Швейцария се пита за населението си: Десет милиона души - твърде много ли са?
Докато международният хайлайф се готви да разисква световните проблеми в Давос, самата Швейцария влиза в необикновен вътрешен спор: дали страната би трябвало да сложи таван на личното си население, написа Блумбърг. Швейцарската национална партия (SVP) към този момент внесе нужните подписи за референдум, който да ограничи броя на жителите до най-много 10 милиона души. Инициативата идва на фона на рекорден демографски растеж, движен съвсем напълно от имиграцията, и възходящо неспокойствие от чувството, че глобализацията носи повече напрежение, в сравнение с изгоди.
Предложението не планува китайски модел на надзор върху раждаемостта, нито депортации, които биха били несъвместими с европейското право и с швейцарската конституция. Вместо това SVP упорства за внезапно ограничение на входящите миграционни потоци посредством квоти за трудова миграция, по-строги правила за леговище, ограничение на фамилното събиране и даже проверка на свободното придвижване на хора с Европейски Съюз. Именно миграцията е моторът на растежа: чужденците са към 26% от популацията, а стопанската система разчита на тях в основни браншове — от опазването на здравето до високите технологии.
Това слага страната пред абсурд. От една страна, Швейцария се нуждае от работна мощ, с цел да поддържа високия си стандарт, нововъведенията и обществената система. От друга, бързото повишаване на популацията води до дефицит на жилища, напън върху инфраструктурата, по-високи цени и екологични паники. В огромните градове превозът и здравните услуги към този момент работят на ръба на потенциала си, а локалните общности усещат културна смяна, която SVP ловко трансформира в политически капитал.
Швейцарската национална партия е най-голямата политическа мощ в страната и от години води твърда акция против имиграцията и задълбочаването на връзките с Европейски Съюз. Тя е известна с провокативните си плакати и референдумни начинания, които постоянно слагат на тестване швейцарския модел на директна народна власт. Идеята за „ 10-милионна Швейцария “ е следващият епизод от тази тактика — опит да се показа демографският растеж като екзистенциална опасност за националната еднаквост, природата и обществения ред.
В Швейцария референдум може да бъде провокиран не от парламент или държавно управление, а непосредствено от жителите посредством така наречен национална самодейност, за която са нужни 100 000 годни подписа, събрани в период от 18 месеца, и точно този механизъм употребява Швейцарската национална партия; откакто подписите бъдат импортирани и тествани от Федералната канцелария, провеждането на референдум става наложително по конституция – управляващите могат да предлагат позиция „ за “ или „ срещу “, да предложат контрапроект или да договарят за формулировката, само че не могат да спрат процеса, тъй че в случай че подписите са годни, вотът е на практика неминуем и въпросът е единствено по кое време ще бъде плануван, нормално в границите на една-две години.
Евентуалният референдум би поставил швейцарците пред сложен избор: да запазят икономическия модел, който разчита на отвореност и подвижност, или да лимитират растежа в името на обществения комфорт и екологичната резистентност. Дебатът занапред се разгаря, само че към този момент е ясно, че една от най-стабилните и прагматични страни в Европа навлиза в една от най-емоционалните си политически борби от последните години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Предложението не планува китайски модел на надзор върху раждаемостта, нито депортации, които биха били несъвместими с европейското право и с швейцарската конституция. Вместо това SVP упорства за внезапно ограничение на входящите миграционни потоци посредством квоти за трудова миграция, по-строги правила за леговище, ограничение на фамилното събиране и даже проверка на свободното придвижване на хора с Европейски Съюз. Именно миграцията е моторът на растежа: чужденците са към 26% от популацията, а стопанската система разчита на тях в основни браншове — от опазването на здравето до високите технологии.
Това слага страната пред абсурд. От една страна, Швейцария се нуждае от работна мощ, с цел да поддържа високия си стандарт, нововъведенията и обществената система. От друга, бързото повишаване на популацията води до дефицит на жилища, напън върху инфраструктурата, по-високи цени и екологични паники. В огромните градове превозът и здравните услуги към този момент работят на ръба на потенциала си, а локалните общности усещат културна смяна, която SVP ловко трансформира в политически капитал.
Швейцарската национална партия е най-голямата политическа мощ в страната и от години води твърда акция против имиграцията и задълбочаването на връзките с Европейски Съюз. Тя е известна с провокативните си плакати и референдумни начинания, които постоянно слагат на тестване швейцарския модел на директна народна власт. Идеята за „ 10-милионна Швейцария “ е следващият епизод от тази тактика — опит да се показа демографският растеж като екзистенциална опасност за националната еднаквост, природата и обществения ред.
В Швейцария референдум може да бъде провокиран не от парламент или държавно управление, а непосредствено от жителите посредством така наречен национална самодейност, за която са нужни 100 000 годни подписа, събрани в период от 18 месеца, и точно този механизъм употребява Швейцарската национална партия; откакто подписите бъдат импортирани и тествани от Федералната канцелария, провеждането на референдум става наложително по конституция – управляващите могат да предлагат позиция „ за “ или „ срещу “, да предложат контрапроект или да договарят за формулировката, само че не могат да спрат процеса, тъй че в случай че подписите са годни, вотът е на практика неминуем и въпросът е единствено по кое време ще бъде плануван, нормално в границите на една-две години.
Евентуалният референдум би поставил швейцарците пред сложен избор: да запазят икономическия модел, който разчита на отвореност и подвижност, или да лимитират растежа в името на обществения комфорт и екологичната резистентност. Дебатът занапред се разгаря, само че към този момент е ясно, че една от най-стабилните и прагматични страни в Европа навлиза в една от най-емоционалните си политически борби от последните години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ