Кеворк Кеворкян: Бройте жертвите
Докато Урсула сънува някакви 800 милиарда евро, Тръмп спря достъпа на украинците до съдбоносно значимата разследваща информация, обезпечавана от сателитните мрежи - и по този метод напряко им избоде очите
Зеленски напусна срещата с Тръмп в Овалния кабинет и незабавно Урсула даде обещание 800 милиарда евро за отбраната на Европа, ей по този начин, като че ли са в джоба й и може да ги извади, щом изиска. Това, несъмнено, са празни приказки – тия невзрачия имат сили единствено за едно: да спретват детски сюжети, единствената изгода от които е, че се саморазобличават.
„ “ на Европейски Съюз не е на себе си: Тръмп гони Зеленски, а тия го посрещат в Брюксел по този начин, като че ли е спечелил войната.
Все още се намират хора, които са уверени, че Тръмп е побутнал украинеца в авансово квалифициран капан. Но в тази ситуация това въобще не му беше нужно.
Зеленски беше пристигнал в Белия дом, с цел да го изгонят – наподобява, смяташе, че това ще добави няколко капки искра към помръкналия му в последно време облик. Той подсказа какво да чакаме от него, още когато отхвърли да си постави подобаващи за визитата облекла – въпреки че категорично е бил помолен за това от администрацията на Белия дом. Изглежда е уверен, че в случай че се премени с някое непретенциозно костюмче, това ще накърни облика, който продава на публиката.
Зеленски умишлено търсеше абсурда. В някои моменти, в случай че не беше ангажиран да прекъсва домакина си, той правеше гримаси, като че ли с цел да подсети за комедийната си кариера във времето преди да стане президент. Веднъж даже поздрави с палец някого от присъстващите публицисти – добре, че най-малко бе вдигнат нагоре. Какво да го правиш подобен палав посетител, с изключение на да го натириш.
И това се случваше в един миг, в който към този момент и самият Зеленски надали е изцяло наясно, какъв брой дивизии има разполагаем. Положението му е трагично, само че той желае да резервира облика, който се пробва да построи от три години – в случай че не на спечелилия, то най-малко на спасителя на Украйна.
В случая обаче против себе си имаше човек, който не играе роля, той е потвърден победител.
Освен това Тръмп към този момент беше заречен неотложно да спре войната, а това означаваше да превъзложи на Зеленски една пасивна роля – да следи в профил пазарлъците на огромните играчи, което пък щеше да е намек за неособено приятните вероятности пред бъдещето му.
Всеки човек, донейде отракан пред камерите, а Тръмп е доста повече от това, би постъпил точно по този метод, по който постъпи той: да упорства гостът му да му благодари, и отново да му благодари, а най-после и да признае, че различен е героят.
Зеленски отхвърли да го стори – може би си въобразяваше, че това ще бъде признато като една негова дребна победа. Но единствено за следващ път остави усещането, че е последният човек, който би желал преустановяване на войната.
Трябваше обаче да преспи единствено една нощ, с цел да се сети, че оцеляването му не зависи само от прегръдките с европейските „ водачи “ – и да помоли за амнистия Тръмп.
Впрочем сред въпросните особи доста мъчно бихме откроили даже един-единствен човек, за който да е подобаваща сходна оценка. Днес Европа няма водачи, тя се задоволява да бъде направлявана от служители и като че ли даже не схваща накъде я води това.
Всички мощни карти са в ръцете на Тръмп - колкото и Зеленски да симулира някаква убеденост. Върви проверка на Пентагона и до момента оповестените обстоятелства подсказват, че нищо положително не го чака. Дори той да няма нищо общо с изчезналите въоръжения - 30% от общите доставки, както се твърди – тези, които са заченали тази спекулация, ще го пожертват, с цел да спасят себе си, по този начин се случва нормално. И кой ще командва тогава дивизиите, доколкото въобще са останали?
Докато Урсула сънува някакви 800 милиарда евро, Тръмп спря достъпа на украинците до съдбоносно значимата разследваща информация, обезпечавана от сателитните мрежи - и по този метод напряко им избоде очите. Сега и Урсула си премълча, не се разчекна с някаква нова бомбастична глупотевина.
Очевидно е, че от няколко седмици върви подготвителна канонада, с цел да се прочете, в последна сметка, донейде обективно „ Аферата Украйна “. Случилото се в Овалния кабинет е единствено един епизод от нея. Тръмп беше пресметнал добре Зеленски и разигра с него сценка, която трябваше да ни убеди, че „ момчето “, както го назовава той, е прекомерно войнствено, порядъчно невъзпитано, също така е и неблагодарно, а това по
стандартите на Вашингтон е огромен грях.
Дотук на няколко пъти загатвам дивизиите на Зеленски, тъй като се сетих за една популярна фраза на Сталин. Стивън Грей я цитира в книгата си “Новите супершпиони “. Кремълската върхушка разисква въздействието на Ватикана и тогава Сталин споделя: „ Папата ли? Че какъв брой дивизии има той? “.
Тези думи на болшевишкия сатрап сигурно ще ни изкушат да потърсим в тях и някакъв втори проект. Можем да ги разчетем и по този начин: Да, вярата е доста значима, само че тя въобще не може да си съперничи с волята/нагона да жертваш милиони бойци в скотобойната на една война. Така е и до момента. Човешкият материал към момента и евентуално за дълго ще има решаващо значение, въпреки и да е лишен от познатата в предишното мотивация – морална, патриотична и прочие
Затова: какъв брой дивизии имаш и какъв брой от тях си подготвен да пожертваш?
Едно малко отклоняване. Нашите пък генерали продължава да се държат като рекламни сътрудници – въоръжените ни сили били подготвени да изпълнят дълга си, все това повтарят. Срещу кого, забавно, само че това не се прецизира. На тези хора и през разум не им минава, че казусът не е в готовността, а в действителните благоприятни условия. А в наши дни те се изчерпват най-вече с разказите и митовете за предишното. Подобни хора Л. Блок би ги показал като генерали, които се готвят за минали войни.
И така, какъв брой дивизии са останали на Зеленски? И какво се случи с останалите, до момента в който европейските велможи го тикаха към окопите, а не към масата за договаряния?
В Лондон пък заговориха, че могат да употребяват нуклеарните си оръжия „ при положение на нужда “. Но наясно ли е английският министър председател Киър Стармър, който желае да играе ролята на европейският „ ястреб “, с действителните благоприятни условия на личната му страна?
Реших да ревизира и още в първата публикация, която услужливо ми предложи Мрежата/автор Nick Witney, открих следната констатация – става дума за Стратегическия обзор на защитата на Обединеното кралство и се споделя следното: „ Екипът, който ще извърши прегледа, би трябвало да се оправи с два основни въпроса: какво би трябвало да чака Обединеното кралство от своите военни в подтекста на войната в Украйна? И по какъв начин е допустимо, страна, която от дълго време харчи повече за защита от всеки различен съдружник в НАТО (с изключение на САЩ), към момента да има въоръжени сили, неподготвени за спор от всевъзможен мащаб, които не могат да защитят вярно английските територии? “
Ето и един съответен факт от Стратегическия обзор: нито една от английските подводници – убийци от клас „ Астют “ не е разполагаем за употреба заради липса на сухи докове!
Спрях да чета по-нататък.
Изкушавам се да изтъквам още нещо от Грей. Той размишлява за „ деградацията на познанието за интернационалните дела; глобализацията се комбинира съдбовно с възходящата принуда на Запада да изследва или да научава нещо за задграничните култури, хрумвания и убеждения; основан бе свят на световни последици без световно познание; войните в Ирак и на други места бяха изгубени поради неспособността на Запада да разбере света като цяло “/край на цитата/.
Новите „ водачи “ минимум се интересуват от това, какъв брой дивизии са им останали на украинците. За тях като че ли е по-важно оцеляването на Зеленски, а не толкоз оцеляването на Украйна. В един миг той ще бъде зарязан от всички, това е неизбежно - Европейски Съюз ще търси само личната си цялост. И какво ще последва тогава?
Европа ще става все по-силна – само че на думи, все по-корумпирана – изключително в духовен проект - на процедура, и някак ще си крета, без въобще да е наясно, по какъв начин ще се оправи с връхлитащите я беди.
Навремето Кенет Кларк беше споделил за катедралата в Шартр: „ Но гледайки цялото това величие, аз се колебая, че тук се е родила и една - единствена простичка човешка мисъл ”!
А през днешния ден, изправени пред внушителната камара на централата на Европейската комисия в Брюксел – тази катедрала на актуалната политика - неизбежно е да се попитаме, по кое време в нея най-накрая ще узрее простичката мисъл, че няма допустими жертви?
И е надалеч по-разумно да броим жертвите, а не дивизиите.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо
общо с мен.
***
Зеленски напусна срещата с Тръмп в Овалния кабинет и незабавно Урсула даде обещание 800 милиарда евро за отбраната на Европа, ей по този начин, като че ли са в джоба й и може да ги извади, щом изиска. Това, несъмнено, са празни приказки – тия невзрачия имат сили единствено за едно: да спретват детски сюжети, единствената изгода от които е, че се саморазобличават.
„ “ на Европейски Съюз не е на себе си: Тръмп гони Зеленски, а тия го посрещат в Брюксел по този начин, като че ли е спечелил войната.
Все още се намират хора, които са уверени, че Тръмп е побутнал украинеца в авансово квалифициран капан. Но в тази ситуация това въобще не му беше нужно.
Зеленски беше пристигнал в Белия дом, с цел да го изгонят – наподобява, смяташе, че това ще добави няколко капки искра към помръкналия му в последно време облик. Той подсказа какво да чакаме от него, още когато отхвърли да си постави подобаващи за визитата облекла – въпреки че категорично е бил помолен за това от администрацията на Белия дом. Изглежда е уверен, че в случай че се премени с някое непретенциозно костюмче, това ще накърни облика, който продава на публиката.
Зеленски умишлено търсеше абсурда. В някои моменти, в случай че не беше ангажиран да прекъсва домакина си, той правеше гримаси, като че ли с цел да подсети за комедийната си кариера във времето преди да стане президент. Веднъж даже поздрави с палец някого от присъстващите публицисти – добре, че най-малко бе вдигнат нагоре. Какво да го правиш подобен палав посетител, с изключение на да го натириш.
И това се случваше в един миг, в който към този момент и самият Зеленски надали е изцяло наясно, какъв брой дивизии има разполагаем. Положението му е трагично, само че той желае да резервира облика, който се пробва да построи от три години – в случай че не на спечелилия, то най-малко на спасителя на Украйна.
В случая обаче против себе си имаше човек, който не играе роля, той е потвърден победител.
Освен това Тръмп към този момент беше заречен неотложно да спре войната, а това означаваше да превъзложи на Зеленски една пасивна роля – да следи в профил пазарлъците на огромните играчи, което пък щеше да е намек за неособено приятните вероятности пред бъдещето му.
Всеки човек, донейде отракан пред камерите, а Тръмп е доста повече от това, би постъпил точно по този метод, по който постъпи той: да упорства гостът му да му благодари, и отново да му благодари, а най-после и да признае, че различен е героят.
Зеленски отхвърли да го стори – може би си въобразяваше, че това ще бъде признато като една негова дребна победа. Но единствено за следващ път остави усещането, че е последният човек, който би желал преустановяване на войната.
Трябваше обаче да преспи единствено една нощ, с цел да се сети, че оцеляването му не зависи само от прегръдките с европейските „ водачи “ – и да помоли за амнистия Тръмп.
Впрочем сред въпросните особи доста мъчно бихме откроили даже един-единствен човек, за който да е подобаваща сходна оценка. Днес Европа няма водачи, тя се задоволява да бъде направлявана от служители и като че ли даже не схваща накъде я води това.
Всички мощни карти са в ръцете на Тръмп - колкото и Зеленски да симулира някаква убеденост. Върви проверка на Пентагона и до момента оповестените обстоятелства подсказват, че нищо положително не го чака. Дори той да няма нищо общо с изчезналите въоръжения - 30% от общите доставки, както се твърди – тези, които са заченали тази спекулация, ще го пожертват, с цел да спасят себе си, по този начин се случва нормално. И кой ще командва тогава дивизиите, доколкото въобще са останали?
Докато Урсула сънува някакви 800 милиарда евро, Тръмп спря достъпа на украинците до съдбоносно значимата разследваща информация, обезпечавана от сателитните мрежи - и по този метод напряко им избоде очите. Сега и Урсула си премълча, не се разчекна с някаква нова бомбастична глупотевина.
Очевидно е, че от няколко седмици върви подготвителна канонада, с цел да се прочете, в последна сметка, донейде обективно „ Аферата Украйна “. Случилото се в Овалния кабинет е единствено един епизод от нея. Тръмп беше пресметнал добре Зеленски и разигра с него сценка, която трябваше да ни убеди, че „ момчето “, както го назовава той, е прекомерно войнствено, порядъчно невъзпитано, също така е и неблагодарно, а това по
стандартите на Вашингтон е огромен грях.
Дотук на няколко пъти загатвам дивизиите на Зеленски, тъй като се сетих за една популярна фраза на Сталин. Стивън Грей я цитира в книгата си “Новите супершпиони “. Кремълската върхушка разисква въздействието на Ватикана и тогава Сталин споделя: „ Папата ли? Че какъв брой дивизии има той? “.
Тези думи на болшевишкия сатрап сигурно ще ни изкушат да потърсим в тях и някакъв втори проект. Можем да ги разчетем и по този начин: Да, вярата е доста значима, само че тя въобще не може да си съперничи с волята/нагона да жертваш милиони бойци в скотобойната на една война. Така е и до момента. Човешкият материал към момента и евентуално за дълго ще има решаващо значение, въпреки и да е лишен от познатата в предишното мотивация – морална, патриотична и прочие
Затова: какъв брой дивизии имаш и какъв брой от тях си подготвен да пожертваш?
Едно малко отклоняване. Нашите пък генерали продължава да се държат като рекламни сътрудници – въоръжените ни сили били подготвени да изпълнят дълга си, все това повтарят. Срещу кого, забавно, само че това не се прецизира. На тези хора и през разум не им минава, че казусът не е в готовността, а в действителните благоприятни условия. А в наши дни те се изчерпват най-вече с разказите и митовете за предишното. Подобни хора Л. Блок би ги показал като генерали, които се готвят за минали войни.
И така, какъв брой дивизии са останали на Зеленски? И какво се случи с останалите, до момента в който европейските велможи го тикаха към окопите, а не към масата за договаряния?
В Лондон пък заговориха, че могат да употребяват нуклеарните си оръжия „ при положение на нужда “. Но наясно ли е английският министър председател Киър Стармър, който желае да играе ролята на европейският „ ястреб “, с действителните благоприятни условия на личната му страна?
Реших да ревизира и още в първата публикация, която услужливо ми предложи Мрежата/автор Nick Witney, открих следната констатация – става дума за Стратегическия обзор на защитата на Обединеното кралство и се споделя следното: „ Екипът, който ще извърши прегледа, би трябвало да се оправи с два основни въпроса: какво би трябвало да чака Обединеното кралство от своите военни в подтекста на войната в Украйна? И по какъв начин е допустимо, страна, която от дълго време харчи повече за защита от всеки различен съдружник в НАТО (с изключение на САЩ), към момента да има въоръжени сили, неподготвени за спор от всевъзможен мащаб, които не могат да защитят вярно английските територии? “
Ето и един съответен факт от Стратегическия обзор: нито една от английските подводници – убийци от клас „ Астют “ не е разполагаем за употреба заради липса на сухи докове!
Спрях да чета по-нататък.
Изкушавам се да изтъквам още нещо от Грей. Той размишлява за „ деградацията на познанието за интернационалните дела; глобализацията се комбинира съдбовно с възходящата принуда на Запада да изследва или да научава нещо за задграничните култури, хрумвания и убеждения; основан бе свят на световни последици без световно познание; войните в Ирак и на други места бяха изгубени поради неспособността на Запада да разбере света като цяло “/край на цитата/.
Новите „ водачи “ минимум се интересуват от това, какъв брой дивизии са им останали на украинците. За тях като че ли е по-важно оцеляването на Зеленски, а не толкоз оцеляването на Украйна. В един миг той ще бъде зарязан от всички, това е неизбежно - Европейски Съюз ще търси само личната си цялост. И какво ще последва тогава?
Европа ще става все по-силна – само че на думи, все по-корумпирана – изключително в духовен проект - на процедура, и някак ще си крета, без въобще да е наясно, по какъв начин ще се оправи с връхлитащите я беди.
Навремето Кенет Кларк беше споделил за катедралата в Шартр: „ Но гледайки цялото това величие, аз се колебая, че тук се е родила и една - единствена простичка човешка мисъл ”!
А през днешния ден, изправени пред внушителната камара на централата на Европейската комисия в Брюксел – тази катедрала на актуалната политика - неизбежно е да се попитаме, по кое време в нея най-накрая ще узрее простичката мисъл, че няма допустими жертви?
И е надалеч по-разумно да броим жертвите, а не дивизиите.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо
общо с мен.
***
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ