Докато в Подбалканските полета масово стопани оставят розите да умрат

Докато в Подбалканските полета всеобщо стопани оставят розите да умрат в градините, тъй като няма кой да изкупува, Розовата котловина се реалокира в Добруджа.

В момента там се намира един от най-големите масиви в България с Роза Дамасцена от 300 дка в село Славеево. За това заяви Pro news Dobrich. Собствениците берат цвят за втора година и го дестилират в личната си розоварна, заради което нямат никакъв проблем с изкупната цена.

В същото време в Подбалканските полета дребни стопани се заканват да изкоренят градините си които са прехранване на фамилиите им стотици години, или просто оставят гюла необран, тъй като няма къде да го продадат.

За региона на Стрелча съм чувал, че преди време всеобщо са раздавали по няколко декара на фамилии да отглеждат рози, с цел да имат прехранване, описа Никола Илчев, който има масиви с лайка, рози и лавандула. В моментаq поради ниските изкупните цени r високите цени на трудаq на производителите им излиза по-евтино да зарежат градините си, изясни той.

Според Илчев, с цел да има сметка производителят, изкупните цени би трябвало да са най-малко 2 лева за кг, или 2,50 лева Причината е, че берачите желаят 1,60 лева за предаден кг цвят, а на доста места се появиха лозунги по време на Празника на розата с плакати за 2 лева за кг набран цвят. При това състояние производителите би трябвало да работят за берачите и розоварните.

От друга страна, заради големи количества непродадено масло най-малко 10 % от дестилериите са затворили врат и не изкупуват цвят за преправка. Останалите изкупуват едвам 50% от размерите от предходните акции. Ситуацията се усложнява и от обстоятелството, че най-големият преработвател в Подбалкана, който има 1000 дка рози и лавандула, също не дестилира този сезон. Причината е в липса на оборотни средства, сподели Методи Стефанов, търговски шеф и съветник в региона на етерично-маслените култури с 23 години опит.

Той изясни, че в предходните акции са изкупували цвят на 20% от притежателите на розови градини в региона. Така излизането на един от най-големите играчи е асъдействало за срутва на изкупните цени, които са паднали на 1,30 лева до 1,60 лева за кг сега.

Причините да се стигне до тази обстановка са няколко, съгласно Стефанов. От една страна е рецесията с пандемията и залежалите количества масло. От друга е натискът на цените извън от страни, които създават с доста по-ниска себестойност от България, в която стандартът се качи. Стефанов сподели, че в Турция поради се заплаща 90 ст. за кг розов цвят. Маслото югоизточната ни съседка продава за 3200-3400 евро кг, тъй като себестойността е по-ниска, до момента в който при нас предходната година е било 5500 евро за кг., само че имаше години, в които е стигало и 7 хил.евро за кг. Розови градини към този момент има и в Молдова, и в Азербайджан, които са с доста по-ниска себестойност на продукта, спрямо българския, добави Стефанов.

Друга съществена причина за рецесията с розите е липса на национална тактика

както и това, че секторът не е предпочитан за България, съгласно Методи Стефанов. От една страна, в Закона за розата няма текстове, които да плануват подкрепяне във форсмажорни обстановки като сегашната и помощите се вършат на парче и в последния миг. От друга, няма и Консултативен съвет към МЗХГ, който всяка година да излиза с равносметка какво се е случило и надлежно да прави проект за идващ интервал.

Секторът може да бъде печеливш, в случай че страната откри метод да подкрепи брането на рози, тъй като това е главната тежест. По този метод ще бъдат облекчени производителите и ще запазят фамилните си приходи, вместо да унищожават градините си.

От 150 до 2000 лева варират цените, с цел да ти сварят гюлов цвят на флорална вода, изясни Никола Илчев, който има градина с рози в региона на Стрелча. Той отглежда лайка, рози и лавандула, от които прави главно флорални води и масла, само че ги дава за преправка в дестилерии, тъй като няма лична.

Илчев добави, че става все по-трудно да се откри преработвател, който да свари гюла, тъй като сега доста розоварни не одобряват цвят. Не мислех да го върша, само че по-късно, което се случва тази година, ще се наложи да дам 30 хиляди лева и да си купя мобилна розоварна, изясни Илчев.

Според него на този стадий не вижда метод дребните земеделци да се обединят и да влагат в обща розоварна, макар че няма кой да купи розите им. Повечето избират да берат и да предават, тъй като за тях след това е мъчно да продават вода или масло, изясни Илчев. Това изисква доста време и сила. Пазарът на етерични масла и флорални води не е толкоз елементарен, добави той.