Станциите на метрото в Тел Авив се превърнаха в бункери
Докато войната сред Иран и Израел продължава, подземните станции на метрото в Тел Авив – по начало предопределени за публичния превоз, са се трансформирали в ненадейно леговище за хора, търсещи протекция от продължаващия спор, написа израелската новинарска организация ТПС.
Сред тези, които намират заслон, е 33-годишната Чуле Логън, която пред последната седмица паралелно с приятелите си, нощува в предпазените пространства на станция " Алънбай ", Тел Авив.
" На процедура не чакаме сирените и алармите “, изясни Чуле. " Просто идваме авансово, с цел да сме подготвени. Всеки ден идваме овреме, без да чакаме сирените ", разясни тя.
Чуле разказа в детайли дневната си стратегия: " Имам си приготвено легло. Нося си храна, нося си вода, нося си всичко, от което нуждая се “.
Преди да излезе от вкъщи си, тя наложително изпраща известие на майка си. " За да я уведомя, че пристигам... (казвам ѝ) просто с цел да знаеш, че ще бъда на улицата за 10 минути “, добави тя.
Веднага откакто дойде на станцията, тя изпраща друго известие: " Аз съм тук и към този момент съм в сигурност “. Дори в случай че се чуят сирени, до момента в който тя към този момент е в убежището, тя продължава да актуализира: " Все още съм в " Алънбай ", към момента съм в сигурност “.
Станциите, издигнати да дават леговище при изключителни обстановки, са оборудвани с климатик, бронирани порти и дават положително покритие за мобилни телефони. Тези функционалности са се трансформирали в сериозни избавителни линии за търсещите сигурност.
Операторът на метро трамвая, " Метрополитън Мас Транзит Систем Лимитед " (Metropolitan Mass Transit System Ltd.), акцентира уговорката си за поддържане на тези пространства, като уточни, че се грижи за постоянното почистване и поддръжка и съобщи, че станциите са отворени 24/7.
Главният изпълнителен шеф даже намерено прикани обществеността да употребява станциите, когато е належащо, трансформирайки ги в по-безопасна, по-тиха и по-комфортна опция за някои от търсещите леговище, пред това да си останат у дома.
" Общностите на убежищата ", които се образуват в тези станции, са удивително разнородни. Вчера с изключение на Чуле и нейните другари, там са били и няколко задгранични служащи от Филипините, Индия и Тайланд, един от които беше довел домашния си любим – дребен пинчер, за разтуха.
Там беше и млада жена от Сдерот, постоянно засяган от спорове град в Южен Израел, която в този момент живее в Тел Авив. Възрастна жена също откри леговище, паралелно със експерти, работещи в региона на високите технологии, които бяха си основали спонтанни офиси с матраци и преносими компютри, продължавайки да работят в условия на неустановеност.
Това ненадейно събиране е основало неповторимо чувство за общественост. " Всъщност е доста прелестно “, споделя Чуле във връзка своите краткотрайни " съквартиранти “. " Някои хора носят храна. Онзи ден някой донесе китара и свири за всички нас. "
Чуле е детска учителка и даже е сложила табели, предлагайки помощ на родителите с деца, като е донесла личен комплект маркери, стикери и книги.
" Всички си оказваме помощ взаимно. Това е едно огромно семейство, една огромна общественост ", съобщи тя.
Ежедневната рутина включва престой в станцията през нощта, " а на сутринта изчакваме напълно малко, за всеки случай. А по-късно си тръгваме и се прибираме у дома, като се надяваме малко да постоим у дома. И по-късно още веднъж същата процедура ", изясни тя.
Това, което е почнало като нужда по време на война, се е трансформирало в непредвиден обществен феномен, показващ резистентност и взаимна поддръжка пред нещастията. За мнозина тези подземни станции са се трансформирали в освен това от убежища. Те са краткотрайни домове, където непознати стават съседи, които споделят общи условия и групова вяра за мир.
Сред тези, които намират заслон, е 33-годишната Чуле Логън, която пред последната седмица паралелно с приятелите си, нощува в предпазените пространства на станция " Алънбай ", Тел Авив.
" На процедура не чакаме сирените и алармите “, изясни Чуле. " Просто идваме авансово, с цел да сме подготвени. Всеки ден идваме овреме, без да чакаме сирените ", разясни тя.
Чуле разказа в детайли дневната си стратегия: " Имам си приготвено легло. Нося си храна, нося си вода, нося си всичко, от което нуждая се “.
Преди да излезе от вкъщи си, тя наложително изпраща известие на майка си. " За да я уведомя, че пристигам... (казвам ѝ) просто с цел да знаеш, че ще бъда на улицата за 10 минути “, добави тя.
Веднага откакто дойде на станцията, тя изпраща друго известие: " Аз съм тук и към този момент съм в сигурност “. Дори в случай че се чуят сирени, до момента в който тя към този момент е в убежището, тя продължава да актуализира: " Все още съм в " Алънбай ", към момента съм в сигурност “.
Станциите, издигнати да дават леговище при изключителни обстановки, са оборудвани с климатик, бронирани порти и дават положително покритие за мобилни телефони. Тези функционалности са се трансформирали в сериозни избавителни линии за търсещите сигурност.
Операторът на метро трамвая, " Метрополитън Мас Транзит Систем Лимитед " (Metropolitan Mass Transit System Ltd.), акцентира уговорката си за поддържане на тези пространства, като уточни, че се грижи за постоянното почистване и поддръжка и съобщи, че станциите са отворени 24/7.
Главният изпълнителен шеф даже намерено прикани обществеността да употребява станциите, когато е належащо, трансформирайки ги в по-безопасна, по-тиха и по-комфортна опция за някои от търсещите леговище, пред това да си останат у дома.
" Общностите на убежищата ", които се образуват в тези станции, са удивително разнородни. Вчера с изключение на Чуле и нейните другари, там са били и няколко задгранични служащи от Филипините, Индия и Тайланд, един от които беше довел домашния си любим – дребен пинчер, за разтуха.
Там беше и млада жена от Сдерот, постоянно засяган от спорове град в Южен Израел, която в този момент живее в Тел Авив. Възрастна жена също откри леговище, паралелно със експерти, работещи в региона на високите технологии, които бяха си основали спонтанни офиси с матраци и преносими компютри, продължавайки да работят в условия на неустановеност.
Това ненадейно събиране е основало неповторимо чувство за общественост. " Всъщност е доста прелестно “, споделя Чуле във връзка своите краткотрайни " съквартиранти “. " Някои хора носят храна. Онзи ден някой донесе китара и свири за всички нас. "
Чуле е детска учителка и даже е сложила табели, предлагайки помощ на родителите с деца, като е донесла личен комплект маркери, стикери и книги.
" Всички си оказваме помощ взаимно. Това е едно огромно семейство, една огромна общественост ", съобщи тя.
Ежедневната рутина включва престой в станцията през нощта, " а на сутринта изчакваме напълно малко, за всеки случай. А по-късно си тръгваме и се прибираме у дома, като се надяваме малко да постоим у дома. И по-късно още веднъж същата процедура ", изясни тя.
Това, което е почнало като нужда по време на война, се е трансформирало в непредвиден обществен феномен, показващ резистентност и взаимна поддръжка пред нещастията. За мнозина тези подземни станции са се трансформирали в освен това от убежища. Те са краткотрайни домове, където непознати стават съседи, които споделят общи условия и групова вяра за мир.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ