Балканите – новата рискова зона: Тих враг се разгаря под краката ни
Докато светът следи пожарите в горите и планините, нов и по-тих зложелател се разгаря под краката ни.
Научни екипи от Гърция, Сърбия и България оповестяват за зачестили случаи на подземни пожари – тлеещи огнища в торфени и въглищни пластове, които могат да горят с години, без да бъдат видяни.
Земята гори, само че няма пламъци
Подземните пожари не наподобяват на елементарните. Няма огън, няма светлина. Само пушек, аромат на сяра и постепенно, съвсем безмълвно тление, което изпуска метан, въглероден оксид и серни съединения, написа Meteo Balkans.
Най-често се появяват след суша, когато подпочвената влага изчезне, а топлината от разлагащата се органична материя се натрупа под повърхността.
" Проблемът е, че тези пожари не могат да се угасят – те просто мигрират подземен, “ обяснява доктор Мария Цокова от Геологическия институт към Българска академия на науките. " Веднъж запалени, могат да се разпространят на километри, изяждайки кислорода в почвата. “
Балканите – новата рискова зона
Регионът попада в т.нар. " средиземноморски пояс на тлеене “, където дългите горещи лета и по-сухите зими основават идеални условия за подземно горене. Случаи на сходни феномени към този момент са регистрирани в Северна Гърция, към Кавала, както и в Сърбия, край Бор и Лазаревац – региони, богати на въглищни пластове и торф.
В България учените следят аномалии в почвените газове край Перник, Бобов дол и Девня.
Сензорите регистрират извънредно високи равнища на метан и серен диоксид, без забележими пожари на повърхността – характерен признак за подземно тление.
Защо подземните пожари са толкоз рискови?
Те не просто замърсяват въздуха. Те унищожават почвената конструкция, трансформирайки я в прахуляк, и могат да провокират сривания и пропадания. Освен това отделят големи количества въглероден диоксид, правейки ги невидими участници в климатичната рецесия.
Изчисленията демонстрират, че един приблизително огромен под земята пожар може да отделя толкоз излъчвания, колкото дребен град за година. Много от тези пожари стартират след човешка интервенция — изгаряне на боклуци, рандеман на въглища, или даже погрешно изгасени горски огнища, които проникват подземен. Климатичните промени единствено утежняват обстановката – по-дългите сухи интервали и високите температури дехидратират почвите и ги вършат елементарно възпламеними.
" Вече не става дума единствено за горски пожари. Почвата под нас се трансформира в гориво, “ коментира проф. Никола Димитров от Белградския университет.
Има ли решение?
Почти няма. Тези пожари се гасят мъчно – постоянно единственият метод е да се изолират и оставят да изгорят сами, като се следи посоката на разпространяване. В някои случаи се постанова инжектиране на азот или вода под налягане, само че това е скъпо и съвсем неефективно при огромни дълбочини.
Научни екипи от Гърция, Сърбия и България оповестяват за зачестили случаи на подземни пожари – тлеещи огнища в торфени и въглищни пластове, които могат да горят с години, без да бъдат видяни.
Земята гори, само че няма пламъци
Подземните пожари не наподобяват на елементарните. Няма огън, няма светлина. Само пушек, аромат на сяра и постепенно, съвсем безмълвно тление, което изпуска метан, въглероден оксид и серни съединения, написа Meteo Balkans.
Най-често се появяват след суша, когато подпочвената влага изчезне, а топлината от разлагащата се органична материя се натрупа под повърхността.
" Проблемът е, че тези пожари не могат да се угасят – те просто мигрират подземен, “ обяснява доктор Мария Цокова от Геологическия институт към Българска академия на науките. " Веднъж запалени, могат да се разпространят на километри, изяждайки кислорода в почвата. “
Балканите – новата рискова зона
Регионът попада в т.нар. " средиземноморски пояс на тлеене “, където дългите горещи лета и по-сухите зими основават идеални условия за подземно горене. Случаи на сходни феномени към този момент са регистрирани в Северна Гърция, към Кавала, както и в Сърбия, край Бор и Лазаревац – региони, богати на въглищни пластове и торф.
В България учените следят аномалии в почвените газове край Перник, Бобов дол и Девня.
Сензорите регистрират извънредно високи равнища на метан и серен диоксид, без забележими пожари на повърхността – характерен признак за подземно тление.
Защо подземните пожари са толкоз рискови?
Те не просто замърсяват въздуха. Те унищожават почвената конструкция, трансформирайки я в прахуляк, и могат да провокират сривания и пропадания. Освен това отделят големи количества въглероден диоксид, правейки ги невидими участници в климатичната рецесия.
Изчисленията демонстрират, че един приблизително огромен под земята пожар може да отделя толкоз излъчвания, колкото дребен град за година. Много от тези пожари стартират след човешка интервенция — изгаряне на боклуци, рандеман на въглища, или даже погрешно изгасени горски огнища, които проникват подземен. Климатичните промени единствено утежняват обстановката – по-дългите сухи интервали и високите температури дехидратират почвите и ги вършат елементарно възпламеними.
" Вече не става дума единствено за горски пожари. Почвата под нас се трансформира в гориво, “ коментира проф. Никола Димитров от Белградския университет.
Има ли решение?
Почти няма. Тези пожари се гасят мъчно – постоянно единственият метод е да се изолират и оставят да изгорят сами, като се следи посоката на разпространяване. В някои случаи се постанова инжектиране на азот или вода под налягане, само че това е скъпо и съвсем неефективно при огромни дълбочини.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ