Докато тенисистите ни се разплавяха със съперниците си от Финландия

Докато тенисистите ни се разплавяха със противниците си от Финландия в мачо за Купа " Дейвис ", един от националите ни - Илиян Радулов, бе измежду най-ревностните им почитатели на трибуните. Пловдивчанинът, който тренира в Барселона от година, е с травма, която ще го извади отвън корта до януари следващата година. Поканихме Илиян на изявление за maarica.bg, в което той споделя за живота си в каталунската столица и протичащото се към него в тениса. 

Илияне, към този момент близо две години си в Испания. Адаптира ли се, привикна ли с живота там? Четох че си почнал да учиш и испански. Докъде я докара с езика?

Здравейте. Да, две години съм там, много време мина. Уча испански с преподавател от самата академия. Те държат да знаем както британски, по този начин и испански, с цел да може връзката ни да е още по-добра.



Всъщност връзката ти в академията е най-вече на испански, а не на британски, по този начин ли?

Не, връзката ми в академията е най-вече на британски, само че държат да знаеш и втори непознат език. Испанският е много приказваме по света, и е още един плюс изключително когато живееш там.

А до какъв брой самият език ти оказва помощ да се оправяш в Барселона? Имаш ли време да обикаляш? Все отново, живееш в един от най-хубавите градове на Европа. 

Не обикалям доста, само че имам един доста непосредствен другар и с него излизаме когато имаме малко свободно време. 

А той локален ли е? Показва ли ти къде е най-хубаво и къде има по-малко туристи? 

Факт е, че има доста туристи. Иначе, не, не е локален, от Русия е. Но пък е в Барселона от 4 години. Там тренира и живее и знае повече.  

Знам, че не си почитател на футбола, само че разбрах, че си имал досег с футболния клуб на Барселона. По противен мотив – техният доктор те е преглеждал, когато се контузи, нали по този начин?

Да, състезателите от моята академия вървим на прегледи при експертите на Барселона и техният доктор беше първият, който откри травмата ми. Самите прегледи са въз основата, на която упражняват футболистите мъжкия тим. 

Този досег съумя ли най-малко малко да те жегне да станеш и почитател на футбола, или към момента това не е твоя спорт?

Не, не можа. Но и нямах шанса да видя някои от футболистите на тима - просто не съм ги засичал. Но пък съм виждал доста от играчите на женския им тим до момента в който съм бил там.  Просто футболът не е моето, аз съм си напълно в тениса.

Как мина интервенцията и по какъв начин протича възобновяване ти сега?

Операцията мина сполучливо и възобновяване върви доста добре. Изпреварвам даже с няколко седмици проекта на доктора, тъй че всичо се развива много, с помощта на моя екип.

Когато се реалокира да живееш и да тренираш в Барселона, претърпя ли някакъв културен потрес?

Не, аз много бързо привиквам с ситуацията и се почувствах все едно съм си вкъщи.

Когато отпътува даде едно изявление, в което сподели, че се готвиш в един дребен клуб в България с 3-4 корта а отиде на място, на което се работи изцяло професионално.

Да, това беше най-голямата разлика, тъй като можеше да се види още от първия ден. Там хората много постоянно ме питаха по какъв начин ми се костват изискванията, тъй като много обикаляхме по други бази в Испания. В такива случаи, аз давам отговор че спрямо трите корта, на които съм упражнявал, всичко в Испания е доста добре. 

Всъщност какъв брой корта имате във вашата академия, и какъв брой индивида се готвите там?

В момента чакаме новата ни база, която се реновира и в границите на година ще е подготвена. Тя ще е с 6 клея, 6 харда и един терен с същинска трева. Иначе всичко е доста добре проведено. Имаме си превоз, както и хора, които се грижат за нас. А пък и играчите в академията сме общо към 25-30 индивида, тъй като при нас се работи главно независимо. 

С какъв екип действаш ти,  и какъв брой треньори работят с теб в академията?

В академията има доста треньори, само че аз персонално имам двама тенис треньора, един фитнес треньор и един физиотерапевт, които всекидневно работят с мен, както и психолог. 

Как оценяваш развиването си откогато си в Испания?

Ами, преди травмата, мисля, че сносно се развивах. Бях удовлетворен от моите достижения, и като напредване напред в ранклистата, и като развиване в играта на корта. Така, че много напреднах през  последните две години.

За последните 12 месеца  ти завоюва три трофеи и стигна заветните топ 500. Това ли за момента е най-големият ти триумф?  

Да, най-високото ми класиране е 400 и някое място (б.а. 432 място).

Прехода от юношеския към мъжкия тенис по-труден ли се получи в сравнение с очакваше?

Ами, първоначално, тъй като аз, до момента в който играех юноши завоювах един шампионат в Пазарджик и първата ми мисъл тогава беше, не ми беше доста мъчно. Обаче като отидох в Испания и взех да играя там шампионати, се оказа, че е много по-трудно, от колкото чаках да бъде. Просто равнището на шампионатите там е доста по-различно от тукашното.

Сега ще те върна към един скандал от Чалънджъра в Жирона, който беше подреден от Пабло Кареньо Буста. Според теб, подобен вид държание, може ли да ти е от изгода, да извлечеш нещо позитивно от това, да си каляваш душeвността и когато се случи нещо неприятно на корта, да го преодолееш по-лесно?

Да, това бих споделил, че е много добър опит за идващия път. Тази обстановка беше настина много комплицирана и аз не знам по какъв начин бих реаргирал в нея. Може би не по този метод, само че бих посочил малко неспокойствие, тъй като мачът беше над 3 часа, в които се борехме за триумф и го разбирам. Но, да, бих споделил, че за бъдеще ще имам едно на разум след тази обстановка.

А къде се усеща разликата в класите по ранкинга? Защото въпреки всичко ти побеждаваш играчи от топ 200. Има ли внезапна граница?

Ами, може би да, има разлика. Но в моят случай аз постоянно съм се чувствал по-добре да играя с хора на по-високо равнище - постоянно съм бил доста по-разкрепостен и съм си показвал допустимо най-хубавата си игра.

Кажи ми от времето, когато беше топ 4 в ранклистата при юношите, сега продължаваш ли да засичаш момчетата, които на тези годините ти  бяха съперници?

Да, виждал съм много постоянно играчи, които бяха към мен в топ 10 тогава. Но има и много, които доста дръпнаха, като Меншик и Фонсека..

На времето, когато спечелихте Оринджбоул, имаш един интервал в който не осъзнавахте какво сте постигнали. Сега, като погледнеш обратно във времето към този момент оценяш ли триумфа там?

Да, в този момент, като се замисля, беше огромен триумф, може би даже един от най-големите ни триумфи тогава. Доста добре се представяхме с Адриано (б.а. Дженев), само че в оня миг, аз го одобрявах като естествен шампионат. Макар и да се говореше за него като за импровизирано международно, за мен беше просто шампионат. 

Със сестра ти чувате ли се постоянно и ти утвърди ли нейният избор да отиде в Щатите? 

Да, всеки ден се чуваме. Аз бях твърдо бях ЗА да отиде в Щатите. Исках да отиде там, с цел да може да се развива, тъй като в България не съм сигурен какъв щеше да е нейният избор. 

Ти имаше ли избор да отидеш в Съединени американски щати или непосредствено беше решил към този момент за Испания? 

Имах избор, само че аз твърдо споделих, че желая в Испания.

Кога можем да те очакаме на корта след травмата?

Ами, следващата година, януари месец, може би.