Но нали… по действията ще ги познаете
Докато цялостен министър оставя „ маловажните “ проблеми на Министерство на вътрешните работи (като да вземем за пример по какъв начин прочут рецидивист е оставен да убие приятелката си; или по какъв начин търсен за трафик се появява „ някак си “ в България), с цел да ревизира същински значимите неща – като колчетата и маркировката на „ Патриарха “, цялото общество се разделя на две, с цел да не му е скучно.
Понеже малко разграничителни линии си имаме, та се набримчваме във все нови и нови; за наслаждение на некадърните ни политици, които с изключение на интриги и разделяне друго не могат да произведат.
За задачата те си служат с цели армии от коментатори, „ публицисти “, ръси-клишета-исти, анализатори и всевъзможни запълвачи на празно ефирно време.
Интересното е, че и политиците отхвърлят тези да работят за тях (или най-малко за техните „ дела “), и работещите – и те отхвърлят да са пристрастни.
Но нали… по дейностите ще ги познаете.
Стигнахме до това партии и партийни водачи да договарят какъв брой от техните „ на парче “ ще гласоподават с тоя или ще излязат от зала, с цел да създадат кворум за оня. Продават си гласовете като пица на парче. Не се заблуждавайте, народът тук не играе никаква роля (та, не задавайте непотребни въпроси).
Имаме партия, която е напът да се разпадне след няма и месец след изборите, на които се класираха както Дания се класира за Европейското деветдесет и втора.
Имаме „ гласове “ от тях, които чакат да бъдат изтъргувани, а водачите се боричкат между тях.
Имаме подозрения за премахване на остарели фрагменти от Движението за Свободи (ДС… и имаше и още една писмен знак за съзвучие, но не я помня), което е своего рода прелом. Старият началник гледа; не прави нищо (поне по този начин изглежда). Което може да значи или, че поддръжката му извън е оттеглена, или че готви контраудар. Ще забележим.
Големите спечелили в надпреварата не желаят да вършат кабинет и единствено се чудят по какъв начин да изклинчат, тъй като поддръжката им ще пристигна от място, от което не желаят. А от друго място – йок; към този момент никой не се връзва.
Имаме затихваща столетница и едни съветски движими собствености, които най-вече в последно време се бяха тормозили от конкуренцията на величията (която, наподобява, завяхва, та нямат към този момент терзания и ще се върнат в съветското шоу в българския парламент).
Имаме и затихващи медии, които отстъпват пред шумните и необразовани пълнители на наличие от обществените медии, които карат старите жълти вестници да наподобяват напряко като The New York Times.
Имаме студия, цялостни с хора, за които се знае, че са получили зелена светлина да са там и са напряко абонирани да са там – против това да приказват каквото би трябвало за който би трябвало, до момента в който упорито да натъртват, че в действителност са самостоятелни специалисти и анализатори.
Това е, което имаме като картинка все още.
Някои избират да не се интересуват. Други избират да не имат вяра на медиите, а на пълнителите на наличие, Фейсбук звездите, YouTube рицарите и „ различните “ гласове (които, по някаква страшна подигравка, са все надълбоко необразовани, само че мощно харесвани).
Трети се хвърлят с главата напред да имат вяра на „ анализатори “, на които в скоро време ще стартират да им поставят имената на „ спонсорите “ по облеклата, като на водачите от Формула 1.
Това е, почти, ситуацията. А, да – и районното министерство „ не помни “ да се заеме с проблема с „ съветската “ черква, както предложи прокуратурата; оставиха си я да си е „ съветска “. Нищо… може и МОЧА да върнат, както са тръгнали евроатлантиците.
А в това време, всички тъкмо одеве откриват, че в София имало тапи. Някъде откъм последните избори насам почнаха да го откриват; преди този момент трафикът беше ария. И за това, несъмнено, знаем, че са отговорни колчетата по „ Патриарха “ и „ тия новите, дето съсипàха София и окрадоха целата страна “.
И – за похлупак – имаме едно необичайно общество от „ демократи “, които са постоянно афектирани на света, че не им е изпратил рицари на бял кон, че не им е изпратил съвършените претенденти. Те чакат някак си да им се случат нещата, без задоволително (или никакво) болшинство, само че и без „ мръсни “ коалиции; желаят „ непорочност “ и не си дават сметка, че това ги обрича постоянно да са в съпротива. А опозицията в България никой не я бръсне за пет пари. Но те си желаят да им се случат нещата точно от тая жалка позиция. И когато претендентите им се „ омърсят “ с някоя коалиция, се сърдят и ни санкционират всичките нас, като „ не им гласоподават на ония “. После се чудят кой унищожи страната.
Весело е, хубаво е и отвред се чува музика.
________________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
