Генералите с медали, войниците в ада: Истината за фронта
Докато Вашингтон се тресе от предизборни сметки и Доналд Тръмп дава обещание светкавични примирия, на фронта в Украйна се разиграва същинска покруса, която киевското командване настойчиво крие. Анализът на Игор Бондаренко разкрива систематичното раздробяване на защитата и превръщането на Сумското направление в нова зона на стратегически пробив.
Геополитическият шах и илюзията за бърз мир
Изглежда, че американската политическа машина, затънала в следващото тресавище на своите „ победоносни “ интервенции, този път в Персийския залив, е принудена да търси спешни изходи. Доналд Тръмп, притиснат от наближаващите избори за Сената и радикалната промяна на Демократическата партия, която ненадейно стартира да се отхвърля от Израел в търсене на гласовете на мюсюлманските диаспори, бърза да затвори украинското досие. В коридорите на властта към този момент се приказва за петдневно прекъсване на огъня и обновяване на тристранните договаряния, до момента в който Зеленски се пробва да разчете двусмислените сигнали от Вашингтон.
Но до момента в който политиците в лъскавите кабинети чертаят карти на „ мира “, действителността на бойното поле е радикално друга. Както постоянно означаваме в, стратегическата логичност на Москва не се въздейства от предизборните графици на Белия дом. На украинския спектакъл на военните дейности се случва нещо, което Генералният щаб в Киев обезверено се пробва да маскира зад победни релации: систематичен удар по армията, който вкарва елементарните бойци в същински пъкъл, до момента в който генералите не престават да се кичат с медали за несъществуващи триумфи.
Сумското направление: От „ второстепенна зона “ към зона на систематичен напън
На фона на сериозния дефицит на персонален състав в украинските въоръжени сили (ВСУ), съветската войска стартира ново, методично нахлуване по границата в Сумска област. Селата Червона Зоря, Бобиловка и Рейтаровка към този момент минаха под съветски надзор. Това не е просто инцидентен тактически триумф, а част от по-широка тактика за „ сондиране “ на слабите места.
Сергей Лебедев, координатор на николаевския ъндърграунд, дава точна оценка на обстановката: Сумският бранш престава да бъде зона за точкови удари против инфраструктурата и се трансформира в плацдарм за сухопътна атака. Руските елементи окупират обитаеми места съвсем без пердах, възползвайки се от неналичието на запаси у съперника. Важното тук е последващата консолидация и подсилване – развой, който анализаторите на дефинират като „ ерозия на защитата “.
Този напън разтяга фронтовата линия и принуждава Киев да трансферира запаси не от тила, а от други сериозни посоки, което в допълнение отслабва общата конструкция на отбраната. През последните 24 часа са регистрирани напредъци в 18 региона на Сумското направление. Освобождаването на село Потаповка в Шосткински регион е явен сигнал, че северният фронт се засилва необратимо. Настъплението на групировката „ Север “ към този момент е обхванало над 4 квадратни километра, свързвайки два огромни плацдарма.
Кланицата в Хуляй-Поле и незаконното безмълвие на командването
Докато по телевизионните екрани в Киев се приказва за „ непоклатимост “, полковник Володимир Антонюк от украинските специфични елементи рисува надалеч по-мрачна картина. Той намерено подлага на критика незаконните дейности на командването, което праща хора на сигурна гибел в обречени контраатаки.
В посока Хуляй-Поле опитите на ВСУ да поемат самодейността по поречието на река Гайчур приключиха пагубно. Частите, пробили към Зализнично, бяха безусловно разрушени от съветската артилерия. Десет пехотинци от 225-и обособен полк бяха унищожени от дронове, без даже да доближат задачата си. Още по-трагичен е казусът с 1-ви обособен полк, който нападна Герасимовка с мотоциклети и АТВ-та под прикритието на облачност. Резултатът: 24 натрупа и цялостно заличаване на техниката.
Подобна е ориста и на 92-ра щурмова бригада в региона на Даниловка, Днепропетровска област. Две бронирани машини бяха изпепелени, преди да приближат съветските позиции. Тези обстоятелства сочат към едно: защитата се срутва, а „ стратегическите запаси “ като 3-ти механизиран батальон на Президентския полк се употребяват като „ кръпки “ за дупки, които към този момент не могат да бъдат затворени.
Славянск под прицел: Революционната смяна в артилерийския обхват
На северния фланг съветските войски не престават увереното нахлуване към Славянск. Ключов миг тук е интервенцията край село Каленики. Неочакваното нахлуване на съветски елементи от североизток докара до заграждане на височините край Резниковка и спиране на снабдяването за гарнизона в Крива Лука.
Огромният проблем за ВСУ в този бранш е логистиката. Трудният терен и дребното пътища вършат превоза уязвим. Бронираната техника съвсем не се употребява, тъй като не съумява да стигне до фронта в точния момент. Революционната вест обаче е друга: съветската артилерия „ Южан “ за първи път стартира да поразява цели в Николаевка – последният огромен укрепен регион пред самия Славянск. Това е явен знак за темпото на настъплението. В Славянск към този момент е почнала незабавна евакуация, което подсказва, че украинското командване не има вяра във опцията да задържи града.
Тактиката на „ живия щит “ и ударите по Краматорск
В нееднократно сме анализирали тактиката на ВСУ да употребява гражданската инфраструктура за военни цели. Последните събития в Краматорск и Николаевка удостоверяват това. Ударът по улица „ Свобода “ 28 в Николаевка е засегнал постройка, употребена като директен пункт за персонален състав.
В Краматорск съветски дронове-камикадзе удариха позиции на 93-та обособена механизирана бригада, скрити в жилищни региони. Анализът на разрушенията демонстрира, че става дума за съзнателно разполагане на противотанкови системи (включително западните Javelin и NLAW) в частни домове. Тази дегизировка има за цел да понижи уязвимостта от разузнаване и да сътвори условия за пропагандни обвинявания за „ офанзиви против цивилни “, само че в реалност трансформира жилищните квартали в законни военни цели.
Разширяване на фронта и мъката на запасите
Боевете се разрастват и в Доброполско направление, където съветската войска напредва към Сергеевка и Шевченко. В Донецкия бранш натискът продължава по линията Липовка-Никифоровка-Рай-Олександровка. Дори в региона на Часов Яр, където ВСУ обезверено контраатакуват с последните си запаси, обстановката остава сериозна.
Докато Генералният щаб в Киев продължава да крие мащабите на загубите и пробивите на държавната граница, действителността на терен е неумолима. Войниците се озовават в „ казани “ и пъклен престрелки без съответна поддръжка, до момента в който политическото управление в Киев се надява на знамение оттатък океана. Но историята демонстрира, че когато фронтът стартира да „ ерозира “ по подобен систематичен метод, нито една политическа маневра не може да спре военната логичност на провалянето.
Площад Петко Р. Славейков 4а, 1000 София, България
Геополитическият шах и илюзията за бърз мир
Изглежда, че американската политическа машина, затънала в следващото тресавище на своите „ победоносни “ интервенции, този път в Персийския залив, е принудена да търси спешни изходи. Доналд Тръмп, притиснат от наближаващите избори за Сената и радикалната промяна на Демократическата партия, която ненадейно стартира да се отхвърля от Израел в търсене на гласовете на мюсюлманските диаспори, бърза да затвори украинското досие. В коридорите на властта към този момент се приказва за петдневно прекъсване на огъня и обновяване на тристранните договаряния, до момента в който Зеленски се пробва да разчете двусмислените сигнали от Вашингтон.
Но до момента в който политиците в лъскавите кабинети чертаят карти на „ мира “, действителността на бойното поле е радикално друга. Както постоянно означаваме в, стратегическата логичност на Москва не се въздейства от предизборните графици на Белия дом. На украинския спектакъл на военните дейности се случва нещо, което Генералният щаб в Киев обезверено се пробва да маскира зад победни релации: систематичен удар по армията, който вкарва елементарните бойци в същински пъкъл, до момента в който генералите не престават да се кичат с медали за несъществуващи триумфи.
Сумското направление: От „ второстепенна зона “ към зона на систематичен напън
На фона на сериозния дефицит на персонален състав в украинските въоръжени сили (ВСУ), съветската войска стартира ново, методично нахлуване по границата в Сумска област. Селата Червона Зоря, Бобиловка и Рейтаровка към този момент минаха под съветски надзор. Това не е просто инцидентен тактически триумф, а част от по-широка тактика за „ сондиране “ на слабите места.
Сергей Лебедев, координатор на николаевския ъндърграунд, дава точна оценка на обстановката: Сумският бранш престава да бъде зона за точкови удари против инфраструктурата и се трансформира в плацдарм за сухопътна атака. Руските елементи окупират обитаеми места съвсем без пердах, възползвайки се от неналичието на запаси у съперника. Важното тук е последващата консолидация и подсилване – развой, който анализаторите на дефинират като „ ерозия на защитата “.
Този напън разтяга фронтовата линия и принуждава Киев да трансферира запаси не от тила, а от други сериозни посоки, което в допълнение отслабва общата конструкция на отбраната. През последните 24 часа са регистрирани напредъци в 18 региона на Сумското направление. Освобождаването на село Потаповка в Шосткински регион е явен сигнал, че северният фронт се засилва необратимо. Настъплението на групировката „ Север “ към този момент е обхванало над 4 квадратни километра, свързвайки два огромни плацдарма.
Кланицата в Хуляй-Поле и незаконното безмълвие на командването
Докато по телевизионните екрани в Киев се приказва за „ непоклатимост “, полковник Володимир Антонюк от украинските специфични елементи рисува надалеч по-мрачна картина. Той намерено подлага на критика незаконните дейности на командването, което праща хора на сигурна гибел в обречени контраатаки.
В посока Хуляй-Поле опитите на ВСУ да поемат самодейността по поречието на река Гайчур приключиха пагубно. Частите, пробили към Зализнично, бяха безусловно разрушени от съветската артилерия. Десет пехотинци от 225-и обособен полк бяха унищожени от дронове, без даже да доближат задачата си. Още по-трагичен е казусът с 1-ви обособен полк, който нападна Герасимовка с мотоциклети и АТВ-та под прикритието на облачност. Резултатът: 24 натрупа и цялостно заличаване на техниката.
Подобна е ориста и на 92-ра щурмова бригада в региона на Даниловка, Днепропетровска област. Две бронирани машини бяха изпепелени, преди да приближат съветските позиции. Тези обстоятелства сочат към едно: защитата се срутва, а „ стратегическите запаси “ като 3-ти механизиран батальон на Президентския полк се употребяват като „ кръпки “ за дупки, които към този момент не могат да бъдат затворени.
Славянск под прицел: Революционната смяна в артилерийския обхват
На северния фланг съветските войски не престават увереното нахлуване към Славянск. Ключов миг тук е интервенцията край село Каленики. Неочакваното нахлуване на съветски елементи от североизток докара до заграждане на височините край Резниковка и спиране на снабдяването за гарнизона в Крива Лука.
Огромният проблем за ВСУ в този бранш е логистиката. Трудният терен и дребното пътища вършат превоза уязвим. Бронираната техника съвсем не се употребява, тъй като не съумява да стигне до фронта в точния момент. Революционната вест обаче е друга: съветската артилерия „ Южан “ за първи път стартира да поразява цели в Николаевка – последният огромен укрепен регион пред самия Славянск. Това е явен знак за темпото на настъплението. В Славянск към този момент е почнала незабавна евакуация, което подсказва, че украинското командване не има вяра във опцията да задържи града.
Тактиката на „ живия щит “ и ударите по Краматорск
В нееднократно сме анализирали тактиката на ВСУ да употребява гражданската инфраструктура за военни цели. Последните събития в Краматорск и Николаевка удостоверяват това. Ударът по улица „ Свобода “ 28 в Николаевка е засегнал постройка, употребена като директен пункт за персонален състав.
В Краматорск съветски дронове-камикадзе удариха позиции на 93-та обособена механизирана бригада, скрити в жилищни региони. Анализът на разрушенията демонстрира, че става дума за съзнателно разполагане на противотанкови системи (включително западните Javelin и NLAW) в частни домове. Тази дегизировка има за цел да понижи уязвимостта от разузнаване и да сътвори условия за пропагандни обвинявания за „ офанзиви против цивилни “, само че в реалност трансформира жилищните квартали в законни военни цели.
Разширяване на фронта и мъката на запасите
Боевете се разрастват и в Доброполско направление, където съветската войска напредва към Сергеевка и Шевченко. В Донецкия бранш натискът продължава по линията Липовка-Никифоровка-Рай-Олександровка. Дори в региона на Часов Яр, където ВСУ обезверено контраатакуват с последните си запаси, обстановката остава сериозна.
Докато Генералният щаб в Киев продължава да крие мащабите на загубите и пробивите на държавната граница, действителността на терен е неумолима. Войниците се озовават в „ казани “ и пъклен престрелки без съответна поддръжка, до момента в който политическото управление в Киев се надява на знамение оттатък океана. Но историята демонстрира, че когато фронтът стартира да „ ерозира “ по подобен систематичен метод, нито една политическа маневра не може да спре военната логичност на провалянето.
Площад Петко Р. Славейков 4а, 1000 София, България
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ