Пловдив - визитната картичка на ГЕРБ
Докато всички се чудят дали Йорданка Фандъкова ще е претендент за нов мандат и дали Мая Манолова ще е неин конкурент, се оказва, че в София се е настанил политически боязън от загуба. Засега от по-значимите обединения в столицата е явен единствено претендентът на “Демократична България ”, нещо, което дава известно преимущество на дребната и другояче объркана дясна коалиция. За разлика от София, която към този момент тъне в електорална мъгла, главната политическа конспирация в локалните избори се е преместила 120 км на югоизток - в Европейската столица на културата за 2019 година
Пловдивчани обичат всичко да им е от най-важното и най-значимото. Знам го от дребен, когато по време на извоюваните от Ботев (Пловдив) мачове с “Барселона ” (1:0) и с “Байерн Мюнхен ” (2:0) си говорихме с другари, че 45-хилядният стадион “Пловдив ” (тогава носещ грозното име “9 септември ” и оставен до през днешния ден срутен след несполучлив ремонт в зората на 90-те години) е един от най-големите на Балканите. Както споделих, пловдивчани обичат нещата да са “най ”. Получиха го с избора на града за Европейска столица на културата.
Пловдив е визитната картичка на ръководството на ГЕРБ.
През миналото десетилетие градът се депровинциализира и се появи на картата на Европа, че дори и на света. Днес можете да срещнете туристи от целия свят. Благодарение на поддръжката на държавните управления на Бойко Борисов в Пловдив бе осъществена огромна инфраструктурна рационализация. Ремонтите влязоха в кварталите и по дребните улички и тротоари. Неслучайно през 2017 година министър председателят Борисов избра да бъде лидер на пловдивската листа на ГЕРБ. И тъй като този текст не е ода за ГЕРБ или за ръководството на партията в Пловдив, би трябвало да загатна най-малко част от неуредиците в града. Те са свързани със забавения ремонт на централния площад, с неприятната връзка на общината с пловдивчани, с незадоволителното ангажиране на локалния човешки запас в реализацията на европейската година на културата и още доста други проблеми, основани или нерешени от досегашния кмет на града.
Заради тях и поради неприятното отношение на общината и на градоначалника към обществеността пловдивчани желаят смяна на метода, по който се ръководи градът.
С други думи - в Пловдив съществува несъгласие. Пловдивчани харесват ГЕРБ, имат доверие в Бойко Борисов и правят оценка направеното за града им. 60% от тях имат “положителна ” и “по-скоро позитивна ” оценка за развиването на града. В същото време 60% от интервюираните в проучване на “Алфа Рисърч ” споделят, че желаят “политическо обновяване и ускорено благоустройство ”. От една страна, е явно, че страната и общината са свършили добра работа. От друга страна, поради несъстоятелна връзка, пренебрежителност и съответни проблеми в стила на работа и ръководство на досегашния кмет социолозите записват предпочитание за смяна в локалното ръководство.
ГЕРБ разбра казуса и предстоящо номинира нов претендент за кмет - Здравко Димитров. Така преди две десетилетия, през 1999 година, направи и Съюз на демократичните сили, когато издигна доктор Иван Чомаков за кмет на мястото на Спас Гърневски. Д-р Чомаков бе сполучлив кмет. Сега вероятността Здравко Димитров да бъде подобен е сериозна, в случай че, несъмнено, бъде определен. Това не е лесна задача, тъй като против него излизат претенденти, които не би трябвало да бъдат подценявани.
Основното преимущество на Здравко Димитров е, че е противовес на сегашния кмет на Пловдив. Последният е затворен към обществото, взима решения в стеснен кръг хора. През миналите 8 години постоянно е показал неуважение към личните си гласоподаватели. Известен е в Пловдив с това, че в изборната нощ се появи с спортен екип пред камерите на националните малките екрани. Анцугът, както знаем, е емблематично облекло, което разказва доста неща без думи.
За разлика от предшественика си сегашният претендент на ГЕРБ Здравко Димитров е внушителен, импровизиран и отворен за връзка. Кариерата му на известен, сполучлив баскетболист му обезпечава поддръжка в спортните среди на Пловдив. Прякорът му е Зико. Пловдивчани обичат да кръщават с прякори и да дават названия на съгражданите си.
Като персона Здравко Димитров наподобява податлив да се въздейства от публичното мнение и е прекомерно евентуално, в случай че стане кмет на Пловдив, значимите решения да се взимат мъчно с диспути в Общинския съвет. При досегашния пловдивски градоначалник беше назад - решенията се взимаха в стеснен кръг, даже еднолично, а Общинският съвет нормално ги регистрираше на сесиите си.
Ако Димитров стане кмет, пловдивчани сигурно ще могат да въздействат на решенията на общината - къде с персонални срещи, някъде с полемики, а в случай че има потребност - даже с митинги. Като се има поради, че пловдивчани декларират в социологическите проучвания, че желаят смяна на стила на ръководство на Пловдив, в лицето на Зико имат късмет да я получат. Спирачка по пътя на тази смяна може да се окаже фигурата на досегашния кмет на Пловдив, който към този момент остава градски водач на ГЕРБ. Той не застава официално против упования си правоприемник, официално не пречи, само че, несъмнено, като всеки, който желае да резервира статуквото, се пробва непременно да резервира кадровото си въздействие в общинската листа на ГЕРБ и в оптималната степен властовите си позиции в града. Така, въпреки и официално, “ГЕРБ да не застава против ГЕРБ ”, както преди време “СДС заставаше против Съюз на демократичните сили ”, в действителност главната спънка по пътя на смяната в Пловдив е актуалният кмет.
Ако Здравко Димитров не успее да завоюва изборите, при цялата поддръжка на държавното управление за Пловдив и при утвърждението на пловдивчани за партията на Бойко Борисов, то досегашният кмет ще да е бил много тежка котва на врата.
С лавчо Атанасов и Дани Каназирева - в борбата за Пловдив
Срещу Здравко Димитров в лявоцентристкото политическо пространство застава познато и известно лице - Славчо Атанасов. Той бе първо във Вътрешна македонска революционна организация, след това се реалокира в нова партия с името ВМРО-НИЕ, а по-късно в НФСБ. Независимо от политическите си завои Атанасов продължава да бъде мощно разпознаван и да има поддръжка в Пловдив. Наричат го на малко име - Славчо. Беше номиниран за кмет на Пловдив от Вътрешна македонска революционна организация през 2007 година ГЕРБ, тогава в най-високата си точка на доверие, го поддържа и му обезпечи победа на първия тур с 53%. Дали поради замайването от успеха с непозната политическа поддръжка, или поради стопански ползи, в края на първата година от мандата си Атанасов скапе обединението с ГЕРБ и сътвори болшинство с поддръжката на Българска социалистическа партия. Този политически ход е най-сериозният му грях към гласоподавателите, а за дясноцентристките гласоподаватели - непростителен грях.
След 4 години на противоречиво ръководство, което симпатизантите на Атанасов хвалят, а останалите дефинират като застой, през 2011 година той загуби от ГЕРБ. През 2015 година Славчо Атанасов се кандидатира още веднъж за кмет и още веднъж загуби. Обективността изисква да не пропущаме, че и двете му загуби против ГЕРБ са с фотофиниш. Това споделя ясно, че не може да бъде подценяван като претендент за кмет. Важно преимущество на Атанасов е, че наподобява допустим за левите гласоподаватели. Поради това и заради отхвърли му през 2008 година от обединението с ГЕРБ и с дясноцентристките обединения болшинството от гласоподавателите на Българска социалистическа партия го разпознават като втори избор.
Трети по рейтинг и поддръжка в Пловдив е Дани Каназирева, която оглавява локалната партия “Съюз за Пловдив ”. Мненията за нея са поляризирани като за всеки политик. Плюсовете <210> са, че е одобрен локален политически състезател, който редовно развива поддръжката си. Стои добре измежду гласоподавателите без ясни идеологически и ценностни настройки. Направи несполучлив опит да се нарежда в националната политика с несполучливата коалиция “Нова република ”, инициирана от Радан Кънев.
Каназирева бе част от ГЕРБ, само че бе изключена от партията през 2010 година, като за това има две тълкования - нейната - позитивна, и на ГЕРБ - негативна. От 2011 година насам, когато се яви за пръв път като претендент за кмет, тя неизбежно е част от ръководещото болшинство в Пловдив, има позиции в общинската власт и поддържа сегашния кмет на града. Каназирева е явно амбициозна и едно от значимите преимущества е, че е работоспособна. Има обаче проблеми с достоверността си. Заявява се като “морална опция ” в политиката на Пловдив, мъчно обяснима поръчка, на фона на присъединяване в ръководещото болшинство и в политическото статукво.
В политическата биография, оповестена на личния уеб уебсайт, не се загатва нищо за присъединяване в ГЕРБ. Представянето в мечтана, а не в същинска светлина обаче е болест на всички политици. В този смисъл госпожа Каназирева е просто една от многото. Каквито и да са нейните дефекти обаче, тя е публично една от главните политически фигури в политиката на Пловдив.
Със съкращения от clubz.bg
Пловдивчани обичат всичко да им е от най-важното и най-значимото. Знам го от дребен, когато по време на извоюваните от Ботев (Пловдив) мачове с “Барселона ” (1:0) и с “Байерн Мюнхен ” (2:0) си говорихме с другари, че 45-хилядният стадион “Пловдив ” (тогава носещ грозното име “9 септември ” и оставен до през днешния ден срутен след несполучлив ремонт в зората на 90-те години) е един от най-големите на Балканите. Както споделих, пловдивчани обичат нещата да са “най ”. Получиха го с избора на града за Европейска столица на културата.
Пловдив е визитната картичка на ръководството на ГЕРБ.
През миналото десетилетие градът се депровинциализира и се появи на картата на Европа, че дори и на света. Днес можете да срещнете туристи от целия свят. Благодарение на поддръжката на държавните управления на Бойко Борисов в Пловдив бе осъществена огромна инфраструктурна рационализация. Ремонтите влязоха в кварталите и по дребните улички и тротоари. Неслучайно през 2017 година министър председателят Борисов избра да бъде лидер на пловдивската листа на ГЕРБ. И тъй като този текст не е ода за ГЕРБ или за ръководството на партията в Пловдив, би трябвало да загатна най-малко част от неуредиците в града. Те са свързани със забавения ремонт на централния площад, с неприятната връзка на общината с пловдивчани, с незадоволителното ангажиране на локалния човешки запас в реализацията на европейската година на културата и още доста други проблеми, основани или нерешени от досегашния кмет на града.
Заради тях и поради неприятното отношение на общината и на градоначалника към обществеността пловдивчани желаят смяна на метода, по който се ръководи градът.
С други думи - в Пловдив съществува несъгласие. Пловдивчани харесват ГЕРБ, имат доверие в Бойко Борисов и правят оценка направеното за града им. 60% от тях имат “положителна ” и “по-скоро позитивна ” оценка за развиването на града. В същото време 60% от интервюираните в проучване на “Алфа Рисърч ” споделят, че желаят “политическо обновяване и ускорено благоустройство ”. От една страна, е явно, че страната и общината са свършили добра работа. От друга страна, поради несъстоятелна връзка, пренебрежителност и съответни проблеми в стила на работа и ръководство на досегашния кмет социолозите записват предпочитание за смяна в локалното ръководство.
ГЕРБ разбра казуса и предстоящо номинира нов претендент за кмет - Здравко Димитров. Така преди две десетилетия, през 1999 година, направи и Съюз на демократичните сили, когато издигна доктор Иван Чомаков за кмет на мястото на Спас Гърневски. Д-р Чомаков бе сполучлив кмет. Сега вероятността Здравко Димитров да бъде подобен е сериозна, в случай че, несъмнено, бъде определен. Това не е лесна задача, тъй като против него излизат претенденти, които не би трябвало да бъдат подценявани.
Основното преимущество на Здравко Димитров е, че е противовес на сегашния кмет на Пловдив. Последният е затворен към обществото, взима решения в стеснен кръг хора. През миналите 8 години постоянно е показал неуважение към личните си гласоподаватели. Известен е в Пловдив с това, че в изборната нощ се появи с спортен екип пред камерите на националните малките екрани. Анцугът, както знаем, е емблематично облекло, което разказва доста неща без думи.
За разлика от предшественика си сегашният претендент на ГЕРБ Здравко Димитров е внушителен, импровизиран и отворен за връзка. Кариерата му на известен, сполучлив баскетболист му обезпечава поддръжка в спортните среди на Пловдив. Прякорът му е Зико. Пловдивчани обичат да кръщават с прякори и да дават названия на съгражданите си.
Като персона Здравко Димитров наподобява податлив да се въздейства от публичното мнение и е прекомерно евентуално, в случай че стане кмет на Пловдив, значимите решения да се взимат мъчно с диспути в Общинския съвет. При досегашния пловдивски градоначалник беше назад - решенията се взимаха в стеснен кръг, даже еднолично, а Общинският съвет нормално ги регистрираше на сесиите си.
Ако Димитров стане кмет, пловдивчани сигурно ще могат да въздействат на решенията на общината - къде с персонални срещи, някъде с полемики, а в случай че има потребност - даже с митинги. Като се има поради, че пловдивчани декларират в социологическите проучвания, че желаят смяна на стила на ръководство на Пловдив, в лицето на Зико имат късмет да я получат. Спирачка по пътя на тази смяна може да се окаже фигурата на досегашния кмет на Пловдив, който към този момент остава градски водач на ГЕРБ. Той не застава официално против упования си правоприемник, официално не пречи, само че, несъмнено, като всеки, който желае да резервира статуквото, се пробва непременно да резервира кадровото си въздействие в общинската листа на ГЕРБ и в оптималната степен властовите си позиции в града. Така, въпреки и официално, “ГЕРБ да не застава против ГЕРБ ”, както преди време “СДС заставаше против Съюз на демократичните сили ”, в действителност главната спънка по пътя на смяната в Пловдив е актуалният кмет.
Ако Здравко Димитров не успее да завоюва изборите, при цялата поддръжка на държавното управление за Пловдив и при утвърждението на пловдивчани за партията на Бойко Борисов, то досегашният кмет ще да е бил много тежка котва на врата.
С лавчо Атанасов и Дани Каназирева - в борбата за Пловдив
Срещу Здравко Димитров в лявоцентристкото политическо пространство застава познато и известно лице - Славчо Атанасов. Той бе първо във Вътрешна македонска революционна организация, след това се реалокира в нова партия с името ВМРО-НИЕ, а по-късно в НФСБ. Независимо от политическите си завои Атанасов продължава да бъде мощно разпознаван и да има поддръжка в Пловдив. Наричат го на малко име - Славчо. Беше номиниран за кмет на Пловдив от Вътрешна македонска революционна организация през 2007 година ГЕРБ, тогава в най-високата си точка на доверие, го поддържа и му обезпечи победа на първия тур с 53%. Дали поради замайването от успеха с непозната политическа поддръжка, или поради стопански ползи, в края на първата година от мандата си Атанасов скапе обединението с ГЕРБ и сътвори болшинство с поддръжката на Българска социалистическа партия. Този политически ход е най-сериозният му грях към гласоподавателите, а за дясноцентристките гласоподаватели - непростителен грях.
След 4 години на противоречиво ръководство, което симпатизантите на Атанасов хвалят, а останалите дефинират като застой, през 2011 година той загуби от ГЕРБ. През 2015 година Славчо Атанасов се кандидатира още веднъж за кмет и още веднъж загуби. Обективността изисква да не пропущаме, че и двете му загуби против ГЕРБ са с фотофиниш. Това споделя ясно, че не може да бъде подценяван като претендент за кмет. Важно преимущество на Атанасов е, че наподобява допустим за левите гласоподаватели. Поради това и заради отхвърли му през 2008 година от обединението с ГЕРБ и с дясноцентристките обединения болшинството от гласоподавателите на Българска социалистическа партия го разпознават като втори избор.
Трети по рейтинг и поддръжка в Пловдив е Дани Каназирева, която оглавява локалната партия “Съюз за Пловдив ”. Мненията за нея са поляризирани като за всеки политик. Плюсовете <210> са, че е одобрен локален политически състезател, който редовно развива поддръжката си. Стои добре измежду гласоподавателите без ясни идеологически и ценностни настройки. Направи несполучлив опит да се нарежда в националната политика с несполучливата коалиция “Нова република ”, инициирана от Радан Кънев.
Каназирева бе част от ГЕРБ, само че бе изключена от партията през 2010 година, като за това има две тълкования - нейната - позитивна, и на ГЕРБ - негативна. От 2011 година насам, когато се яви за пръв път като претендент за кмет, тя неизбежно е част от ръководещото болшинство в Пловдив, има позиции в общинската власт и поддържа сегашния кмет на града. Каназирева е явно амбициозна и едно от значимите преимущества е, че е работоспособна. Има обаче проблеми с достоверността си. Заявява се като “морална опция ” в политиката на Пловдив, мъчно обяснима поръчка, на фона на присъединяване в ръководещото болшинство и в политическото статукво.
В политическата биография, оповестена на личния уеб уебсайт, не се загатва нищо за присъединяване в ГЕРБ. Представянето в мечтана, а не в същинска светлина обаче е болест на всички политици. В този смисъл госпожа Каназирева е просто една от многото. Каквито и да са нейните дефекти обаче, тя е публично една от главните политически фигури в политиката на Пловдив.
Със съкращения от clubz.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ