Докато в България горите не започнат да се управляват не

Докато в България горите не стартират да се ръководят не с еко популизъм, а посредством 120-годишните български лесовъдски практики, прилагани от същински експерти, нищо положително не ги чака. Лесозащитата е сложна система от ограничения и действия, ориентирани към опазването, поддържането и устойчивото ръководство на горските територии. Тя не е средство за нечия политическа кариера или за печелене на никому ненужни публични поръчки от съмнителни „ зелени “ Неправителствени организации, в огромната си част финансирани от чужбина.

2001 година – началото на края на смърчовите гори

Тома Белев е шеф на естествен парк „ Витоша “ от 1999 до 2012 година, когато след конкурс е класиран трети и освободен от служба.
Единадесет години по-рано – през май 2001 година – под негов напън, като шеф, и с дейното присъединяване на еколога Андрей Ковачев, се взема едно неправилно решение, което след това се оказва съдбовно за предпазените смърчови гори на Витоша – гори, за чието предпазване още през 1934 година е основан самият парк.

Какво помни историята?

Природен парк „ Витоша “ е основан през 1934 година с съществена цел запазване и предпазване на смърчовите гори. До 2001 година паркът впечатлява с величествени смърчове – някои над 30 метра високи, с големи зелени корони, които служат като естествено местообитание на птици и животни.

Днес от тази екосистема е останал единствено печален спомен. Стърчащи изсъхнали стволове, купища паднали дървета и големи петна от починали иглолистни гори се виждат даже от центъра на София. Най-тежки са провалите във високите елементи на планината – към туристическите центрове Алеко, Златните мостове и Офелиите.

В резервата „ Бистришко бранище “ ситуацията е най-драматично – там иглолистни дървета съвсем не са останали. Повече от 20 години гората се пробва да се възвърне от събитията от началото на века.

Какво се случва през 2001 година?

На 22 май 2001 година мощен щорм поваля хиляди смърчове в резерват „ Бистришко бранище “ и в региона на Офелиите. Засегната е повърхност от към 600 декара.

Месец по-късно е призован експертен съвет с присъединяване на професори от Българска академия на науките, Лесотехническия университет и Института по гората към Министерството на земеделието. Заключението им е изрично:
падналите дървета трябва незабавно да бъдат изнесени или най-малко да бъде обелена кората им, с цел да се предотврати всеобщо разпространяване на корояд-типограф – насекомо, което визира само иглолистните гори.

В публични мнения и протоколи специалистите предизвестяват, че в случай че това не бъде направено, съществува действителна заплаха короядът да унищожи всички иглолистни гори на Витоша.

Какво се случва в реалност?

Предупрежденията не са взети под внимание. От първичните 600 декара болестта се разгръща на над 12 000 декара.

По това време шеф на парка е Тома Белев. Заедно с група еколози, измежду които Андрей Ковачев и Димитър Василев, с поддръжката на няколко специалисти от Министерството на околната среда и водите и един специалист от Англия, и след масирана медийна акция, апели за митинги и гражданско непокорство, те постановат решението да не се прави никаква интервенция.

Нито едно дърво не е изнесено, нито е обелена кората на падналите смърчове. Аргументът е, че това би било „ човешка интервенция “, неприемлива в резервата, и че гората щяла да се оправи сама по натурален път.

Това обаче не се случва.

Ефектът на корояда

В основаната хранителна среда короядът-типограф се популяризира с изключителна скорост. Заразата обгръща цяла Витоша и доближава ниските елементи на планината – Бистрица, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево, Владая, Рударци и Кладница.

Изсъхналата гора се вижда ясно при пътешестване от Благоевград към София, още от разклона за Диканя. Заради голямото количество налична дървесина, която служи за храна, короядът продължава своето развиване.

През 2015 година е регистриран втори взрив на болестта, която доближава и Рила.
През 2017 година короядът към този момент е в резиденция „ Бояна “, където над 500 дървета са изсечени. Три години по-късно насекомото доближава и столицата – Южния парк и Борисовата градина.

Експертите изясняват мащаба на казуса по този начин:

„ От едно семейство корояди се раждат към 60 ларви. За 1–2 месеца те се трансформират в възрастни инсекти. От тези 60 корояда могат да се появят нови 60 по 60 – или 3600. При първото потомство е инфектирано едно дърво, при идващото – 10, по-късно 100, а при третото – към този момент 10 000 дървета. Така в границите на една година от едно дърво могат да бъдат инфектирани нови 10 000. “

Докато в България горите не стартират да се ръководят не посредством еко-популизъм, а посредством 120-годишните български лесовъдски практики, прилагани от същински експерти, нищо положително не ги чака.

Лесозащитата е сложна система от ограничения и действия, ориентирани към опазването, поддържането и устойчивото ръководство на горските територии. Тя не трябва да бъде инструмент за политическа кариера или за печелене на никому ненужни публични поръчки от съмнителни „ зелени “ Неправителствени организации, в огромната си част финансирани от чужбина.