Те умряха, но не така бързо, както искаха шефовете им
Докато телата им се разпадат (буквално) и костите – чупят, техните работодатели се пробват да крият и трансформират проучванията, по-късно – да бавят делата задоволително дълго, че да умрат, преди да се стигне до решение.
Случката не е от през вчерашния ден или през днешния ден, само че от позиция на историята си точно „ отпреди малко “.
Те са наречени „ Радиевите девойки “, а ориста им, за жалост, е показателна за положението на отношението сред нас и през днешния ден.
Кърт Вонегът постоянно е казвал, че хората действително принадлежат на два вида „ политически сили “: спечелили и губещи, а единствено се заблуждават, че в действителност са демократи или републиканци.
Не виждам нещо да се е трансформирало и през днешния ден.
Историята на „ Радиевите девойки “ е отпреди тъкмо век. Но елементарно може да се придвижи в днешния ден.
В днешния ден, в който складови служащи в Съединени американски щати не получават право да употребяват тоалетна, в Китай е по-лесно И ЕВТИНО да използваш ръчен труд пред машини, в България служащият е сменяем като салфетка. А потребителската просвета ни кара да желаеме още и по-евтино, без да питаме от кое място и по какъв начин идва, на каква цена.
***
Радиевите девойки са били работнички във фабрика в Чикаго – за произвеждане на часовници. Използвали радий за циферблатите, които светели в тъмното. Било доста съвременно, какво да се прави.
За да са по-ефективни в рисуването на дребните елементи, шефовете ги карали да оформят връхчетата на четките, с които рисуват, с устни. Навлажнявали ги и ги свивали с устни, с цел да могат по-лесно да изрисуват фините елементи. Вероятно се е получавало красиво.
Скоро по-късно Радиевите девойки почнали да се разболяват и костите им да се чупят от нищото, а притежателите на фабриката поръчали медицински проучвания за аргументите. Изнесените пред обществото и служащите изводи били повече от оптимистични. Само че…
Само че притежателите в действителност разбрали каква е повода. Една от най-тежко потърпевшите – Катрин Донахю – почнала работа във фабриката на 19. След 9 години заболяванията ѝ взели да се демонстрират прекомерно доста и куцането ѝ непрекъснато напомняло на другите девойки, че нещо в средата им не е наред. Затова я уволнили. Заради заболяването, която те ѝ предизвикали.
Почти всички от тези радиеви девойки са умрели от рак, който предизвикал раздробяване на костите им. Една от тях – Грейс Фрайър – в последните месеци от живота си не е могла да стои права, тъй като гръбнакът ѝ се разпадал и трябвало да я поддържа железна скоба.
Последните думи на Донахю били по време на процеса против притежателите, които до последно отричали виновността си и цитирали специалисти, които те самите наели да напишат отчетите. През цялото време употребявали по всякакъв начин адвокатски трикове, с цел да бавят делото. Просто, с цел да може повече от девойките да умрат през това време, да им по-малко искове, а и по-малко свидетелстващи.
Историите на радиевите девойки са въодушевили доста книги, филми, пиеси и публикации. Нямаме време да се спрем и на обстоятелството, че с изключение на притежателите на фабриката, девойките са били заклеймявани и оплювани от елементарните хора, тъй като били работнички във време, в което дамите не работели много—много отвън дома. Битката е била двойна, а тези, за които се водела – идващите евентуални жертви, елементарните служащи – негодували против девойките, тъй като си разрешавали да имат глас и да го надигат. Хората са странни, нали?
Авторката на една от книгите за борбата им за правдивост Кейт Муур, наскоро съобщи в изявление за Femail: „ Притеснявам се от продължаващия комерсиален инстинкт да се слагат облагите като приоритет пред хората “. Според нея историята на радиевите девойки е много евентуално да се повтори.
Според други пък… към този момент се повтаря. Под друга форма просто. Там, където крадат от осигуровките ти или непосредствено ти ги отказват; там, където „ помагаш “ на шефа да скрие малко пари от страната, а след това излизаш по майчинство и осъзнаваш, че ще получаваш по 200 лева на месец майчински или се разболяваш и получаваш обезщетение върху 500 лева заплата.
Том Морело написа неотдавна във Фейсбук, че се тормози от заобикалящата го реалност, насадена от администрацията на Тръмп. Че се тормози, че Радиевите девойки и техните истории могат да се повторят скоро. Че се тормози, че през днешния ден едно държавно управление в една страна—икономически колос си разрешава да реже правата на елементарния служащ.
Разбира се, надалеч освен там!
Общо взето се орязват правата на обикновения/малкия човек (спомни си какво ни сподели Вонегът: две политически сили—победители и губещи) в интерес на огромния или тарикатите, които са се научили да гравитират към него и да му ядат огризките. Функцията на служащия на доста места се свежда до това да бъде тор, която зарежда свинете от ръководещата прослойка, които, в един обективен свят, нямаше да могат даже да обръщат хамбургери, тъй като и това е нещо, изискващо умения. Да… не забравяйте, че неотдавна Тръмп съобщи, че Луната е част от Марс, а за нашите корпулентни депутато-бизнесмено-инфлуенсъри… даже не ми се приказва. Или за техните ментори.
***
Другата доста сериозна опасност, която дебне (а поука от историята, наподобява, не е научена!), е, че доста от нещата, които сме считали за безобидни или даже потребни, са се оказвали извънредно нездравословни.
Радият преди 100 години е бил считан за потребен. Използвали го в пасти за зъби, медикаменти, на началната ни фотография можете да видите пациент „ лекуван “ с радий.
Не забравяйте, че и цигарите са били считани за потребни. В Кока-Колата е имало кокаин, както и в някои детски сиропи, а хероинът в бил лекарство.
Кейт Муур си задава въпрос и по отношение на това: какво вършим или използваме през днешния ден, което може да се окаже по този начин рисково, както радият или цигарите – по този начин публикувани в миналото и считани за потребни? Телефоните, обществените медии? Времето ще покаже.
Факт ли е, че обществените медии са най-новото оръжие и всички огромни държавни управления ги употребяват за свои си цели? Факт ли е, че има хиляди уеб сайтове за подправени вести, които стартират и поддържат живота си най-много в(ъв) и с помощта на обществените медии?
Факт е.
***
Свидетели сме на това по какъв начин в миналото груби и неприветливи страни, в които човешкият живот не е значел нищо, стават люлки на актуалната цивилизация и мотор на демократично отношение, което води до най-хубавия метод на живот. Там, където в миналото са властвали викингите, през днешния ден се живее най-добре, с най-хубава обществена система и хората са най-доволни и материално и духовно задоволени.
Нека оставим това за различен ден (съвсем скоро), в който ще се върнем и ще погледнем към този поврат на човешката духовна, културна, политическа и обществена еволюция.
Засега ще го илюстрираме единствено по този начин:
„ Тежките времена раждат мощни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат сложни времена “ (Чингиз Хан).
Това е единствено подсказка на какви „ талази “ ще обърнем внимание и КЪДЕ съдебна експертиза НАМИРАМЕ В МОМЕНТА (… оптимизмът ви май залинява…?)
Но да се върнем на днешната ни история:
След като не всеки има манталитета на скандинавец или канадец, то е явно, че хората ще не престават да се възползват едни от други и нищо няма да се промени просто ей по този начин – от положително сърце или благосклонност. Ние не сме такива – нямаме благосклонност. Още по-малко пък положително сърце.
Тогава е напълно ясно за какво затъваме, вместо да изплуваме и се разделяме на „ спечелили и губещи “ преди всичко; за какво политиката е цел, а не средство, както и парите.
Тогава е напълно ясно и за какво войната сред международните касти е най-новата война, колкото и да се пробват да ви втълпяват, че е война сред религии, идеологии, страни или политически сили.
Случката не е от през вчерашния ден или през днешния ден, само че от позиция на историята си точно „ отпреди малко “.
Те са наречени „ Радиевите девойки “, а ориста им, за жалост, е показателна за положението на отношението сред нас и през днешния ден.
Кърт Вонегът постоянно е казвал, че хората действително принадлежат на два вида „ политически сили “: спечелили и губещи, а единствено се заблуждават, че в действителност са демократи или републиканци.
Не виждам нещо да се е трансформирало и през днешния ден.
Историята на „ Радиевите девойки “ е отпреди тъкмо век. Но елементарно може да се придвижи в днешния ден.
В днешния ден, в който складови служащи в Съединени американски щати не получават право да употребяват тоалетна, в Китай е по-лесно И ЕВТИНО да използваш ръчен труд пред машини, в България служащият е сменяем като салфетка. А потребителската просвета ни кара да желаеме още и по-евтино, без да питаме от кое място и по какъв начин идва, на каква цена.
***
Радиевите девойки са били работнички във фабрика в Чикаго – за произвеждане на часовници. Използвали радий за циферблатите, които светели в тъмното. Било доста съвременно, какво да се прави.
За да са по-ефективни в рисуването на дребните елементи, шефовете ги карали да оформят връхчетата на четките, с които рисуват, с устни. Навлажнявали ги и ги свивали с устни, с цел да могат по-лесно да изрисуват фините елементи. Вероятно се е получавало красиво.
Скоро по-късно Радиевите девойки почнали да се разболяват и костите им да се чупят от нищото, а притежателите на фабриката поръчали медицински проучвания за аргументите. Изнесените пред обществото и служащите изводи били повече от оптимистични. Само че…
Само че притежателите в действителност разбрали каква е повода. Една от най-тежко потърпевшите – Катрин Донахю – почнала работа във фабриката на 19. След 9 години заболяванията ѝ взели да се демонстрират прекомерно доста и куцането ѝ непрекъснато напомняло на другите девойки, че нещо в средата им не е наред. Затова я уволнили. Заради заболяването, която те ѝ предизвикали.
Почти всички от тези радиеви девойки са умрели от рак, който предизвикал раздробяване на костите им. Една от тях – Грейс Фрайър – в последните месеци от живота си не е могла да стои права, тъй като гръбнакът ѝ се разпадал и трябвало да я поддържа железна скоба.
Последните думи на Донахю били по време на процеса против притежателите, които до последно отричали виновността си и цитирали специалисти, които те самите наели да напишат отчетите. През цялото време употребявали по всякакъв начин адвокатски трикове, с цел да бавят делото. Просто, с цел да може повече от девойките да умрат през това време, да им по-малко искове, а и по-малко свидетелстващи.
Историите на радиевите девойки са въодушевили доста книги, филми, пиеси и публикации. Нямаме време да се спрем и на обстоятелството, че с изключение на притежателите на фабриката, девойките са били заклеймявани и оплювани от елементарните хора, тъй като били работнички във време, в което дамите не работели много—много отвън дома. Битката е била двойна, а тези, за които се водела – идващите евентуални жертви, елементарните служащи – негодували против девойките, тъй като си разрешавали да имат глас и да го надигат. Хората са странни, нали?
Авторката на една от книгите за борбата им за правдивост Кейт Муур, наскоро съобщи в изявление за Femail: „ Притеснявам се от продължаващия комерсиален инстинкт да се слагат облагите като приоритет пред хората “. Според нея историята на радиевите девойки е много евентуално да се повтори.
Според други пък… към този момент се повтаря. Под друга форма просто. Там, където крадат от осигуровките ти или непосредствено ти ги отказват; там, където „ помагаш “ на шефа да скрие малко пари от страната, а след това излизаш по майчинство и осъзнаваш, че ще получаваш по 200 лева на месец майчински или се разболяваш и получаваш обезщетение върху 500 лева заплата.
Том Морело написа неотдавна във Фейсбук, че се тормози от заобикалящата го реалност, насадена от администрацията на Тръмп. Че се тормози, че Радиевите девойки и техните истории могат да се повторят скоро. Че се тормози, че през днешния ден едно държавно управление в една страна—икономически колос си разрешава да реже правата на елементарния служащ.
Разбира се, надалеч освен там!
Общо взето се орязват правата на обикновения/малкия човек (спомни си какво ни сподели Вонегът: две политически сили—победители и губещи) в интерес на огромния или тарикатите, които са се научили да гравитират към него и да му ядат огризките. Функцията на служащия на доста места се свежда до това да бъде тор, която зарежда свинете от ръководещата прослойка, които, в един обективен свят, нямаше да могат даже да обръщат хамбургери, тъй като и това е нещо, изискващо умения. Да… не забравяйте, че неотдавна Тръмп съобщи, че Луната е част от Марс, а за нашите корпулентни депутато-бизнесмено-инфлуенсъри… даже не ми се приказва. Или за техните ментори.
***
Другата доста сериозна опасност, която дебне (а поука от историята, наподобява, не е научена!), е, че доста от нещата, които сме считали за безобидни или даже потребни, са се оказвали извънредно нездравословни.
Радият преди 100 години е бил считан за потребен. Използвали го в пасти за зъби, медикаменти, на началната ни фотография можете да видите пациент „ лекуван “ с радий.
Не забравяйте, че и цигарите са били считани за потребни. В Кока-Колата е имало кокаин, както и в някои детски сиропи, а хероинът в бил лекарство.
Кейт Муур си задава въпрос и по отношение на това: какво вършим или използваме през днешния ден, което може да се окаже по този начин рисково, както радият или цигарите – по този начин публикувани в миналото и считани за потребни? Телефоните, обществените медии? Времето ще покаже.
Факт ли е, че обществените медии са най-новото оръжие и всички огромни държавни управления ги употребяват за свои си цели? Факт ли е, че има хиляди уеб сайтове за подправени вести, които стартират и поддържат живота си най-много в(ъв) и с помощта на обществените медии?
Факт е.
***
Свидетели сме на това по какъв начин в миналото груби и неприветливи страни, в които човешкият живот не е значел нищо, стават люлки на актуалната цивилизация и мотор на демократично отношение, което води до най-хубавия метод на живот. Там, където в миналото са властвали викингите, през днешния ден се живее най-добре, с най-хубава обществена система и хората са най-доволни и материално и духовно задоволени.
Нека оставим това за различен ден (съвсем скоро), в който ще се върнем и ще погледнем към този поврат на човешката духовна, културна, политическа и обществена еволюция.
Засега ще го илюстрираме единствено по този начин:
„ Тежките времена раждат мощни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат сложни времена “ (Чингиз Хан).
Това е единствено подсказка на какви „ талази “ ще обърнем внимание и КЪДЕ съдебна експертиза НАМИРАМЕ В МОМЕНТА (… оптимизмът ви май залинява…?)
Но да се върнем на днешната ни история:
След като не всеки има манталитета на скандинавец или канадец, то е явно, че хората ще не престават да се възползват едни от други и нищо няма да се промени просто ей по този начин – от положително сърце или благосклонност. Ние не сме такива – нямаме благосклонност. Още по-малко пък положително сърце.
Тогава е напълно ясно за какво затъваме, вместо да изплуваме и се разделяме на „ спечелили и губещи “ преди всичко; за какво политиката е цел, а не средство, както и парите.
Тогава е напълно ясно и за какво войната сред международните касти е най-новата война, колкото и да се пробват да ви втълпяват, че е война сред религии, идеологии, страни или политически сили.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ