния разговор. Някои психолози считат, че дъждовното време предизвиква положение, близо до внимателността (mindfulness) – фокусиране върху сегашния миг посредством звуци, миризми и чувства.

Дъждът не е благополучие за всички

Важно е да се означи, че любовта към дъжда не значи, че човек постоянно се усеща добре в неприятно време. При някои хора продължителните интервали без слънчева светлина могат да повлияят отрицателно на настроението поради промени в циркадния темп и равнищата на хормони, свързани със съня и бодърстването.

Така наречените плувиофили просто възприемат дъжда по друг метод – не като спънка, а като прекарване.

В свят, в който съвсем всичко се случва бързо, дъждът постанова естествена пауза. Той трансформира звуците на града, забавя придвижването и основава пространство за тишина. Може би по тази причина някои хора не чакат дъждът да свърши. Те го одобряват като миг за връщане към по-бавен темп – към природата, спомените и чувството за успокоение. За тях дъждът не е тъмно време. Той е атмосфера.