Мартин Карбовски: Светът е точно това, за което мечтахме - развеселен до смърт
" Докато в рекламите и студията готвят риба фугу и дива сьомга, пълнена с шафран, долу някой си топли вода за чай и картофи. Човекът с чая е индивидът на Чехов, който е избрал да не се обеси, а да ракаже истината. Е, даже да е трагичен, индивидът с чая е значим и логичен. Повече от всеки различен " – споделя журналистът Мартин Карбовски в изявление за Аctualno.com.
Карбовски, който всички познават с журналистическите му планове, този път е в друга роля. И на друго място: театърът. Преди година той написа своя настояща сатирична пиеса със заглавието " Крава ". Тя ще се играе на тази събота, 13.11.2021 година, от 19:30 ч. в Theatro, София.
Сюжетът, споделя Карбовски, е взет от новинарския поток. Става дума за една българска крава, избягала в прилежаща Сърбия, която предизвиква купища " проблеми " на едно гранично българско село и неговите посетители.
Пиесата е и смешна, и почтена, осмива новите моди и лицемерието на актуалния свят. Но сигурно е мотив да забележим живота си през друга призма.
Какво още мисли журналистът за политиката, изкуството и бъдещето на страната ни – четете в изявлението за Actualno.com.
Къде се пресичат политиката и театърът?
Никъде не се пресичат. Театърът е по-честен, в политиката лъжата е мерзка и тества очите на слепите. Дали е останал в тях най-малко малко фоторецепторен протеин.
Какво ни се случва в последно време на нас българите? Политиците ли са ни отговорни?
Случва се същото като преди 40 години. Свободата и изборът са опорочени. Властта към този момент не може да продължава по този начин. Ако живеехме другаде, тези флуктуации щяха да са с месеци. У нас всяка власт пада с години поради моралният императив на гочоолу и дочоолу - те не дават властта даже да са уличени в ликвидиране.
Ти обичаш да цитираш една имитация – " Всичко хубаво на тоя свят е храброст. ". Къде ни е на нас смелостта? Кой в България е самоуверен?
Децата са смели. Всички други си вършат сметката. Генетично сме подбрани да си вършим сметката, с цел да оцелеем. И тая сметка е пособия в самостоятелното оцеляване. Но през днешния ден ние се размиваме в световния океан. Няма да оцелеем самостоятелно, тъй като се трансформираме в други хора, в плебеи на консумеризма и всяка нова идеология. Вече не сме българи, а клиенти на вериги. Виж по какъв начин звучи, а?
Твоята прогноза за идните избори?
Нямам прогноза. Не желая да имам - нашият дребен свят страда от прекалено количество персонални отзиви и прогнози. Всеки със своя галактика, всеки със своя налудна философия, всеки със своя стратегия за самолечение и всеки със своя партия от един човек. Дори всеки със своя стъпка на Луната.
Каква зима ни чака?
Европейска зима. Новият зелен еврокомунизъм ни измами да имаме вяра в изобилието, ние се разглезихме и отпуснахме, ние нищо не произвеждаме, даже народа си не възпроизвеждаме. И един ден светлото евро зелено бъдеще ще ни каже - махни си крайници от лицето ми. Ние ще сме афектирани и сюрпризирани. Глобалният свят ще се затвори за бедните, те няма да могат не просто да използват като през днешния ден, а няма да могат да се стоплят. Всяко ярко бъдеще е неточност, помнете социализма.
И изобщо какъв живот ни чака? Има ли място за изкуство в него?
То място за друго няма. Светът се избавя в изкуството, там бяга. В тежки времена се основават и остават положителни творби. У нас обаче за изкуство се счита щракането с пръсти, качен върху масата. Не съм сигурен дали това изкуство е леговище.
Има ли смисъл от книги и спектакъл, в случай че хората мислят единствено дали ще си платят тока, дали ще ни натровят с ваксини или кой ще пристигна на власт?
Има смисъл от почтено говорене. Докато в рекламите и студията готвят риба фугу и дива сьомга, пълнена с шафран, долу някой си топли вода за чай и картофи. Човекът с чая е индивидът на Чехов, който е избрал да не се обеси, а да опише истината. Е, даже да е трагичен, индивидът с чая е значим и логичен. Повече от всеки различен.
Прецакани ли сме или се прецакваме сами?
Българите са като деца - те имат вяра на лесното. Трябва им преподавател, религия, Бог, който няма да ги изяде и експлоатира. Трябва им почтен лидер. Но няма. У нас свестните смятат за луди. И терена е глинест, задачата е играта на живота да се трансформира в постепенно тлеене, подклаждано от кренвирши. Няма място за българите на тая планета през днешния ден. Те не водят война за своето място, по този начин славно от близкото минало.
Ти написа пиеса преди една година. Каква е нейната орис?
Театърът е подритван от новите епидемиологични правила и институции. Трудно оцелява. Днешният български спектакъл се е изгубил в безвредни скечове и смехории, остана ни един изчезнал Морфов, един Маруис и една Диана Добрева. Но театърът ще оцелее, той е иманентна част от житейското случване. Театърът е война, кръв, сперма и фантазия.
Аз върша възрожденски спектакъл - хубавият спектакъл скрито или очевидно бори Султана или се подиграва на пазачите на харема. Идете, гледайте КРАВА НА 13-ти ноември. В спектакъл ТЕАТРО. После ми кажете дали ви харесва един малко по друг спектакъл.
Сега с новите ограничения и зелен документ, на апела – елате на спектакъл, несъмнено доста хора споделят – не може, нямаме документ, забравете за нас...победиха ли кръчмите театрите?
Кога разпоредбите за нас са били нещо, което пречи? Все някак ще се виждаме и в теътъра и в кръчмата. В края на краищата, и двете неща са произлезли от гръцкия “симпозиум ”. Кръчмата е спектакъл и театърът у нас е почнал в механа. Просто идете на спектакъл, а там си спомнете по какъв начин се промъквахме на кино без билет. Помните ли?
С какво се занимава сега журналистът Карбовски? И с какво писателят и поетът?
Снимам, работя, пребивавам и стихове пиша, така както умея. Светът е тъкмо това, за което мечтахме - развеселен до гибел е светът. И както е обикновено - ние не сме доста щастливи в него. Но някой да ви е обещавал друго?
***
Билети за пиесата " Крава " може да вземете тук:
Карбовски, който всички познават с журналистическите му планове, този път е в друга роля. И на друго място: театърът. Преди година той написа своя настояща сатирична пиеса със заглавието " Крава ". Тя ще се играе на тази събота, 13.11.2021 година, от 19:30 ч. в Theatro, София.
Сюжетът, споделя Карбовски, е взет от новинарския поток. Става дума за една българска крава, избягала в прилежаща Сърбия, която предизвиква купища " проблеми " на едно гранично българско село и неговите посетители.
Пиесата е и смешна, и почтена, осмива новите моди и лицемерието на актуалния свят. Но сигурно е мотив да забележим живота си през друга призма.
Какво още мисли журналистът за политиката, изкуството и бъдещето на страната ни – четете в изявлението за Actualno.com.
Къде се пресичат политиката и театърът?
Никъде не се пресичат. Театърът е по-честен, в политиката лъжата е мерзка и тества очите на слепите. Дали е останал в тях най-малко малко фоторецепторен протеин.
Какво ни се случва в последно време на нас българите? Политиците ли са ни отговорни?
Случва се същото като преди 40 години. Свободата и изборът са опорочени. Властта към този момент не може да продължава по този начин. Ако живеехме другаде, тези флуктуации щяха да са с месеци. У нас всяка власт пада с години поради моралният императив на гочоолу и дочоолу - те не дават властта даже да са уличени в ликвидиране.
Ти обичаш да цитираш една имитация – " Всичко хубаво на тоя свят е храброст. ". Къде ни е на нас смелостта? Кой в България е самоуверен?
Децата са смели. Всички други си вършат сметката. Генетично сме подбрани да си вършим сметката, с цел да оцелеем. И тая сметка е пособия в самостоятелното оцеляване. Но през днешния ден ние се размиваме в световния океан. Няма да оцелеем самостоятелно, тъй като се трансформираме в други хора, в плебеи на консумеризма и всяка нова идеология. Вече не сме българи, а клиенти на вериги. Виж по какъв начин звучи, а?
Твоята прогноза за идните избори?
Нямам прогноза. Не желая да имам - нашият дребен свят страда от прекалено количество персонални отзиви и прогнози. Всеки със своя галактика, всеки със своя налудна философия, всеки със своя стратегия за самолечение и всеки със своя партия от един човек. Дори всеки със своя стъпка на Луната.
Каква зима ни чака?
Европейска зима. Новият зелен еврокомунизъм ни измами да имаме вяра в изобилието, ние се разглезихме и отпуснахме, ние нищо не произвеждаме, даже народа си не възпроизвеждаме. И един ден светлото евро зелено бъдеще ще ни каже - махни си крайници от лицето ми. Ние ще сме афектирани и сюрпризирани. Глобалният свят ще се затвори за бедните, те няма да могат не просто да използват като през днешния ден, а няма да могат да се стоплят. Всяко ярко бъдеще е неточност, помнете социализма.
И изобщо какъв живот ни чака? Има ли място за изкуство в него?
То място за друго няма. Светът се избавя в изкуството, там бяга. В тежки времена се основават и остават положителни творби. У нас обаче за изкуство се счита щракането с пръсти, качен върху масата. Не съм сигурен дали това изкуство е леговище.
Има ли смисъл от книги и спектакъл, в случай че хората мислят единствено дали ще си платят тока, дали ще ни натровят с ваксини или кой ще пристигна на власт?
Има смисъл от почтено говорене. Докато в рекламите и студията готвят риба фугу и дива сьомга, пълнена с шафран, долу някой си топли вода за чай и картофи. Човекът с чая е индивидът на Чехов, който е избрал да не се обеси, а да опише истината. Е, даже да е трагичен, индивидът с чая е значим и логичен. Повече от всеки различен.
Прецакани ли сме или се прецакваме сами?
Българите са като деца - те имат вяра на лесното. Трябва им преподавател, религия, Бог, който няма да ги изяде и експлоатира. Трябва им почтен лидер. Но няма. У нас свестните смятат за луди. И терена е глинест, задачата е играта на живота да се трансформира в постепенно тлеене, подклаждано от кренвирши. Няма място за българите на тая планета през днешния ден. Те не водят война за своето място, по този начин славно от близкото минало.
Ти написа пиеса преди една година. Каква е нейната орис?
Театърът е подритван от новите епидемиологични правила и институции. Трудно оцелява. Днешният български спектакъл се е изгубил в безвредни скечове и смехории, остана ни един изчезнал Морфов, един Маруис и една Диана Добрева. Но театърът ще оцелее, той е иманентна част от житейското случване. Театърът е война, кръв, сперма и фантазия.
Аз върша възрожденски спектакъл - хубавият спектакъл скрито или очевидно бори Султана или се подиграва на пазачите на харема. Идете, гледайте КРАВА НА 13-ти ноември. В спектакъл ТЕАТРО. После ми кажете дали ви харесва един малко по друг спектакъл.
Сега с новите ограничения и зелен документ, на апела – елате на спектакъл, несъмнено доста хора споделят – не може, нямаме документ, забравете за нас...победиха ли кръчмите театрите?
Кога разпоредбите за нас са били нещо, което пречи? Все някак ще се виждаме и в теътъра и в кръчмата. В края на краищата, и двете неща са произлезли от гръцкия “симпозиум ”. Кръчмата е спектакъл и театърът у нас е почнал в механа. Просто идете на спектакъл, а там си спомнете по какъв начин се промъквахме на кино без билет. Помните ли?
С какво се занимава сега журналистът Карбовски? И с какво писателят и поетът?
Снимам, работя, пребивавам и стихове пиша, така както умея. Светът е тъкмо това, за което мечтахме - развеселен до гибел е светът. И както е обикновено - ние не сме доста щастливи в него. Но някой да ви е обещавал друго?
***
Билети за пиесата " Крава " може да вземете тук:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ