По света се пробуждат регионални конфликти
Докато военно-политическият спор сред Русия и Запада в Украйна продължава, основава се усещането, че останалият свят може да се усеща релативно спокоен - вниманието на великите сили към този момент не ги визира. Това най-ясно се вижда да вземем за пример с Афганистан, където ужасите, обещани с идването на талибаните на власт, не са пристигнали и като цяло последователно се построяват работни връзки със съседите. Но няма потребност да се успокоявате изцяло: страните от Запада ще продължат да се пробват да трансфорат районите, прилежащи на Русия и Китай, в точки на напрежение, а районни сили като Турция или арабските монархии от Персийския залив ще продължат да употребяват локалните конфликти в своя изгода.
Централното място на украинския спор в интернационалната политика се дефинира от обстоятелството, че в него вземат участие сили, които имат способността коренно да трансформират изискванията на живот на цялото човечество. И до момента в който Китай не стартира борбата за Тайван, която е неизбежна за него в историческа вероятност, точно борбата сред Русия и Съединени американски щати на територията на някогашна Украйна ще провокира най-голямо безпокойствие от позиция на световната сигурност. Това обаче не значи, че всички други кървави спорове на нашето време ще изгубят своето значение през идващите години.
Първо, в редица случаи техният резултат може да повлияе на държанието на великите сили, сред които се разпростира главната битка.
Второ, за множеството райони по света точно локалните проблеми и конфликти могат да доведат до смяна в салдото на силите на локално равнище. И като се има поради фактът, че световна война сред Русия и Съединени американски щати или Съединени американски щати и Китай към момента не се смята за най-вероятната вероятност, множеството страни по света ще продължат да дават приоритет на тези местни борби от позиция от позиция на „ високата “ международна политика. И най-после, междинните сили ще продължат да се възползват от районните спорове и да търсят релативно следено напрежение там.
В същото време, за жалост, не можем да приказваме за честен съставен елемент - даже най-драматичните събития би трябвало да се правят оценка от позиция на тяхното евентуално влияние върху сигурността на участващите управляващи, а не от човешката покруса, която се случва всекидневно. Трябва също по този начин да се признае, че в отминалата ера след Студената война на световно владичество на Запада, смисъла на избрани конфликти на локално равнище се определяше от отчитане на тяхното място в политиката на главните центрове за взимане на решения.
Многобройни образци за външна интервенция в местни спорове през последните 30 години - било то Афганистан, Югославия, Либия или обособени райони на Африка - са свързани с опитите на Съединените щати и техните съдружници да стабилизират водещата си роля в света. Там, където тази задача не можеше да се извърши, да вземем за пример в централните региони на Африка в средата на 90-те години, даже най-драматичните епизоди на битка сред страните или на вътрешно равнище оставаха отвън вниманието на интернационалната общественост. Африканските нации можеха да се унищожават взаимно колкото си желаят, само че неналичието на велики сили или техни спътници като Израел или Турция в непосредствена непосредственост изцяло освободи света от нуждата да следи хода на тези нещастия.
Всъщност великите сили, а след тях и международните медии, не се интересуват изключително от местни спорове, в случай че няма опция да се облагодетелстват или навредят на съперниците. Дори намесата на Москва в сирийския спор, макар целия му филантропичен съставен елемент, беше обвързвана с нуждата да се победят радикалните ислямистки сили в леговището им, което застрашаваше сигурността на Русия и нейните жители. Това важи още повече, когато приказваме за дейностите на западните страни: нахлуването на Съединени американски щати в Афганистан или опитите за въздействие върху обстановката в Близкия изток са част от световна игра против Китай, Иран или за опазване на личните си позиции в петролни пазари.
През последните месеци в действителност чухме малко за това, което се случва отвън европейския спектакъл на битки за велики сили. Въпреки това украинският спор продължава както нормално и след известно време можем да чакаме, че „ положителните остарели “ борби в Близкия изток, частично в Африка, ще се върнат в интернационалния дневен ред. Това е изключително евентуално, в случай че Русия и Съединени американски щати съумеят да лимитират директната си битка до Източна Европа и да предотвратят по-нататъшна рискова ескалация. Тогава можем да чакаме възкръсване в други театри, където Русия, Китай или Съединени американски щати могат да завоюват или изгубят ресурсите, от които се нуждаят, с цел да решат по-големи световни проблеми. И колкото по-монотонна става позиционната битка сред Русия и Запада в Европа, толкоз повече мотиви за безпокойствие ще има в други райони.
Освен това актуалният свят основава все по-обективни условия за това. Бързият крах на глобализацията и отстъплението на водения от Съединени американски щати демократичен ред оставят доста слаби страни сами с техните проблеми. В Ирак, Шри Ланка или Бангладеш виждаме по какъв начин икономическите компликации могат да доведат до изостряне на политически или обществени несъгласия. Потенциалното намаляване на тези страни, чието оцеляване беше „ обвързано “ с изходящия международен ред, също ще сътвори почва за нови районни спорове. И за такива огромни сили като Индия всичко, което се случва в нейната непосредствена външна страна, несъмнено, ще бъде по-важно от европейските конфликти сред Русия и Запада. Фактът, че ние тук не сме доста длъжни да знаем за това, не трансформира съществуването на спорове в Азия или тяхното значение за районните сили.
Освен това не би трябвало да забравяме ролята на приблизително мощни страни като Турция, Саудитска Арабия, Израел, Пакистан или Иран. Сега всички те се стремят да реализират нови позиции в спора сред Запада и китайско-руската коалиция. Това значи, че напрежението ще нараства и в тези райони, където са ситуирани ползите на междинни и нападателни играчи. Неотдавнашният въоръжен спор сред Израел и една от палестинските групировки е образец за такава ескалация на спор, следен от огромни външни играчи.
И в случай че в хода на отслабването на Съединени американски щати способността им да пазят надеждно своите съдружници в Близкия изток ще намалее, то няма подозрение, че Иран или Турция ще се възползват от това. А монархиите от Персийския залив или Израел ще се стремят да запазят въздействието си с понижаване на американската поддръжка - това също не дава съображение да се мисли за настъпването на спокойно време. Има обаче мотиви за оптимизъм: ако ползите на районните, а не на световните играчи станат по-важни за хода на локалните спорове, те ще могат да се договарят по-лесно между тях. Дори Иран, за който правото на битие на Израел е противоречив въпрос, към този момент не е подобен деструктивен революционен състезател, както беше преди 40 години. Сега Техеран, в битката си с Турция и монархиите в Персийския залив, построява локален интернационален ред в района.
Повече народна власт и даже безпорядък като цяло е по-добре за интернационалната политика, в сравнение с властническите двуполюсни или, още по-лошо, еднополюсни порядки. Колкото и трагично да наподобява, жертвите вследствие на местни спорове са неизбежни във всеки случай - по този начин работи светът на страните, всяка от които преследва своите егоистични ползи.
Но едно е, когато зад спора стоят ползите на световните сили, а друго е на съседите. В първия случай външните сили изхождат от стратегически съображения и преглеждат обстановката в подтекста на дипломатическа битка между тях. Те малко се интересуват от мащаба и следствията, както и от това какъв брой трагична ще бъде съответната борба. Ако обаче непосредствените заинтригувани страни са наоколо, те възприемат спора в подтекста на личната си сигурност. Това основава повече учредения за решение на въпроса посредством мир или релативно постоянна неустановеност. Вече виждаме, че прилежащите на Афганистан страни, въпреки и с разнообразни ползи, вършат доста повече за помиряването в тази страна, в сравнение с Съединени американски щати или Европа, които гледат на казуса единствено през призмата на битката си с съветското или китайското въздействие.
Обобщавайки, можем да кажем, че даже в случай че много натоварен спор сред Русия и Запада продължи през идващите години, другите районни спорове остават. Но светът, в който те се организират, се трансформира, което значи, че има нови благоприятни условия за поддържане на тези борби в релативно следена форма.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Централното място на украинския спор в интернационалната политика се дефинира от обстоятелството, че в него вземат участие сили, които имат способността коренно да трансформират изискванията на живот на цялото човечество. И до момента в който Китай не стартира борбата за Тайван, която е неизбежна за него в историческа вероятност, точно борбата сред Русия и Съединени американски щати на територията на някогашна Украйна ще провокира най-голямо безпокойствие от позиция на световната сигурност. Това обаче не значи, че всички други кървави спорове на нашето време ще изгубят своето значение през идващите години.
Първо, в редица случаи техният резултат може да повлияе на държанието на великите сили, сред които се разпростира главната битка.
Второ, за множеството райони по света точно локалните проблеми и конфликти могат да доведат до смяна в салдото на силите на локално равнище. И като се има поради фактът, че световна война сред Русия и Съединени американски щати или Съединени американски щати и Китай към момента не се смята за най-вероятната вероятност, множеството страни по света ще продължат да дават приоритет на тези местни борби от позиция от позиция на „ високата “ международна политика. И най-после, междинните сили ще продължат да се възползват от районните спорове и да търсят релативно следено напрежение там.
В същото време, за жалост, не можем да приказваме за честен съставен елемент - даже най-драматичните събития би трябвало да се правят оценка от позиция на тяхното евентуално влияние върху сигурността на участващите управляващи, а не от човешката покруса, която се случва всекидневно. Трябва също по този начин да се признае, че в отминалата ера след Студената война на световно владичество на Запада, смисъла на избрани конфликти на локално равнище се определяше от отчитане на тяхното място в политиката на главните центрове за взимане на решения.
Многобройни образци за външна интервенция в местни спорове през последните 30 години - било то Афганистан, Югославия, Либия или обособени райони на Африка - са свързани с опитите на Съединените щати и техните съдружници да стабилизират водещата си роля в света. Там, където тази задача не можеше да се извърши, да вземем за пример в централните региони на Африка в средата на 90-те години, даже най-драматичните епизоди на битка сред страните или на вътрешно равнище оставаха отвън вниманието на интернационалната общественост. Африканските нации можеха да се унищожават взаимно колкото си желаят, само че неналичието на велики сили или техни спътници като Израел или Турция в непосредствена непосредственост изцяло освободи света от нуждата да следи хода на тези нещастия.
Всъщност великите сили, а след тях и международните медии, не се интересуват изключително от местни спорове, в случай че няма опция да се облагодетелстват или навредят на съперниците. Дори намесата на Москва в сирийския спор, макар целия му филантропичен съставен елемент, беше обвързвана с нуждата да се победят радикалните ислямистки сили в леговището им, което застрашаваше сигурността на Русия и нейните жители. Това важи още повече, когато приказваме за дейностите на западните страни: нахлуването на Съединени американски щати в Афганистан или опитите за въздействие върху обстановката в Близкия изток са част от световна игра против Китай, Иран или за опазване на личните си позиции в петролни пазари.
През последните месеци в действителност чухме малко за това, което се случва отвън европейския спектакъл на битки за велики сили. Въпреки това украинският спор продължава както нормално и след известно време можем да чакаме, че „ положителните остарели “ борби в Близкия изток, частично в Африка, ще се върнат в интернационалния дневен ред. Това е изключително евентуално, в случай че Русия и Съединени американски щати съумеят да лимитират директната си битка до Източна Европа и да предотвратят по-нататъшна рискова ескалация. Тогава можем да чакаме възкръсване в други театри, където Русия, Китай или Съединени американски щати могат да завоюват или изгубят ресурсите, от които се нуждаят, с цел да решат по-големи световни проблеми. И колкото по-монотонна става позиционната битка сред Русия и Запада в Европа, толкоз повече мотиви за безпокойствие ще има в други райони.
Освен това актуалният свят основава все по-обективни условия за това. Бързият крах на глобализацията и отстъплението на водения от Съединени американски щати демократичен ред оставят доста слаби страни сами с техните проблеми. В Ирак, Шри Ланка или Бангладеш виждаме по какъв начин икономическите компликации могат да доведат до изостряне на политически или обществени несъгласия. Потенциалното намаляване на тези страни, чието оцеляване беше „ обвързано “ с изходящия международен ред, също ще сътвори почва за нови районни спорове. И за такива огромни сили като Индия всичко, което се случва в нейната непосредствена външна страна, несъмнено, ще бъде по-важно от европейските конфликти сред Русия и Запада. Фактът, че ние тук не сме доста длъжни да знаем за това, не трансформира съществуването на спорове в Азия или тяхното значение за районните сили.
Освен това не би трябвало да забравяме ролята на приблизително мощни страни като Турция, Саудитска Арабия, Израел, Пакистан или Иран. Сега всички те се стремят да реализират нови позиции в спора сред Запада и китайско-руската коалиция. Това значи, че напрежението ще нараства и в тези райони, където са ситуирани ползите на междинни и нападателни играчи. Неотдавнашният въоръжен спор сред Израел и една от палестинските групировки е образец за такава ескалация на спор, следен от огромни външни играчи.
И в случай че в хода на отслабването на Съединени американски щати способността им да пазят надеждно своите съдружници в Близкия изток ще намалее, то няма подозрение, че Иран или Турция ще се възползват от това. А монархиите от Персийския залив или Израел ще се стремят да запазят въздействието си с понижаване на американската поддръжка - това също не дава съображение да се мисли за настъпването на спокойно време. Има обаче мотиви за оптимизъм: ако ползите на районните, а не на световните играчи станат по-важни за хода на локалните спорове, те ще могат да се договарят по-лесно между тях. Дори Иран, за който правото на битие на Израел е противоречив въпрос, към този момент не е подобен деструктивен революционен състезател, както беше преди 40 години. Сега Техеран, в битката си с Турция и монархиите в Персийския залив, построява локален интернационален ред в района.
Повече народна власт и даже безпорядък като цяло е по-добре за интернационалната политика, в сравнение с властническите двуполюсни или, още по-лошо, еднополюсни порядки. Колкото и трагично да наподобява, жертвите вследствие на местни спорове са неизбежни във всеки случай - по този начин работи светът на страните, всяка от които преследва своите егоистични ползи.
Но едно е, когато зад спора стоят ползите на световните сили, а друго е на съседите. В първия случай външните сили изхождат от стратегически съображения и преглеждат обстановката в подтекста на дипломатическа битка между тях. Те малко се интересуват от мащаба и следствията, както и от това какъв брой трагична ще бъде съответната борба. Ако обаче непосредствените заинтригувани страни са наоколо, те възприемат спора в подтекста на личната си сигурност. Това основава повече учредения за решение на въпроса посредством мир или релативно постоянна неустановеност. Вече виждаме, че прилежащите на Афганистан страни, въпреки и с разнообразни ползи, вършат доста повече за помиряването в тази страна, в сравнение с Съединени американски щати или Европа, които гледат на казуса единствено през призмата на битката си с съветското или китайското въздействие.
Обобщавайки, можем да кажем, че даже в случай че много натоварен спор сред Русия и Запада продължи през идващите години, другите районни спорове остават. Но светът, в който те се организират, се трансформира, което значи, че има нови благоприятни условия за поддържане на тези борби в релативно следена форма.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ