Докато в България нощта падаше рано и студено, в Съединените

НОЩТА НА ДВА ФРОНТА: САЩ, Украйна и Русия — политическата буря и войната, в която само България спи безпардонно

Докато в България нощта падаше рано и студено, в Съединените щати денят още кипеше. Телевизиите там въртяха безкрайни панели за избори, правосъдни каузи, завои във външната политика. Името на Доналд Тръмп се загатваше във всеки втори диалог – за ролята му в бъдещата поддръжка за Украйна, за това какво ще стане с войната, в случай че още веднъж влезе в Белия дом.

В същия този миг, до момента в който в студиата в Ню Йорк и Вашингтон спореха по тематиката „ мир или още оръжия “, над Украйна не спореха.

Над Украйна просто падаха ракети и дронове. Нощта там не беше ефирен формат, а действителност, в която всеки тон може да се окаже последният

Нощта над Украйна: светлина от детонации, мрачевина в домовете

Ударите започнаха още преди среднощ и продължиха надалеч след изгрев. Руски дронове и ракети удряха тринайсет района, от Черно море до центъра на страната. В небето над градове и села се виждаха следи от прихващачи и светкавици от детониращи бойни глави. Украинските управляващи оповестиха, че са били изстреляни над шестстотин и петдесет дрона и няколко десетки ракети в офанзива, която стартира през нощта и ще се проточи евентуално в светлата част на деня.

В Одеса задачата още веднъж беше енергетиката – подстанции, линии, уреди, които държат живи лечебни заведения, водни помпи, превоз. Част от града мина на спешно зареждане, а основни инфраструктурни обекти – на аварийни системи, оповестяват локалните управляващи. В някои квартали светлината изгасна за часове; хората гледаха към прозорците на прилежащите блокове, с цел да схванат кой има ток и кой е потопен в мрачно.

По информация на филантропичните служби няколко цивилни са убити, а близо трийсет души – ранени, в това число деца

Повредени са жилища в най-малко седем области, както и в самия Киев. Детски стаи, в които още стоят играчки, витрини на магазини, изкъртени входове – фрагментите са мъчително познати от последните три години. Детският фонд на Организация на обединените нации приказва за „ още една тежка, ужасяваща зима “ за украинските деца – с прекратено отопление, ток и вода, с непрекъснат боязън, че идващият удар ще е по техния квартал.UN News

В Одеса най-малко един човек умира, когато серия от дронове удря града. Повече от двадесет ударни апарата и една ракета са ориентирани към региона, а пожар избухва в жилищна постройка, откъдето пожарникари измъкват живи няколко души. Това са от тези нощи, в които цифрите – „ един погубен “, „ няколко ранени “ – звучат изсъхнало, само че зад всяко число има съответен човек, семейство, история.

Фронтовата линия: офанзиви по необятна дъга, бойци на ръба

Докато дроновете кръжат над Одеса и централна Украйна, на изток фронтовата линия не спи. По Donбас твърди се водят десетки офанзиви – по публични украински данни за денонощието съветските сили щурмуват позиции над шейсет пъти по разнообразни посоки. Това не са нереални цифри, а съответни талази от хора и техника, които се пробват да пробият окопите.

В някои сектори съветски щурмови групи напредват под прикритието на артилерия. В други – се пробват да „ изядат “ по неколкостотин метра ничия земя с цената на десетки убити. Украински командири разказват нощта като „ безкрайна “ – талази от офанзиви, които стартират с рухването на здрача и не престават чак до развиделяване. Земята е кална, наводнена, студена, а хората в окопите към този момент не броят дните, а обстрелите.

Линията към Харков и Купянск остава изключително напрегната.

Русия се пробва не просто да нанесе местен удар, а да отвори по-широк фронт, който да обвърже украински сили и да им попречи да укрепват други посоки. За бойците това значи непрекъснато придвижване: промяна на позиции, евакуиране на ранените, връщане назад, тъй като няма кой да те смени.

От украинска страна също има удари. Дронове нападат цели в Русия, в това число индустриални обекти и жилищни зони. И от двете страни на границата хора се разсънват от детонации и гледат през прозореца с един и същи въпрос: „ Този път по нас ли беше? “ Войната не прави разлика по паспорт, когато една ракета падне върху жилищен блок.

Зеленски на изток: наличие на линията, знак към съдружниците

В тази картина на непрекъснати удари и мрачевина президентът Володимир Зеленски избира да се появи не в студио в Киев, а на фронта. Посещението му в региона на Купянск е алегорично и практично по едно и също време: отива при бойците, които „ държат линията “, и изпраща сигнал към света, че Украйна няма желание да се отдръпва безшумно.

Видеото, което разгласява от визитата си, е малко, без непотребна пищност – фрагменти от пътя, диалог с военнослужещи, признателност, че устоят. Говори за това по какъв начин триумфът на тези позиции е решителен освен за военната, само че и за дипломатическата борба на Украйна. Това е логиката, която той повтаря месеци наред: позициите на масата за договаряния зависят от позициите на фронта.

За външния наблюдаващ това може да наподобява като следващото „ фронтово посещаване “, само че за бойците на земята е знак, че Киев не ги е трансформирал просто в статистика за брифинги. И за Вашингтон, Берлин и други столици – увещание, че украинската страна към момента е в положение да участва там, където е най-тежко.

Политиката в Америка: спор за помощта, който тежи в украинската нощ

Докато всичко това се случва, в Съединените щати въпросът „ какъв брой още да оказваме помощ на Украйна “ към този момент не е консенсусен. Част от политическия набор упорства, че войната би трябвало да бъде „ замразена “, че е време за договорка, в която Киев ще би трябвало да преглътне загуба на територии в името на „ мир и непоклатимост “. Други предизвестяват, че всяка отстъпка ще се чете в Москва като покана за последваща война.

Името на Доналд Тръмп стои в центъра на този спор.

Една негова победа на изборите или даже мощно завръщане в дневния ред трансформира сметките на всички – от Зеленски до Путин. Когато в американски студиа се разискват фрази от вида „ ще приключа войната за 24 часа “, в украинските окопи това звучи не като заричане за мир, а като опасност от договорка над главите им.

Така денят в Америка и нощта в Украйна се свързват невидимо. Една имитация в изявление може да тежи толкоз, колкото една ракета в Одеса. И противоположното – следващата нощ с удари по енергетиката прави политическия спор за помощта не нереален, а екзистенциален.

България в тази картина: покрай фронта, надалеч от илюзиите

За България тази нощна картина не е далечна геополитика, а фонът, върху който ще се развива животът през идващите години. Всяка нова офанзива по украинската енергетика въздейства върху цените на тока и газа в района. Всяка ескалация покрай Черно море пренарежда рисковете за корабоплаването, за износа, за сигурността на целия басейн.

Ударите към Одеса и по дунавските пристанища към този момент нееднократно доведоха до обстановки, в които Румъния подвига бойни самолети поради приближаващи съветски дронове. Това е същото въздушно пространство, в което летят и нашите самолети, това е същият фланг на НАТО, към който принадлежим и ние.

Вътрешно политически, всяко съмнение на Запада по тематиката „ Украйна “ се превежда у нас през призмата „ Европейски Съюз / НАТО против Русия “. Партиите, които се пробват да печелят от умората на обществото, ще употребяват всеки сигнал от Вашингтон и Брюксел, с цел да извадят причини „ за “ или „ срещу “ по-нататъшна поддръжка.

За българите това няма да остане единствено на равнище вести. Ще се усети в сметките, в чувството за сигурност, в притискането на институциите да заемат по-ясна позиция.

Светът към нас се пренарежда, а ние към този момент нямаме лукса да се вършим, че войната е просто непознат спор на изток, а ние разкрачени на двата бряга чакаме заплахата да отмине някак си от единствено себе си.

Димитър Димитров/ SafeNews