WWF: Лошото управление на водите причинява тежки засушавания в Европа
Докато температурите в цяла Европа се повишават, а националните държавни управления обмислят незабавни ограничения за справяне със засушаванията,ново проучване на природозащитната организация WWF алармира, че неприятното ръководство на водните запаси в допълнение утежнява резултата от климатичните промени. Същевременно държавите-членки не просто подценяват ролята на реките, езерата, влажните зони и подземните води, само че и не престават да упорстват Европейската комисия да отслаби единствения инструмент, който може да ни помогне да се оправим със засилващия се напън – Рамковата инструкция за водите (РДВ).
Приета през 2000 година, РДВ се счита за един от най-важните детайли на природозащитното законодателство, както и за най-мощния лост на гражданското общество и промишлеността за мощна и амбициозна отбрана на водите. Тя изисква от държавите-членки да приведат в положително положение водите, намиращи се на тяхна територия, най-късно до 2027 година Преди повече близо 2 години обаче Европейската комисия стартира инспекция на годността на РДВ. Много държави-членки и лобистки групи употребяват този развой, с цел да упорстват за огромни промени в законодателството, които биха имали пагубни последствия за сладководните екосистеми в Европа.
Сладката вода е един от най-ценните запаси на нашата планета. Но той бързо се изчерпва. Въпреки голямата роля, която играе в нашия живот, в стопанската система и в природата, едвам 1% от водата по света е сладка и налична. И този 1% е под опасност. WWF предизвестява, че неустойчивото потребление на водните запаси заплашва тяхното бъдеще и прави екосистемите все по-неспособни да реагират на климатичните промени.
Добрата вест е, че неприятното ръководство на водите може да бъде поправено посредством цялостното използване на Рамковата инструкция за водите. Тя следва да подсигурява за по-устойчиви екосистеми, които са в положение да поддържат вода с задоволително положително качество даже и по време на сухите интервали.
„ След като сушата настъпи към този момент е доста мъчно да се оправим с нея. Държавите концентрират прекалено много сила и запаси в предприемането на изключителни ограничения, вместо да се насочат към източника на казуса “ , разяснява Андреас Баумюлер, оглавяващ отдел „ Естествени запаси “ към WWF, Европейски политики (Брюксел). „ Правителствата би трябвало да влагат в устойчиви решения, с цел да се уверят, че техните реки, езера и влажни зони могат да се оправят с продължителни засушавания, горещи талази и наводнения. Само по този начин ще можем да разчитаме и в бъдеще на сигурни източници на питейна вода. “
Климатичните промени, повишаването на популацията и изменящите се модели на потребление подлагат на все по-голям напън сладководните екосистеми. Сушите стават все по-дълготрайни и Европа не прави изключение. Последните данни демонстрират, че даже най-северните страни на континента регистрират първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са измежду градовете, изложени на най-сериозен риск от дефицит на вода през идващите десетилетия. А Париж е един от първите 20 най-застрашени от суши мегаполиси в света.
WWF припомня, че през днешния ден 60 % от повърхностните води в Европейския съюз не са с положителни качествени индикатори. На процедура, всички европейски реки са канализирани или заградени с язовири, с цел да се усили потенциала им за обезпечаване на вода за потребностите на популацията и бизнеса. Само селското стопанство е отговорно за 40 % от общото количество вода, употребена на годишна база. Освен че доставят лимитирано количество вода, язовирите нарушават естествения баланс на сладководните екосистеми. Това може да докара до екологични рецесии като тази в Кейптаун през 2017 година, която принуди хиляди хора да се редят на опашка за дневния си банкет на вода.
